Трудно ми е да видя какво ще намерят нередно и неизрядно в пенсионната система. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров пред журналисти относно внесените от „Прогресивна България“ проекти на решение за одит на състоянието на държавните финанси в няколко сфери, сред които и пенсионната.
Бяхмте се разбрали да не се вдига осигурителната вноска, да не се вдигат данъци – за това се бяхме разбрали, но виждаме неща, които не ни харесват: размерът на бюджетния дефицит и вдигнатия таван на дълга.
По нашите анализи положението с бюджета не изглежда толкова катастрофално, както беше представено. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по повод оповестените от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев данни и мерки в бюджетната процедура за 2026 г. По думите му трябва да се получи повече яснота на какво стъпва представеният от правителството анализ.
Думите от заглавието са на главния икономист на КНСБ Любослав Костов, но бяха използвани леко перефразирано от водещия на сутрешния блок на bTV Богомил Грозев - темата е ясно подсказана от самите думи.
Удължителният закон за бюджета поставя държавата „на стендбай“ и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре.
Еврото е само поводът някой да започне да спекулира, а спекулата стана факт и вече няма кой да я върне обратно. Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава.
Разликата в доходите след данъци и осигуровки е 526 лв. средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка.
Национална вълна от протести през новата 2026 г. очакват от КНСБ. Социалното недоволство ще избухне и ние ще го водим, закани се по БНР Пламен Димитров, президент на синдиката: "Парламентът показа своята безотговорност.
Искам да видя гласуване в пленарна зала, това искат да видят и 470 000 души - учители, преподаватели, млади и не толкова млади лекари, лаборанти, учени от БАН, социални работници.
Думите от заглавието са на Пламен Димитров, председател на КНСБ - по огромната тема с държавния бюджет за 2026 година. Той обаче призна пред БНТ, че има "общ кюп на чантаджии" и не можело така, има и хора в държавния апарат с по 1300 лева заплата.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
Национална вълна от протести през новата 2026 г. очакват от КНСБ. Социалното недоволство ще избухне и ние ще го водим, закани се по БНР Пламен Димитров, президент на синдиката: "Парламентът показа своята безотговорност.
Искам да видя гласуване в пленарна зала, това искат да видят и 470 000 души - учители, преподаватели, млади и не толкова млади лекари, лаборанти, учени от БАН, социални работници.
Думите от заглавието са на главния икономист на КНСБ Любослав Костов, но бяха използвани леко перефразирано от водещия на сутрешния блок на bTV Богомил Грозев - темата е ясно подсказана от самите думи.
Трудно ми е да видя какво ще намерят нередно и неизрядно в пенсионната система. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров пред журналисти относно внесените от „Прогресивна България“ проекти на решение за одит на състоянието на държавните финанси в няколко сфери, сред които и пенсионната.
Думите от заглавието са на Пламен Димитров, председател на КНСБ - по огромната тема с държавния бюджет за 2026 година. Той обаче призна пред БНТ, че има "общ кюп на чантаджии" и не можело така, има и хора в държавния апарат с по 1300 лева заплата.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
Разликата в доходите след данъци и осигуровки е 526 лв. средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка.
По нашите анализи положението с бюджета не изглежда толкова катастрофално, както беше представено. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по повод оповестените от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев данни и мерки в бюджетната процедура за 2026 г. По думите му трябва да се получи повече яснота на какво стъпва представеният от правителството анализ.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
Бяхмте се разбрали да не се вдига осигурителната вноска, да не се вдигат данъци – за това се бяхме разбрали, но виждаме неща, които не ни харесват: размерът на бюджетния дефицит и вдигнатия таван на дълга.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
Еврото е само поводът някой да започне да спекулира, а спекулата стана факт и вече няма кой да я върне обратно. Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава.
Удължителният закон за бюджета поставя държавата „на стендбай“ и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре.
Трудно ми е да видя какво ще намерят нередно и неизрядно в пенсионната система. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров пред журналисти относно внесените от „Прогресивна България“ проекти на решение за одит на състоянието на държавните финанси в няколко сфери, сред които и пенсионната.
Бяхмте се разбрали да не се вдига осигурителната вноска, да не се вдигат данъци – за това се бяхме разбрали, но виждаме неща, които не ни харесват: размерът на бюджетния дефицит и вдигнатия таван на дълга.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очаква понижение на цените на хранителните стоки, ако пазарът сработи и регулаторните органи си свършат работата.
По нашите анализи положението с бюджета не изглежда толкова катастрофално, както беше представено. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по повод оповестените от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев данни и мерки в бюджетната процедура за 2026 г. По думите му трябва да се получи повече яснота на какво стъпва представеният от правителството анализ.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров защити подготвяните от управляващите мерки срещу високите цени на храните и концентрацията на пазара.
Думите от заглавието са на главния икономист на КНСБ Любослав Костов, но бяха използвани леко перефразирано от водещия на сутрешния блок на bTV Богомил Грозев - темата е ясно подсказана от самите думи.
Ние заложихме тези искания още преди Коледа. Ще се връщаме към този бюджет много. Не са нови искания, те се налагат от реалността и живота.
Удължителният закон за бюджета поставя държавата „на стендбай“ и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре.
Еврото е само поводът някой да започне да спекулира, а спекулата стана факт и вече няма кой да я върне обратно. Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава.
Разликата в доходите след данъци и осигуровки е 526 лв. средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка.
Можеше да бъде и по-зле. Но има доста проблеми. Регулаторните органи се опитват да си вършат работата. Има нарушения, но санкциите са малко.
Национална вълна от протести през новата 2026 г. очакват от КНСБ. Социалното недоволство ще избухне и ние ще го водим, закани се по БНР Пламен Димитров, президент на синдиката: "Парламентът показа своята безотговорност.
Искам да видя гласуване в пленарна зала, това искат да видят и 470 000 души - учители, преподаватели, млади и не толкова млади лекари, лаборанти, учени от БАН, социални работници.
Думите от заглавието са на Пламен Димитров, председател на КНСБ - по огромната тема с държавния бюджет за 2026 година. Той обаче призна пред БНТ, че има "общ кюп на чантаджии" и не можело така, има и хора в държавния апарат с по 1300 лева заплата.
Хората са едни и няма как да ги делим. Ние организираме наша акция в понеделник (24 ноември) от 12:00 часа пред парламента.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
