Учени са открили стотици гигантски пясъчни структури под Северно море, които, изглежда противоречат, на фундаменталните геоложки принципи и биха могли да имат важни последици за съхранението на енергия и въглерод.
Използвайки 3D сеизмични (звукови вълни) изображения с висока резолюция, комбинирани с данни и скални проби от стотици кладенци, изследователи от Университета в Манчестър са открили огромни пясъчни могили – някои широки няколко километра – които, изглежда, са потънали надолу, измествайки по-стари, по-леки и по-меки материали.
ОЩЕ: Как са се образували континентите — учени предлагат нова версия
Резултатът е стратиграфска инверсия – обръщане на обичайния геоложки ред, при който по-младите скали обикновено се отлагат върху по-стари в невиждан досега мащаб.
Феномен, наречен „синкити“
Докато стратиграфска инверсия е наблюдавана преди в малки мащаби, структурите, открити от екипа от Манчестър – сега наречени „синкити“ – са най-големият пример за феномена, документиран досега.
Откритието, публикувано в списанието Communications Earth & Environment, предизвиква учените да разберат подпочвения свят и би могло да има последици за съхранението на въглерод.
ОЩЕ: Дълбоки мантийни пулсации разкъсват Африка на части
„Това откритие разкрива геоложки процес, който не сме виждали преди в такъв мащаб – казва водещият автор професор Мадс Хуузе от Университета в Манчестър. Това, което открихме, са структури, където плътен пясък е потънал в по-леки седименти, които са се издигнали на повърхността на пясъка, като ефективно са обърнали конвенционалните слоеве, които бихме очаквали да видим, и са създали огромни могили под морето.“
Смята се, че синкитите са се образували преди милиони години през периодите от късния миоцен до плиоцена, когато земетресенията или внезапните промени в подземното налягане може да са довели до втечняване на пясъка и потъването му през естествени пукнатини в морското дъно. Това е изместило подлежащите, по-порести, но твърди, пластове тиня – съставени предимно от микроскопични морски фосили, като ги е издигнало нагоре. Изследователите са нарекли тези по-леки, издигнати образувания „флоатити“.
ОЩЕ: Топлината от ядрото на Земята изтича през "призрачен канал"
Откритието може да помогне на учените по-добре да предскажат къде може да са задържани нефт и газ и къде е безопасно да се съхранява въглероден диоксид под земята.
Halava / CC BY-SA 3.0
„Това изследване показва как флуидите и седиментите могат да се движат в земната кора по неочаквани начини. Разбирането как са се образували тези синкити, може значително да промени начина, по който оценяваме подземните резервоари, запечатването и миграцията на флуиди – всички те са жизненоважни за улавянето и съхранението на въглерод“, обяснява проф. Хуузе.
„Както при много научни открития, има много скептични гласове, но и много, които изразяват подкрепата си за новия модел. Времето и още повече изследвания ще покажат колко широко приложим е моделът“, добавя водещият автор.
