Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Ново проучване разкрива, че вулканичната активност и разцепването на Източноафриканската рифтова долина вероятно се движат от активност дълбоко в Земята, започвайки там, където ядрото се среща с мантията.
Южна Африка бавно се издига над водата – с до 2 милиметра годишно в зависимост от региона. Смяташе се, че това явление се дължи на мантийния поток в земната кора.
Учени от университета в Саутхемптън откриха нови доказателства, разкриващи мащаба и интензивността на късноантичната малка ледникова епоха – климатична криза от VI век, която съвпада с разпадането на Римската империя.
Драматичното топене на лед поради изменението на климата може да промени местоположението на географските полюси на Земята през следващите години, сочи ново проучване.
Разцепването на древния суперконтинент Пангея и появата на Южна Америка и Африка преди 135 милиона години е било огнено зрелище, сочат нови изследвания.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
Когато нашата планета току-що се е формирала от първичното вещество на Слънчевата система, нейната вътрешност започнала да се нагрява интензивно и да се разслоява.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Отскачайки под тежестта на ледниците от ледниковата епоха, които отдавна са изчезнали, земната маса на скандинавския регион бавно се издига над морското равнище.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
В Южния Атлантически океан се намира най-изолираното селище в света. Около 250 души живеят на единствения обитаем остров на архипелага, наричан Тристан да Куня, в общност, известна като Единбург на Седемте морета.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Ново проучване разкрива, че вулканичната активност и разцепването на Източноафриканската рифтова долина вероятно се движат от активност дълбоко в Земята, започвайки там, където ядрото се среща с мантията.
Драматичното топене на лед поради изменението на климата може да промени местоположението на географските полюси на Земята през следващите години, сочи ново проучване.
Разцепването на древния суперконтинент Пангея и появата на Южна Америка и Африка преди 135 милиона години е било огнено зрелище, сочат нови изследвания.
Отскачайки под тежестта на ледниците от ледниковата епоха, които отдавна са изчезнали, земната маса на скандинавския регион бавно се издига над морското равнище.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
В Южния Атлантически океан се намира най-изолираното селище в света. Около 250 души живеят на единствения обитаем остров на архипелага, наричан Тристан да Куня, в общност, известна като Единбург на Седемте морета.
Учени от университета в Саутхемптън откриха нови доказателства, разкриващи мащаба и интензивността на късноантичната малка ледникова епоха – климатична криза от VI век, която съвпада с разпадането на Римската империя.
Южна Африка бавно се издига над водата – с до 2 милиметра годишно в зависимост от региона. Смяташе се, че това явление се дължи на мантийния поток в земната кора.
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Когато нашата планета току-що се е формирала от първичното вещество на Слънчевата система, нейната вътрешност започнала да се нагрява интензивно и да се разслоява.
Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Зоните на субдукция, където една тектонична плоча се потапя под друга, са причина за най-опустошителните земетресения и цунамита в света.
Ново проучване разкрива, че вулканичната активност и разцепването на Източноафриканската рифтова долина вероятно се движат от активност дълбоко в Земята, започвайки там, където ядрото се среща с мантията.
Огромни „кални вълни“, заровени под атлантическото морско дъно, са се образували преди 117 милиона години, когато се е образувал Атлантическият океан.
Южна Африка бавно се издига над водата – с до 2 милиметра годишно в зависимост от региона. Смяташе се, че това явление се дължи на мантийния поток в земната кора.
Учени от университета в Саутхемптън откриха нови доказателства, разкриващи мащаба и интензивността на късноантичната малка ледникова епоха – климатична криза от VI век, която съвпада с разпадането на Римската империя.
Драматичното топене на лед поради изменението на климата може да промени местоположението на географските полюси на Земята през следващите години, сочи ново проучване.
Разцепването на древния суперконтинент Пангея и появата на Южна Америка и Африка преди 135 милиона години е било огнено зрелище, сочат нови изследвания.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
Когато нашата планета току-що се е формирала от първичното вещество на Слънчевата система, нейната вътрешност започнала да се нагрява интензивно и да се разслоява.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Отскачайки под тежестта на ледниците от ледниковата епоха, които отдавна са изчезнали, земната маса на скандинавския регион бавно се издига над морското равнище.
Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Геофизици успяха да идентифицират структурните характеристики на индо-азиатската зона на сблъсък с помощта на сеизмотомографска визуализация.
Земната кора се отлепва под планинската верига Сиера Невада. Този процес, наречен литосферно фундиране, не е повод за безпокойство.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
В Южния Атлантически океан се намира най-изолираното селище в света. Около 250 души живеят на единствения обитаем остров на архипелага, наричан Тристан да Куня, в общност, известна като Единбург на Седемте морета.
