Казанлък отбеляза 110 години "Празник на Розата"

„Няма по-голям празник от Празника на Розата.” Тези думи звучат по високоговорителите в Казанлък през цяла седмица. За казанлъчани розата не е просто цвете, а символ на всичко красиво и добро в човешкия живот. Символ е на града, но хората смятат благоуханното цвете за покровителка на цялата долина. Легендите разказват, че розата не е само цвете, с което всяка девойка иска да бъде сравнена, но е и символ на мъжеството и на силата. Веднага щом влезеш в града, ароматът й те обгръща, дори да не си близо до розовите насаждения.

През 1903 година казанлъчани за пръв път организират Празника на розата. Оттогава всяка година в края на пролетта и на чалото на лятото традицията на Казанлък оживява, за да се поклони на божествената красота красота на своето цвете. Празникът е посветен на красотата, на цветята и милосърдието. По време на тържествата били събирани средства за бедни семейства, сираци и възрастни хора, организирана била богата изложба от рози и цветя, излети до Шипченския манастир и много други забавления за домакините и гостите на града.

По време на розобер цялата долина се оглася от песни, всички са усмихнати, танцуват, посрещат те с пита и розово сладко, гюлова ракия, локум и баница. От всички страни те приканват да се присъединиш към тяхната софра, към тяхното хоро или просто да се почерпиш с нещо за здраве.

Празникът на розата започва в ранни зори, когато розовите полета се отварят, за да посрещнат гости не само от всички краища на България, но и от цял свят. Слънцето вече е изгряло, но не се вижда заради мъглата, обвила планините. Виждат се само зелени ниски храсти с малки розови и бели петна по тях. Розите! Съвсем истински и толкова много. За казанлъчани беритбата на розов цвят и розоберът са двете най-важни дейности, а техният резултат е чакан с огромна надежда. И двете са превърнати в ритуали и се пресъздават като такива през последните години. На полигона пред масивите и между самите розови храсти вече има много хора, които са отишли да си откъснат по няколко цветчета. Сред местните върви шегата, че японците, които се събират по това време на годината в розовата долина, изключително много помагат за розобера. Винаги си тръгвали с пълни сакове с цветя, розова вода, розово масло, сладко и каквото още са могли да поберат в чантите си.

На площада, на малки импровизирани софри, са се събрали млади и стари от различни села в околността, които представят традиционните занаяти, играят хора, продават венци от розови цветове. Най-силно впечатление ми правят няколко баби от село Хаджидимитрово, които предлагат традиционен пататник, слънчогледова баница и зрели череши. Голямо ядене падна, нямаше човек, който да не беше натъпкал няколко парчета баница в устата си и да не държеше поне едно пликче с череши. Докато се „гощаваме” чувам как един дядо разказва на внучето си що е то розобер.

Историята разказва, че всяка сутрин много рано, преди да навлязат в розовите градини, стопаните благославяли розоберачите, те беряли розовия цвят, слагали го в кошниците си и след това го товарели на каруци, които го откарвали в розоварната. Розоберът винаги завършвал с почерпка с гюлова ракия, с пищни хора и веселби.

В наши дни, по време на Празника на розата, розоберът се превърнал в жизнерадостен ритуал, изпълнен с много емоция, в който вземат участие танцови състави, ансамбли и маскирани като кукери мъже. Всеки, който има желание, може да се хване на хората по време на самото „представление”. Момичетата и момчетата, които танцуват хора и ръченици, хвърлят листа и цветове от рози във въздуха. Въздухът натежава от аромата на розовите цветове, а хората се вият ли вият. След края на официалната програма пристига Царица роза, която награждава най-добрата розоберачка, а гостите се окичват с рози и венци.

От някъде мирише силно на пушек, както мирише въздухът, когато баба и дядо варят бурканите с компотите и сладкото. Група японски гости се разхождат с малки бели чашки и се усмихват. Запътвам се по миризмата и стигам до казан! От тези, в който се вари розовата вода, а след като се превари втори път става на гюлова ракия. Дървеното буре е пълно с розов цвят, водата ври, а по тънко чучурче се стича струйка прясносварена розова вода. Розовареното е ритуал, които се прави винаги много близо до масивите, за да могат домакините да почерпят гостите с розова вода, сладко или гюлова ракия. С огромни усмивки на лицата, вероятно заради опиянението от миризмата на розите, групите се насочват обратно към центъра на град Казанлък, където се провежда празничното шествие. Това е кулминацията на Празника на розата, очакват се много гости, който да наблюдават пъстроцветните редици, показващи традициите на розовата долина.

„Празникът на Розата” тази година е започнал още в края на месец май и приключва официално на 2 юни. В рамките на една седмица казанлъчани са съчетали няколко празника – този на Розата, Чудомировите празници, Празник на Тракийските царе, Денят на детето, Денят на Ботев. Освен това имат юбилей от създаването на конкурса „Царица Роза”. 45 години след като избират първата си Царица, в Казанлък са поканени всички царици, които са носили короната през годините, за да преминат с шествието и да го направят още по-пъстор и красиво. За хората от града „Царица Роза” е символ на прелестта и великолепието на казанлъшката маслодайна роза и на Долината на розите. Още два конкурса за красота радват жителите – „Мини Царица Роза” и „Царица на долината на розите”. В първия участват момиченца до 7 години, които още не са тръгнали на училище, а във втория вземат участие от първата до третата подгласничка на „Царица роза” и момичета, избрани от другите градове в долината да представят града или селото си. Тазгодишната „Царица Роза” на Казанлък е 18-годишната Юлия Попова, която мечтае да завърши финанси в САЩ и да се върне отново в България. Тя се появи на шествието, за да поздрави гостите и гражданите на града.

Хората се движат на тълпи по улиците на града, центърът е затворен, метри от главното кръстовище е направен правоъгълник от розови листа. От колоните, които заобикалят площада, се чува народна музика, мъжки глас разказва приказки за розата, тълпата тръпне, за да види цветното шествие. Празненството е открито от кмета на град Казанлък госпожа Галина Стоянова. В делегацията, която е дошла за Празника на Розата, са Лиляна Павлова, бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, посланиците на Финландия, Япония и Русия, областният управител на Стара Загора – Недялко Недялков. Хората стават все по-нетърпеливи и по-нетърпеливи, децата изпускат балоните си, майките търчат, за да запазят място да виждат чедата им, продължава да мирише силно на рози, но пък е ужасно хубаво. И точно в 12:30 парадът тръгва... за 110 път. Първа е тазгодишната Царица Роза, която пътува заедно с подгласничките, в черна „каляска”. Те поздравяват всички  с добре дошли и след тях се изсипва групи от деца, възрастни, още по-възрастни, мажоретки, танцьори, бойци.

Направо ти се завива свят! Всички са толкова интересни и шарени, всеки е подготвил малка програма – танци, представяне на бойни изкуства от Прабългарска школа за оцеляване „Багатур”. Възпитаниците на всички училища и гимназии представят характерното за училището им – децата от транспортното училище пристигат на учебен камион, с розов цвят, който се отваря и затваря върху каросерията, училището по мениджмънт и туризъм се предвожда от младежи, облечени с униформи на готвачи и ресторантьори. Художествената гимназия идва под ведрата четка и палитра на талантливите си възпитаници. Много мажоретни състави веселят публиката, момичетата са толкова добри, колкото и тези, които гледаме в американските филми. Фолклорни състави от цялата розова долина огласят площада с народни песни, кукерите те карат да изтръпнеш при вида на дрехите и звука на чановете им. Вероятно към средата на шествието, няма как да го определя, защото времето просто спира, докато гледаш, се появяват рокерите, с мощни мотори, които заглушават всичко по пътя си.

В рамките на час и половина, които ти се струват като 5 минути, цялото шествие се изтегля от единия край на града до другия, а на човек му се иска да гледа още. Няма значение, че не си могъл да обхванеш всичко, усещането е, че си бил на карнавал, само че не в Рио, а в Казанлък. И след като човек го види, не му остава друго, освен да си помечтае да го види и втори път.

Автор и фотограф: Десислава Мирчева