Всеки 10-ти у нас страда от диабет

Днес с пресконференция бе даден старт на национална информационна кампания „Заедно срещу диабета". Нейната цел е да се повиши информираността сред обществото за това водещо социално-значимо заболяване, от което в момента страдат близо половин милион българи.
Партньори на инициативата са Комисията по здравеопазването към 42-ро Народно събрание, Българска асоциация „Диабет" (БАД), Национална асоциация на децата с диабет (НАДД), Национална пациентска организация (НПО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АRPharM).

Диабетът е 4-та водеща причина за смъртност във високо развитите страни и е разпространен с мащабите на епидемия в по-бедните държави. Данните сочат, че около 80% от болните от диабет са от държави с нисък до среден доход. Според Световната Здравна Организация (СЗО) през 2011 г. в света е имало 366 млн. диабетици, но ако не се вземат мерки, до 2030 г. броят им ще достигне 552 млн. Смята се, че най-голям брой диабетици има във възрастовата група на 40-59-годишните. В света се изразходват над 465 млрд. долара годишно за лечение на диабета и усложненията му.

В България всеки 10-ти е с диабет.

Честотата на захарната болест у нас е 9.6%, сочат данните от 2012 г. (сп. „Ендокринология", април 2012), докато през 2006 г. 8,4% от българското население е страдало от диабет. Заболяването се среща по-често сред мъжете: 56,7% срещу 43,3% при жените.
За сравнение, диабетно болните в Словакия са 6,6% от населението, в Полша - 10,6%, в Италия - 4,8%, Германия - 8,9%.

Какво (не)знаят българите за диабета?

Данните от проучване, направено в края на месец август 2013 г. сред 1000 българи от цялата страна показват, че над 90% от нестрадащите от болестта са информирани, че наднорменото тегло и заседналия начин на живот могат да са причина за възникване на диабет, но само 63% от тях знаят, че приблизително половината случаи на диабет в зряла възраст могат да се избегнат. Повечето запитани (61%), които не страдат от болестта, не разпознават основните признаци за наличие на диабет. Според 68% от анкетираните сърцебиенето е симптом на заболяването, а един от водещите признаци за диабет - жаждата, се разпознава само от 1% от респондентите.

Личният лекар е първият избор на повечето пациенти, които се съмняват, че са болни от диабет. Общопрактикуващ лекар биха посетили 59% от запитаните, 27% биха измерили кръвната си захар и 14% ще се обърнат към ендокринолог.

Болшинството пациенти с диабет са добре информирани, че ако не се лекуват, са застрашени от развитие на диабетните усложнения, и обратното - ако се лекуват правилно тези усложнения могат да бъдат избегнати. За съжаление, половината диабетици не познават добре стойностите на добрия гликемичен контрол, към който трябва да се стремят. Голяма част от пациентите (40%), лекуващи се с таблетки, не са посещавали специалист-ендокринолог през изминалата година и не са изследвали стойностите на гликирания хемоглобин (показател, отразяващ контрола на диабета през последните 3 месеца). Проучването на състоянието на гликемичен контрол показва, че само половината от лекуващите се диабетици са с добри показатели, а останалите са в риск за развитие на инвалидизиращите диабетни усложнения.
Всяка година вследствие на диабета в България умират над 8000 души и се правят близо 5000 ампутации на долен крайник. Броят на починалите хора вследствие на диабета е още по-голям, ако отчетем и смъртните случай, предизвикани от усложненията на диабета - сърдечно-съдови, бъбречни, неврологични и др.. Данните за контрола на съпътстващите диабета заболявания и състояния сочат, че 80% от пациентите с диабет тип 2 страдат от хипертония, 87% от затлъстяване и 60% от микроалбуминурия.

Какво може и трябва да се направи?

Първична профилактика (която да попречи заболяването да се развие) и вторична профилактика, която цели да се предотврати появата и развитието на усложнения на заболяването при вече поставена диагноза. В случая със захарен диабет тип 2, това означава да не се появят неврологичните, очни, бъбречни и останалите многобройни и тежки инвалидизиращи последици. Това изисква активно проследяване и активно терапевтично поведение. Диабетът е хронично прогресиращо заболяване, и това налага честа адаптация на лечебния режим, както и мотивация и обучение на пациентите. Днес медицината разполага с повече възможности, отколкото в миналото. Статистика от САЩ показва, че хората, диагностицирани със захарен диабет тип 1 през периода 1965-1980 г. живеят с 15 г. повече от тези, диагностицирани през периода 1950-1964 г.

Наред с възможностите на съвременните качествени медикаменти и средства за самоконтрол много важно е пациентите да измерват редовно стойността на кръвната си захар и гликиран хемоглобин, както и да посещават редовно своя ендокринолог. Държавна политика трябва да бъде създаването на диабетен регистър на всички болни с диабет тип 1 и тип 2 така, че да се осигури контрол на пациентите, да се следи непрекъснато състоянието на болните и да се прецизира прилаганата терапия. По този начин пациентите ще бъдат проследявани и контролирани, а отделяният обществен ресурс ще може да бъде по-добре планиран.