Бившият треньор на ЦСКА, Александър Станков, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Специалистът говори разпалено за положението в родния футбол, споделяйки, че той има „крещяща“ нужда от промяна на посоката на развитието си. Той се изказа остро и по адрес на сегашните ръководители, заявявайки, че с нападките си към екипа на Димитър Бербатов те са достигнало своеобразно дъно. Станков, от друга страна, вярва, че именно легендарният български голмайстор е правилният човек, за да оглави БФС.
Той сподели и разочарованието си от състоянието на националния ни тим, изтъквайки, че вече се радваме при вкаран гол. Наставникът не пропусна и да отбележи срамния факт, че нямаме национален стадион, който да е на нивото на тези в Северна Македония и Албания.
Здравейте, господин Станков! Измина още една много странна и турбулентна година за човечеството и футбола. Каква е равносметката за Вас?
Има много противоречиви мнения в мен. Много интересни събития се случиха, но противоречията в родния футбол доминираха. Започнаха някои инициативи, но доверието на хората не беше оправдано. Надявам се през новата година да се случат по-позитивни неща за родния футбол, тъй като засега си оставаме само с надеждите.
Наскоро чух, че редица професионални клубове вече следят изкъсо, при вземането на даден футболист, неговия ваксинационен паспорт. Как гледате на подобна практика?
Колкото и праволинейно да звучи съм възпитан да спазвам правилата. Когато ми се каже, че е нормално да съм ваксиниран, то аз го правя, независимо, че съм преболедувал вируса. Не ми харесва обаче обстановката в света. Започва да се прекалява – трета ваксина, четвърта и така нататък. За момента спазвам предписанията, но в даден момент не изключвам доверието ми да се срине и съмнението в мен да надделее. Опитвам се да спазвам правилата, както трябва да бъде.
Имахте ли оферти за завръщане към треньорството и липсва ли Ви да сте край тъчлинията?
При мен стана малко по-дълъг периодът извън треньорската професия, около две години. Липсва ми, да, мисля, че все още имам какво да дам с работата си. Имам някои проекти в главата си, които са за България, но ще ги запазя в тайна засега. Откровено казано не съм бил търсен от български клубове. Имал съм доста разговори с клубове от чужбина и трябваше да замина в клуб от второто ниво в Китай, но усложнената световна обстановка малко ме възпря.
Ако се отвори възможност в Китай, бих заминал отново. Не съм зачеркнал България, но за момента не съм провеждал никакви разговори.
Проведе се Конгрес на БФС през октомври, който не доведе, за момента, до промяна на статуквото. Има ли нужда от родния футбол от рокада на върха?
Родният футбол има крещяща нужда от промяна. Говоря го от години, но е глас в пустиня. Тя няма да дойде лесно, защото системата ни е много закостеняла. Мисля, че правото ще възтържествува и ще има промяна през новата година. Крайно време е – не само за футбола, но и за политиката и държавата като цяло, да влязат можещи, интелигенти, независими и честни хора. България се нуждае от това.
Нееднократно споделихте подкрепата си за Димитър Бербатов. Оставате ли привърженик на неговата кандидатура?
Може би имам пристрастия, защото синът ми е в неговия екип. Това е фигурата обаче, която най-много заслужава да оглави БФС. От тези хора трябва да очакваме промяната. Това са момчета, които независимо от нападките по техен адрес и съмненията в уменията им, са лицето на промяната. В ръководството сега са група хора, които са като удавници за сламка, опитващи се да почернят програмата на Бербатов и компания. Много е смешно и някои хора паднаха на много ниско ниво, говорейки различни глупости.
Колко негативен е ефектът на това противоборство във футбола?
Всичко е спряно, посредством различни манипулации. Разликата между сегашните управници и другите е като между Лом и Лондон. Стряскаща е разликата. Аман от необразовани и ниско интелигентни хора, които се опитват да ръководят тази държава. На хората им писна. Нивото е ниско и няма как футболът да е добре.
Имаше доста дискусии около представянето на националния ни отбор. Свалихме ли летвата на очакванията твърде ниско, или просто сме реалисти?
Това е реалността, за съжаление. Започнахме да се радваме, когато отбележим гол, все едно сме станали европейски шампиони. Това е стряскащо, но това е и реалността.
За поредна година повечето ни играчи зад граница се затрудняват да се задържат и надградят над нивото си в съответните клубове. До манталитет ли опира всичко или до качества?
Не мисля, че се дължи на липса на манталитет. Нашите футболисти са неподготвени, когато излязат навън. Раждат се много талантливи играчи, но имаме цялостен проблем с методиката на работа с подрастващите. За това са отговорни и хора като мен, не крия това. Всички футболни хора имаме вина. Бъркаме някъде и трябва да се замислим защо се случва така. Наша е вината. Естествено, всички казват, че държавата също има проблем. Знам къде бъркаме, но това е изключително дълъг разговор.
Ще улесни ли преходът от юношески към мъжки футбол въвеждането на дублиращи отбори?
Това е едно много добро начинание, но трябва да си зададем въпроса защо се стигна до това решение. На първо време, с въвеждането на тези дублиращи отбори много клубове премахнаха възрастовата група до 19 години. Това е много глупаво решение. Хубаво е да има дублиращ отбор, но не и за сметка на 19-те. Двете не са взаимно изключващи се. Поредна глупост. В момента се твори глупост след глупост.
У нас футболът може да тръгне нагоре, но за тази цел трябва да дойдат хора, които искат да постигнат това. Нужни са нови хора, с помощ от държавата. Клишетата за това кой колко пари е дал за футбола не хващат и дечицата вече. Има много хора с къса памет. Нужни са нови хора и трябва да се даде път на младите, наред с някои опитни, които да им подпомагат дейността. Бъдещето е в младите обаче. Едни и същи хора ни управляват вече 16 години, с едни и същи изтъркани фрази. Вече знам какво ще кажат, преди да са го изрекли.
Очаквате ли нов Конгрес?
Сигурен съм в това. Сигурен съм, че Конгресът през март ще бъде изборен такъв. Влакът потегли и няма как да бъде спрян. Много хора се изненадаха от силния резултат на Бербатов, а сега той ще е още по-силен.
БФС привлече няколко „чужденци“ за младежкия национален отбор за последните мачове от квалификационния цикъл. Моделът „Косово“ ли е надеждата и за мъжкия ни национален отбор?
Тази инициатива я имаше още преди 10-15 години, докато аз бях селекционер на младежите. Нека да не си приписват заслуги. Инициативата е хубава, но не е от сега. Изкарва се, че тези управляващи измислят топлата вода – няма такова нещо.
Действително, има много млади българи, които играят в силни европейски клубове и няма лошо да бъдат привлечени, но не е нещо ново. Разбира се, този модел е нужно да се продължи и занапред.
Да погледнем и към клубния футбол. Защо родните ни тимове се представиха толкова зле в Европа и защо Лудогорец боксува така от няколко години насам?
В никакъв случай не искам да давам акъл на хората в Лудогорец, но имам мое мнение по темата, без да ангажирам никого. Футболистите в Разград не са от същата класа като тези от преди 4-5 години. Влагат се сериозни пари, но не и за същата класа. Критериите се разминават. За същите, че и за повече пари, сега се вземат по-посредствени играчи и затова резултатите са различни.
Относно българския футбол в неговата цялост мога да кажа, че ни предстоят големи катаклизми. Това, което се случва с някои от клубовете, ще се случи при повечето за бъдеще. Ще се тръгне в съвсем различна посока управлението – акционерни дружества и др. Със сигурност собствениците на клубовете са дали много пари за развитието и съхранението на футбола у нас, но мисля, че този етап вече отминава безвъзвратно. Моделът „бащица“ ще остане в миналото и родните клубове трябва да се управляват по тертипа на Байерн Мюнхен и много други.
Имат ли потенциал родните клубове да се превърнат в самоиздържащи се дружества?
Имат, разбира се, въпреки че отново няма да мине без помощта на държавата. Ние така свикнахме – за всичко чакаме държавата. Трябва да се променят някои закони за спорта и нещата може да тръгнат в положителна посока.
Шанс ли е това за ЦСКА най-после да отправи същинско предизвикателство за титлата?
Определено смятам, че ЦСКА има шансове. Всичко си зависи от тях. Следва пряк мач с Лудогорец, като при една победа първенството малко или повече ще започне от нулата през пролетта. Сигурен съм, че това е възможно.
Как оценявате работата на Стойчо Младенов и смятате ли, че ще получи необходимото време?
Оценявам я като много позитивна. Той е критикуван от много хора, които не ходят по мачове. Тимът има нужда от подкрепа и мисля, че Стойчо се справя добре. Доказал е през години, че може да работи в подобни условия.
На дневен ред в последно време отново е казусът с изграждането на стадион „Българска армия“. Основателни ли са намеците, че държавата повече пречи на ЦСКА, отколкото помага?
По принцип държавата, по отношение на стадионите, не би трябвало да пречи, не толкова да помага. Трябва да се дават повече стадиони на концесия на инвеститори. После тези стадиони така или иначе ще останат за държавата, не за инвеститорите. Някои закони и форми трябва да се променят, защото решението на проблема е много лесно.
Оптимист ли сте за реновацията на „Българска армия“?
Да, оптимист съм. Вече има инвеститор, който да направи стадиона, така че се надявам този проблем да се реши. Не само за ЦСКА, но и за всички клубове като цяло.
Надявам се да се намери и инвеститор за национален стадион. Отделно има много програми, по които може да се вземат европейски пари за тази цел. Стига да се краде умерено, то всичко ще се получи. Ако пък изобщо не се краде, то може да стигнем далеч.
Срамно ли е, че у нас няма модерен стадион, сравнявайки го с построеното в Албания и Северна Македония?
Много ме е срам. Както се присмивахме на македонците и ги наричахме „селяни“, сега вече те са си изградили едно уникално съоръжение, на което съм ходил лично. Съжалявам много, сигурно и в Сомалия ще направят стадион преди нас. Срамно е.
Левски, от друга страна, се стабилизира. Може ли тимът да прогресира повече обаче, с оглед на продължаващата финансова несигурност?
Именно това е големият проблем при тях. Там нещата не са толкова важни от спортно-техническа гледна точка. Важни са дотолкова, доколкото да запазят мястото си в групата и евентуално да спечелят Купата на България, което носи приходи също.
Те са тръгнали по един много тежък път, който ми се струва, че ще бъде извървян и от много други тимове. Не знам до кога ще работят ТЕЦ-вете за Берое, не знам до кога другите отбори ще успяват да поддържат сегашната система. Пътят е тежък, но Левски би трябвало да се справи.
Как бихте оценили цялостно нивото на efbet Лига през този полусезон?
Единственото позитивно за мен е, че мачовете са по-оспорвани и като цяло шампионатът е доста завързан и интересен. Ще подмина въпроса със странните резултати у нас напълно умишлено.
Да го кажем така. Каналите на Диема и Диема 2 са съседни на моя телевизор и когато превключа от Диема на Диема 2, то разликата е стряскаща. Надявам се продукцията по Диема да се доближи поне 1-2 стъпчици до тази по Диема 2. Каналите са съседни, но като качество разликата е просто колосална.
И за финал, господин Станков – какво си пожелавате в личен и професионален план през 2022-а година?
Пожелавам на всички хора у нас и в чужбина да се отървем от това неприятно явление. Дано отмине тази пандемия. Пожелавам на всички у нас много здраве.
На българския футбол пожелавам промяна. Ние сме футболна нация, независимо колко сме малки. Надявам се да тръгнем напред. Дано се обърне внимание в по-голяма степен и на детско-юношеския футбол, защото това е бъдещето. Пожелавам здраве на моето семейство и дано хората се върнат назад и да станат малко по-позитивни и дружелюбни.
