В дните, когато се подготвяме да отбележим 70-годишнината от спасяването на българските евреи, е важно да почетем паметта на тези над 11 000 жертви на германския нацизъм. Важно е също така да се помнят и фактите, свързани с тези депортации, а именно, че въпреки че сред местното население в тези територии организирани протести е нямало, опити от българска страна за отклоняване на германския депортационен натиск е имало, и то не в една посока. Това каза професор Мартин Минчев от Университет на Калгари, в Калгари, Алберта, Канада, цитиран от Фокус.
По думите му многобройни документи показват, че българското правителство е било подложено на непрекъснат натиск от германска страна за осъществяване на депортации, особено след пристигането в страната на новия немски посланик Бекерле през 1941 г.
По думите му в сложната политическа игра за спасяването на българските евреи, общественото мнение в страната играе централна роля. То се използва от правителствените кръгове и лично от цар Борис за осуетяване на депортациите, разбира се, доколкото го е имало. Не може да се отмине фактът, че над 11 000 евреи от новоприсъединените към България територии са депортирани до река Дунав по искане на германските окупационни власти там. Депортирането е осъществено от българска полиция и с български вагони, но под наблюдението на СС.
„За съжаление, местното население от тези територии, за разлика от местното население в стара България, не реагира по никакъв начин на депортациите, въпреки че исторически справки показват, че демонстрации и протести по други поводи там е имало. Известно е, че еврейското население по тези земи е било Ладино, с произход от Испания, и дори и в езиково отношение не е било добре интегрирано с местното население, а строги антисемистки закони там са съществували още от времето на кралска Югославия. Може би поради това, организирани протести е нямало и до правителствените кръгове в София не са достигнали ясни негативни послания от местните общини противопоставящи се на депортациите, които да дадат повод на българските власти да ги спрат. През февруари 1943 г. става ясно, че планът за изселване с кораби в Палестина замислен за тези евреи като начин да се отклони немският натиск и да се подменят исканите депортации, се проваля. Тогава България запитва Германия какви са нейните планове за тези хора. От български кръгове, отново през швейцарски канали, изтича и германският отговор, публикуван в авторитетния съюзнически вестник Ню Йорк Таймс през март 1943 г. От този отговор, както и от останалите многобройни документи за тези събития става ясно, че не само страната ни е била подложена на силен натиск за узаконяване и осъществяване на депортациите, но е била и най-цинично лъгана за евентуалната съдба на депортираните”, каза проф. Мартин Минчев.
Съвременните интерпретации на много факти от българската история ме интересуват, като амбицията ми е да търся външни (т.е. не български) източници за някои важни моменти от нея, така че "да си сверим историческите часовници със света", допълни Минчев.
„Интерес представлява например информацията от израелски и американски източници (например, много важната книга "История на Израел - от Възхода на Ционизма до Наши Дни" от Хауърд М. Сашар) за малко известния факт, че чрез швейцарски дипломатически канали, в края на 1942 и началото на 1943 г. България сондира Великобритания да изпрати с кораби през Черно море свое еврейско население за Палестина, вместо да го депортира с влакове в Германия, както й е поискано от Нацистка Германия. Получава се отказ лично от външния министър на Великобритания, Антони Идън, който е придружен и от многозначителен коментар, който съм публикувал в английската и българската версии на Уикипедия по този въпрос. Дори и след този отказ, правителствени и други кръгове в България продължават да се опитват да отложат или да отклонят депортациите”, каза професор Мартин Минчев.
Проф. Мартин Минчев е рецензент на две книги на проф. Ричард Крамптън от Оксфордския Университет, свързани с България.
„Считам тези книги за фундаментални, и мога само да поканя българските историци и преводачи да ги преведат на български език”, добави той.
Редактор: Десислава Ушатова
