Украйна прие закон, регламентиращ езиковите права на националните малцинства в областта на образованието, и това представлява важна новина за българите в Украйна. Това коментира Владислав Панев, депутат от "Демократи за силна България".
"В понеделник Радата прие закон, според който децата от националните малцинства ще могат да се обучават на майчиния си език (ако той е на страна от ЕС плюс коренния за Крим татарски език). Това означава, че българчетата от Одеска област ще могат да учат повечето предмети на български език", коментира Панев.
Той уточни, че задължително на украински език остават да се преподават само няколко основни предмета - украински език и литература, история на Украйна и гражданска защита. "Списъкът с предмети на украински може да се разширява само по писмено искане на поне 2/3 от родителите в конкретния клас", подчерта политикът.
Още: Изучаването на българския език в Украйна: Факти срещу руски опорки
"Законът позволи отварянето на нови глави от преговорите на Украйна и Молдова за членство в Европейския съюз. Хубаво е Македония да си вземе поука как се прави", написа още Панев.
Законът - изискване на Унгария
Приемането на закона представлява реформа, изисквана от Унгария като условие за напредъка на преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз. Целта е "разширяване на възможностите за използване на езиците на националните малцинства в Украйна, които са официални езици на ЕС, както и на езиците на коренните народи в Украйна в образователния процес и комуникацията в учебните заведения", съобщи украинската Върховна рада.
Още: Как Русия се опитва да унищожи украинския език
Одобрен от 266 депутати, законът влезе в сила, след като беше подписан от президента Володимир Зеленски.
Приемането на закона отговаря на едно от основните изисквания на Будапеща, която обвързваше напредъка в преговорите за присъединяване на Украйна с по-добро спазване на правата на унгарската общност в Закарпатска област в западната част на Украйна, населявана със значително унгароезично население. През 2017 г. приемането на закон, налагащ украинския език като основен език на средното образование, накара правителството на тогавашния унгарски премиер Виктор Орбан да блокира преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС.
Поредица от унгарски правителства бяха изправени пред трудна задача, тъй като в продължение на години се оказваше невъзможно Киев да бъде убеден да отмени разпоредбите, засягащи негативно унгарското малцинство в Закарпатието, припомня унгарското издание „Вилаггаздашаг“.
Орбан години наред настояваше Украйна да възстанови всички права, гарантирани по-рано на унгарското малцинство – по-специално свободното използване на унгарския език в образованието, културата и обществения живот, както и политическото представителство на регионално и национално равнище. Новият премиер Петер Мадяр също многократно е заявявал, че правата на унгарците в Закарпатието трябва да бъдат възстановени, за да се нормализират отношенията между двете страни. С идването си на власт Мадяр оттегли ветото си срещу започването на преговорите, но продължи да обвинява Киев, че не изпълнява изцяло поетите ангажименти към унгарската общност.
Още: "Всичко друго е лъжа!": Игнатов отговори за "украинския език" в българските училища
Правата на приблизително 100 000 етнически унгарци, живеещи в Закарпатска област, от години обтягат отношенията между Будапеща и Киев, като предишното правителство на Виктор Орбан блокираше напредъка в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, отбелязва „Евронюз“. През почивните дни Мадяр заяви, че сега, с приемането на закона, би могъл да се срещне лично с Володимир Зеленски в четвъртък на срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел.. Предишната им планирана среща беше отложена, след като Мадяр постави условие преговорите да зависят от напредъка по въпроса за правата на малцинствата, предаде БТА.
„Украинско-унгарският диалог се засилва, основан на взаимно уважение, добросъседство и общо европейско бъдеще, в интерес на нашите народи“, заяви украинският министър на външните работи Андрий Сибига в Люксембург, предаде Ройтерс. Той приветства гласуването във Върховната рада, като допълни, че то би позволило на ЕС официално да отвори в Люксембург два нови преговорни клъстъра с Украйна и Молдова. Сибига добави, че се е срещнал с унгарския външен министър Анита Орбан в кулоарите на срещата на външните министри на ЕС, където двамата „взаимно са се поздравили за успешното изпълнение на двустранните споразумения“.
Приемането от украинския парламент на закона за образованието на езиците на малцинствата е важна стъпка напред за образователните права на унгарците в Закарпатието, заяви унгарският външен министър Анита Орбан на профила си във „Фейсбук“. Тя подчерта, че решението на Върховната рада е важна стъпка, но процесът все още не е приключил: „Очакваме реално изпълнение на поетите ангажименти“.
„Приемането на украинската законодателна поправка, засягаща образователните права на националните малцинства, придаде особена значимост на срещата ни [със Сибига – бел. ред]. Решението е резултат от продължили месеци наред упорити унгарско-украински преговори. Работихме с участието на представители на унгарската общност в Закарпатието, за да гарантираме, че адекватни правни гаранции защитават обучението на унгарчетата на майчин език и дейността на унгарските училища“, добави Орбан.
Още: Българи от Измаил: Почти нищо не успяхме да спасим, за първи път ни нападат
Унгарският премиер Петер Мадяр благодари в профила си във „Фейсбук“ на „всички участници в тези важни и успешни преговори“. „Днес украинският парламент прие изменение на Закона за образованието на Украйна – подписано и от президента Зеленски, – което значително улеснява използването на майчиния език от унгарчетата в Закарпатска област“, написа премиерът.
По-късно Мадяр подчерта пред унгарския парламент, че Украйна е изпълнила ангажимента си преди планирания краен срок в края на годината, което е положителен знак за възстановяването на отношенията между двете държави, предаде унгарското интернет издание „Индекс.ху“. След това той се обърна към присъстващите депутати на ФИДЕС и посочи отговорността на предишното унгарско правителство за обтегнатите отношения между двете страни. „Има много неща за поправяне – все пак вашият лидер Орбан, който беше отстранен от власт, извърши за целта много действия и пожертва немалко - най-вече сигурността на унгарците в Закарпатието“, отбеляза той. Мадяр каза също, че като премиер Виктор Орбан за последен път е посетил Украйна през 2015 г., което означава, че не е посещавал Закарпатска област след избухването на войната. „Предстои много работа за възстановяване на доверието и от двете страни, а ръководствата им вече предприеха първите стъпки към разрешаване на ситуацията – не единствено, но най-вече в името на нашите унгарски събратя в Закарпатието“, заяви Петер Мадяр.
Какво предвижда законът
Украинският закон има за цел да уреди въпроса за образователните права на националните малцинства. Поправките засягат училищното образование, издаването на документи за образование, провеждането на външни оценявания и запазването на специалния статут на образователните институции, отбелязват унгарската новинарска агенция МТИ и украинската УНН.
Още: Българин от Украйна: България не прави достатъчно, за да защити своя суверенитет
Езикът на обучение ще остане украинският. Същевременно в училищата, където се преподава на езика на коренно население на Украйна или на национално малцинство, говорещо официален език на ЕС, се гарантира използването на този език наред с държавния език в учебния процес, както и в общуването между учениците и другите участници в образователния процес в сградата и в двора на учебното заведение.
Законът дава възможност на училища, в които повече от 50% от учениците се обучават на език на национално малцинство, който е и официален език на ЕС, да получат статут на образователна институция за национални малцинства.
Проектът също така затяга условията за разширяване на обхвата на предметите, преподавани на държавен език. Макар че украинският език и литература, историята на Украйна и гражданската защита ще продължат да се преподават изключително на украински, училищното ръководство ще може да разшири списъка с предмети на държавния език само ако 2/3 от родителите в съответния клас дадат писмено съгласие.
Освен това изпитните материали за матури и приемни изпити – с изключение на тези по украински език и литература – ще бъдат постоянно достъпни в превод.
Още: Събраха над 1000 книги за българите в Украйна само за два дни
„Изготвянето на текста беше продължителен процес и именно това позволи на комисията единодушно да подкрепи законопроекта, като по този начин даде възможност на украинския парламент да го приеме на едно четене, без допълнителни изменения“, заяви пред унгарския информационен портал „Телекс“ украинският депутат Роман Гришчук. Според члена на комисията по образование във Върховната рада законът показва, че Украйна разглежда националните малцинства като ценност, която си струва да бъде съхранена.
Законът се отнася за национални малцинства, чийто език е един от официалните езици на ЕС - в Украйна това включва унгарската, както и по-малките словашка, румънска, българска и полска общности, припомня порталът.
