X
 
 
 

Сараево: В Балканския Йерусалим мъката е до пристрастяване

4169 0
photo of Сараево: В Балканския Йерусалим мъката е до пристрастяване
Нощем водата и парното спират в столицата на Босна. Затова младите са в кината.

Босна две десетилетия след Дейтънския мир: неподправена сплав от хора и градове, ранени и жигосани от миналото, което не желае да си отиде.

„За мен този камион е лечебница, тук съм на рехабилитация. Въртя хиляди километри, а можеше да съм в затвора.“ Кемал пусна грамадния волан, за да свие китките, сякаш са привързани с белезници, и хвърли заговорнически поглед.

Младият мъж – около 35-годишен, ни приюти в грамадното си возило в Брод, градец на границата между Хърватия и Босна, когато колата ни отказа да продължи пътя си към Сараево. Като повечето босненци Кемал беше висок почти два метра; грубоват, с огромни ръце, маратонки и раздърпана фланелка. И както често се получава отвъд Сава, почти веднага заговори за войната, която между 1992 и 1995 г. отнема живота на 100 000 души и оставя без дом 1,2 милиона.

Признанията му, че и той „яко е пуцал“, бяха равномерно прекъсвани от нецензурни слова, възбуждани всеки път, когато тирът подминаваше многобройните сръбски знамена наоколо (намирахме се в сръбската част на Босна). Не мина много време, преди да видим белезите изпод тениската му: тялото на Кемал беше като решето, следи от куршуми, грозно зараснали шевове, дълги порезни рани. Простата сметка, че тогава е бил малко дете, той контрира веднага: „Четниците (както мюсюлманите казват на сръбските части) не питаха на колко години си“.

Когато няколко часа по-късно най-сетне пристигнахме в Сараево, внезапно осъзнахме: тялото на този грамаден мъж приличаше досущ на фасадите на повечето сгради наоколо. Двадесет години след войната те все още мълчаливо стърчаха, безмилостно надупчени от хиляди куршуми. Грозните ями съжителстваха с цветя по прозорците, сякаш ги няма. Само масовите надписи „Фасада се обрушава“ подсказваха, че някой ги забелязва.

Такава е Босна две десетилетия след Дейтънския мир: неподправена сплав от хора и градове, ранени и жигосани от миналото, което не желае да си отиде.

Какво ви очаква, ако поемете на път съвсем сами

Всеки обича приятната компания по време на пътуване, но понякога ви се иска да направите нещо дръзко и да излезете от комфортната си зо...

„Репортери, писатели, хуманитарни работници, режисьори от цял свят черпят вдъхновение от мястото, наричано някога Балканския Йерусалим: дом едновременно на православни, католици, мюсюлмани и евреи.“

Гладни смо на три jезика

„Народните пленуми се родиха изневиделица, за да сложат край на ширещото се усещане, че хората в тази държава могат да понесат всичко безмълвно“, казва 23-годишната Алдияна, доброволец в организация за младежка заетост.

Новият брой на списание travel&extreme Explorer, вече е на пазара

Новият брой на списание travel&extreme Explorer, вече е на пазара. Откривайте с travel&extreme Explorer: В рубриката Running ...

Приятното откритие, което самите босненци правят за себе си през онези дни на 2014 г., тихо, ненатрапчиво и срамежливо покълва и в нашите очи. Творческата енергия на сараевци е пленяващо искрена и простичка: войната е обезсмислила всяка претенция, а дълбоката чувствителност, останала след трагедията, натурално заклеймява фалша.

„Гладни смо на три jезика“ – надпис, изникнал по десетки рушащи се фасади, находчиво обобщава реалността, докато осмива опитите да се разграничат босненски, хърватски и сръбски. Симпатичният рисуван котарак – Мосю Ша, който също дебне от стените из града, нахилено повдига духа на пешеходците – често, докато държи червена роза, символ на драматичното минало. Съоръженията от зимната олимпиада през 1984 г., на която босненската столица е домакин, оставени от властите в разруха и забвение, са превзети от графити артисти, успели да ги превърнат в цветна атракция за туристите.

„Гладни смо на три jезика“ – надпис, изникнал по десетки рушащи се фасади, находчиво обобщава реалността, докато осмива опитите да се разграничат босненски, хърватски и сръбски.

Югоизточна Турция: "Щастието трябва да се живее бавно"

Има едно непреодолимо и в същото време простичко усещане, когато човек потегли на изток от Истанбул. Усещането, че тук се случва живият...

Текст и снимки: Ива Лазарова

Целият текст четете в новия брой на списание travel&extreme Explorer.

Повече за списанието www.explorerbg.bg.

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Карадайъ: Опитват се да ни разделят и пр...

От трибуната на тържествената сесия на Общинския съвет в празничния ден на Кърджали лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ отправи остри нап...

Мартин, който показва България на света: Аз съм авантюрист и пътешественик

Какво накара 23-годишен авантюрист да се върне у нас, след к...