Удължителният закон за бюджета поставя държавата „на стендбай“ и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре.
Еврото е само поводът някой да започне да спекулира, а спекулата стана факт и вече няма кой да я върне обратно. Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава.
Разликата в доходите след данъци и осигуровки е 526 лв. средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка.
Национална вълна от протести през новата 2026 г. очакват от КНСБ. Социалното недоволство ще избухне и ние ще го водим, закани се по БНР Пламен Димитров, президент на синдиката: "Парламентът показа своята безотговорност.
Искам да видя гласуване в пленарна зала, това искат да видят и 470 000 души - учители, преподаватели, млади и не толкова млади лекари, лаборанти, учени от БАН, социални работници.
Думите от заглавието са на Пламен Димитров, председател на КНСБ - по огромната тема с държавния бюджет за 2026 година. Той обаче призна пред БНТ, че има "общ кюп на чантаджии" и не можело така, има и хора в държавния апарат с по 1300 лева заплата.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
Установява се "типична надценка на продуктите в диапазон 20-70% на стоките при търговията на дребно“. Това са изводите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) във връзка с наблюдението на цените на храните от малката потребителска кошница за август 2025 г. От синдиката отчитат, че продължава да има сериозна разлика между цената на дребно и тази на едро на част от хранителните стоки.
"Поскъпването вече е факт, през последните 2 месеца. Първо се вижда, че между търговските вериги и малките магазинчета има необяснимо от пазарна гледна точка разминаване - Наблюдаваме 600 обекта, във веригите е по-скъпо, отколкото в малките квартални магазинчета, което е пазарен нонсенс.
Дори в полицейското управление Тодор Капитанов продължава да стои с белезници. Някой се опитва да възпитава един от лидерите на най-големия синдикат в България.
7,8 млрд. лева за последните три години са повишени разходите за персонал в държавния бюджет. От 14 млрд. лв. разходи за персонал сме стигнали до 22 млрд. лв.
Национална вълна от протести през новата 2026 г. очакват от КНСБ. Социалното недоволство ще избухне и ние ще го водим, закани се по БНР Пламен Димитров, президент на синдиката: "Парламентът показа своята безотговорност.
Искам да видя гласуване в пленарна зала, това искат да видят и 470 000 души - учители, преподаватели, млади и не толкова млади лекари, лаборанти, учени от БАН, социални работници.
Думите от заглавието са на Пламен Димитров, председател на КНСБ - по огромната тема с държавния бюджет за 2026 година. Той обаче призна пред БНТ, че има "общ кюп на чантаджии" и не можело така, има и хора в държавния апарат с по 1300 лева заплата.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
Установява се "типична надценка на продуктите в диапазон 20-70% на стоките при търговията на дребно“. Това са изводите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) във връзка с наблюдението на цените на храните от малката потребителска кошница за август 2025 г. От синдиката отчитат, че продължава да има сериозна разлика между цената на дребно и тази на едро на част от хранителните стоки.
Разликата в доходите след данъци и осигуровки е 526 лв. средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка.
"Поскъпването вече е факт, през последните 2 месеца. Първо се вижда, че между търговските вериги и малките магазинчета има необяснимо от пазарна гледна точка разминаване - Наблюдаваме 600 обекта, във веригите е по-скъпо, отколкото в малките квартални магазинчета, което е пазарен нонсенс.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
7,8 млрд. лева за последните три години са повишени разходите за персонал в държавния бюджет. От 14 млрд. лв. разходи за персонал сме стигнали до 22 млрд. лв.
Дори в полицейското управление Тодор Капитанов продължава да стои с белезници. Някой се опитва да възпитава един от лидерите на най-големия синдикат в България.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
Еврото е само поводът някой да започне да спекулира, а спекулата стана факт и вече няма кой да я върне обратно. Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава.
Удължителният закон за бюджета поставя държавата „на стендбай“ и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре.
Ние заложихме тези искания още преди Коледа. Ще се връщаме към този бюджет много. Не са нови искания, те се налагат от реалността и живота.
Удължителният закон за бюджета поставя държавата „на стендбай“ и блокира ключови разходи. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ по bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Всички знаем, че удължителният закон е усмирителна ризница на разходите, което за някой може да изглежда добре.
Еврото е само поводът някой да започне да спекулира, а спекулата стана факт и вече няма кой да я върне обратно. Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава.
Разликата в доходите след данъци и осигуровки е 526 лв. средно. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка.
Можеше да бъде и по-зле. Но има доста проблеми. Регулаторните органи се опитват да си вършат работата. Има нарушения, но санкциите са малко.
Национална вълна от протести през новата 2026 г. очакват от КНСБ. Социалното недоволство ще избухне и ние ще го водим, закани се по БНР Пламен Димитров, президент на синдиката: "Парламентът показа своята безотговорност.
Искам да видя гласуване в пленарна зала, това искат да видят и 470 000 души - учители, преподаватели, млади и не толкова млади лекари, лаборанти, учени от БАН, социални работници.
Думите от заглавието са на Пламен Димитров, председател на КНСБ - по огромната тема с държавния бюджет за 2026 година. Той обаче призна пред БНТ, че има "общ кюп на чантаджии" и не можело така, има и хора в държавния апарат с по 1300 лева заплата.
Хората са едни и няма как да ги делим. Ние организираме наша акция в понеделник (24 ноември) от 12:00 часа пред парламента.
"Всички искаме да получаваме повече без да даваме повече, но на практика е невъзможно". Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, който смята за възможен този бюджет, въпреки обвързването на ръста на доходите със средната работна заплата.
"За този бюджет, по този начин, по който е конструиран, няма да се разберем. Това е опит и да се имитира каквото и да било действие, което орязва, всъщност, очакване на истинско увеличение за хората, за да си покрият реалните нужди - хора, които са на минимална заплата, с опит и знание. Да се каже колко души трябват наистина на тази държава да работят.
Изправени сме пред най-трудния бюджет през последните десетилетия. Предвид тежкия дефицит, който се очертава – около 17–18 млрд. лв., е ясно, че подобен бюджет не може да бъде приет в този вид.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров очерта нуждата от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува мантрата, че „данъците не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
КНСБ настоя в бюджета за 2026 година да се заложи ръст на заплатите в обществения сектор с 10%, като това да стане диференцирано в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през тази година.
Установява се "типична надценка на продуктите в диапазон 20-70% на стоките при търговията на дребно“. Това са изводите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) във връзка с наблюдението на цените на храните от малката потребителска кошница за август 2025 г. От синдиката отчитат, че продължава да има сериозна разлика между цената на дребно и тази на едро на част от хранителните стоки.
"Поскъпването вече е факт, през последните 2 месеца. Първо се вижда, че между търговските вериги и малките магазинчета има необяснимо от пазарна гледна точка разминаване - Наблюдаваме 600 обекта, във веригите е по-скъпо, отколкото в малките квартални магазинчета, което е пазарен нонсенс.
Единственото спасение от протестите е, когато в бюджета на държавата се заложат увеличение на разходите за работещите с еднакъв процент.
Дори в полицейското управление Тодор Капитанов продължава да стои с белезници. Някой се опитва да възпитава един от лидерите на най-големия синдикат в България.
За хляб, мляко и сирене не може да има поскъпване на цените на храните. КНСБ всеки месец ще наблюдава основните 20 стоки в потребителската кошница.
7,8 млрд. лева за последните три години са повишени разходите за персонал в държавния бюджет. От 14 млрд. лв. разходи за персонал сме стигнали до 22 млрд. лв.
