X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Народното събрание почете 140 годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

3462
Народното събрание почете 140 годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция
Снимка: Камелия Джанабетска

По повод 140-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция във Велико Търново се проведе тържествено заседание на 44-то Народно събрание на Република България. На 16 април 2019 г. в залата на първите законотворци в музеяя "Възраждане и Учредително събрание" влязоха 211 народни представители. Заседанието бе ръководено от председателя на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева. Паметното събитие с историческо значение за българската държавност след Освобождението уважиха с присъствието си президентът на Република България Румен Радев,  вицепремиерът Мариана Николова, членове на Министерския съвет, конституционни съдии, главният прокурор Сотир Цацаров, кметът на Велико Търново Даниел Панов, областният управител Любомира Попова, ректорът на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Христо Бонджолов, началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ бригаден генерал Пламен Богданов, великотърновският митрополит Григорий, представители на Инициативния комитет, предложил обявяването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България, общественици, юристи и др.

Провеждането на Учредителното събрание преди 140 години беше възстановено с театралната постановка на актьори от Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“.

Оригиналът на звънеца, използван и по време на заседанията на Учредителното събрание, беше тържественото внесен и поставен на парламентарната трибуна. С този звънец, който е на 600 години, председателят на Парламента Цвета Караянчева откри заседанието.

 

Под съпровод от барабани гвардейци внесоха в залата оригинала на Търновската конституция.

Тържественото заседание продължи с акапелното изпълнение на химните на Република България и Европейския съюз  от детската вокална група „Пеещи камбанки“.

В своето празнично слово, председателят на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева заяви: „Преди 140 години на тази дата бе извършено дело на върховно родолюбие и държавна мъдрост. Днес ние, съвременните народни представители, имаме нечувания късмет да седим на скамейките, на които са били учредителите и благодарение на които ние днес сме тук. Те бяха титани, ние сме техни смирени наследници.“.

Последваха изказвания на представители на парламентарните групи (ПГ) в 44-то Народно събрание.

Председателят на ПГ на ПП ГЕРБ Даниела Дариткова подчерта, че днес, 140 години след Търновската конституция, е важно да имаме усещането за дълг към тези народни представители, които са сътворили една от най-модерните конституции за онези времена в Европа. Те са я направили именно за да може българската държава да се върне на картата на Европа. Даниела Дариткова припомни, че в горещите дебати на Учредителното събрание всеки от първите български депутати е воден от идеята за изграждане на свободна и независима България, която да бъде готова да посрещне предизвикателствата и разочарованията. „За първите български парламентаристи участието в политиката не е било житейски успех и въпрос на политическа кариера, а дълг и усилие. Всички те заедно и поотделно ще останат в паметта на българския народ като строителите на съвременна България.“ – категорична е тя.
Председателят на ПГ на ПП ГЕРБ заяви: „- Днес трудният български път, който започна преди 140 години във Велико Търново, продължава. Понякога трябва да се връщаме в тази зала, за да си спомняме, че след време, подобно на онези първи народни представители, един ден ние също ще бъдем възприемани като едно цяло. След време никой няма да помни злободневните спорове, защото историята внимателно ще отсее само значимите резултати от работа на депутатите“, отбеляза г-жа Дариткова.

„Ние се кълнем в Конституцията, когато ставаме народни представители. Законите, които творим накрая ще останат като едно дело на 44-то Народно събрание. Вярвам, че това дело ще бъде именно в полза на България.“ – допълни председателят на ПГ на ГЕРБ.

Д-р Дариткова подчерта: „- Днес, във времена на конфронтация и динамични политически процеси, ние не бива да забравяме, че присъствието в политиката е преди всичко отговорност и усилие. Трябва да помним, че въпреки различията си, заедно и поотделно представляваме целия български народ. Длъжни сме да се вслушваме в гласа на опонентите и да уважаваме този глас, защото зад всеки един от нас стои изборът на хиляди български граждани.“, посочи председателят на ПГ на ПП ГЕРБ.

Даниела Дариткова добави, че приема думите на президента народните представители да се ръководят от политическата мъдрост и народния суверенитет като призив, който се стараят да изпълняват. По повод предложението на председателя на Конституционния съд Велико Търново да бъде вписано в Конституцията, д-р Дариткова поясни, че Народното събрание е признало Велико Търново за духовна столица на България. „Смятам, че Конституцията трябва да гради основите на държавността и основата на устройството на демократична България. Чух за това предложение, предстои да бъде обсъдено. В контекста на този празник Народното събрание подобаващо отбеляза ролята на Велико Търново като столица на Първата Българска конституция“, каза председателят на ПГ на ПП ГЕРБ.

Председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова в своето слово заяви: "Преди 140 години, будни и просветени българи на спасения от вековното Османко иго народ, събрани в Учредителното събрание, приемат първата българска Конституция. Тя, стъпила върху проекта за Органически устав, дава държавната подредба на Княжество България. Основният ни закон заема от натрупания по това време опит в Европа, но той не е ничие копие. Чл. 57 на Конституцията прогласява основния принцип на модерната държава и право – всички български поданици са равни пред закона. Разделение между съсловия в България не се допуска. И после, в чл. 61: „Никой в Българското царство не може нито да купува, нито нито да продава человечески същества. Всякой роб свободен става, щом стъпи на българска територия.” Но и днес, около век и половина по-късно, отново трябва да попитаме равни ли сме всички пред закона, колко свободни са мнозина наши съграждани, които живеят в недоимък за сметка на други, които присвояват обществено богатство. Дали днес нямаме основание да се запитаме на българските ли интереси служим всякога, ние, политиците или на свои собствени, дали не зависим понякога от чужди такива или от корпоративни, попита Нинова. Според нея дори, когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била пречка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт. Затова демократично настроените личности и партии, и прогресивните сили в българското общество, са се позовавали на нея и са отстоявали демократичния й дух, подчерта председателят на ПГ на „БСП за България“.

Корнелия Нинова посочи, че в най-голяма степен политиците са длъжници по отношение на икономическото развитие на страната и гарантирането на основните права на гражданите. "Като се започне с избирателните, и се стигне до социалните – на труд, на здравеопазване, на социално осигуряване. Авторитетът и силата на всяка конституция се определят от нейното прилагане, от способността чрез нея да се осигури правомерно функциониране на властта и реализацията на заложените в нея права. Конституцията съдържа потенциал, чрез който до голяма степен можем да решим днешните проблеми на България – икономически, социални, демографски, на сигурността. Тя съдържа добра база за това. Дали обаче ние, които трябва да я прилагаме и защитаваме, които полагаме клетва пред нея, притежаваме способността и волята да оправдаем доверието на българските граждани?", постави въпросителните председателят на ПГ на „БСП за България“.

„Мнозина днес виждат подобряване на собствения си живот чрез промяна в сегашната Конституция или нова такава, но преди да мислим за нова конституция можем да направим промяна в живота на нашите сънародници, като започнем да спазваме сегашната, категорична е Корнелия Нинова. Нека да я прилагаме, да върнем силата на Конституцията чрез нейното изпълнение и да работим така, че законите да бъдат от народа и за народа", апелира председателят на ПГ на „БСП за България“.

Заместник-председателят на Народното събрание от Парламентарната група „Обединени патриоти“ Явор Нотев подчерта, че следването и изпълнението на законите е основно задължение на всеки гражданин. "Да превърнем приемането на Търновската конституция в такъв светъл и значим за целия народ, почитан празник, означава едно – послание към всички наши съграждани да живеят според закона, посочи той и увери, че спазването на върховенството на Конституцията и закона е правият и пряк път към просперитета и добруването на България", каза той.

Като български народни представители имаме своите задължения по Конституция да се вслушваме в гласовете, които критикуват, които търсят слабостите в основния закон, слабостите в цялата законодателна и правоприлагаща система, поясни г-н Нотев. Но няма по-верен път от следването на правилата, които в писмен вид пресъздават въжделенията и разбиранията на цял един народ за държавно устройство и управление, отбеляза Явор Нотев и призова всички да бъдем съдии и прокурори на делата си и на себе си.

Председателят на Парламентарната група на ДПС Мустафа Карадайъ отбеляза, че тази паметна дата безспорно една от най-светлите дати в историята на съвременна България. Той заяви, че основният закон на Княжество България, останал в историята като Търновската конституция, открива хоризонт за възстановяване и развитие на българската държавност на основата на конституционализма, парламентаризма и общочовешките демократични ценности.

„На днешния ден ние изразяваме наред с огромната си почит към онези, които положиха основите, нашата привързаност към основните идеи, залегнали в основата на Търновската конституция - държавност, конституционализъм, парламентаризъм. Това е една от най-демократичните за времето си конституции. Търновската конституция внася такива демократични завоевания на европейските народи като върховенство на закона, разделението на властите,  парламентарният контрол и министерската отговорност, политическият плурализъм, всеобщото избирателно право, свободата на мисълта и на словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на личността, закрилата на собственоста. В Търновската конституция са залегнали и други демократични принципи, характерни за европейските политически системи, като защита на гражданските свободи, политически права за всички български граждани, поданици по онова време, свободата на личността, равенството пред законите, свободата на печата и др.", изтъкна Карадайъ.

Мустафа Карадайъ припомни, че Търновската конституция е основен закон на българската държава от 1879 до 1947 година, като на два пъти – на 15 май 1893 г. и на 11 юли 1911 г. е претърпяла изменение, и на два пъти е спирана от действие – по време на режима на лълномощията  от 1 юли 1881 г. до 6 септември 1889 г.  и по време на деветнадесетомайския режим  през 1934 г. Той отбеляза, че през годините, Търновската конституция винаги е била опора на демократичните стремежи в българския обществено-политически живот, независимо, че през определени периоди е била нарушавана и суспендирана.

„Никак не е случайно, че в изработването на Конституцията на Република България след падането на тоталитарната власт, народните представители от Великото народно събрание от 1990 - 1991 г. стъпиха на ценностите на Търновската конституция, след като Великото народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува новата Конституция на Република България, която постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. В много отношения, макар и в съвсем различни политически реалности, нашата действаща Конституция от 1991 г. препотвърждава редица нейни принципи на Търновската конституция от преди 140 години, като принципа на разделението на властите, гарантиране правата и свободите на гражданите, правото на достоен живот на всеки човек, неприкосновеността на частната собственост, свободата на личността, равенството пред закона, политическия плурализъм и много, много други. Така провъзгласените от Търновската конституция класически конституционни принципи стават основа на модерния български конституционализъм", подчерта Мустафа Карадайъ.

Председателят на ПГна ДПС заяви, че Търновската конституция е ярко потвърждение на волята за демократично развитие, за уважение към правото и справедливостта, за утвърждаване на правовата държава, в която могат да бъдат защитени в цялост правата и свободите на всички български граждани. Той отбеляза, че народните представители от Учредителното събрание са оставили на бъдещите поколения парламентаристи урок, който трябва да се помни. „В хода на разгорещените и бурни дебати, те показаха, че могат да поставят националните интереси и демократичните идеи над своите партийни пристрастия. Че този урок се знае и помни се вижда най-добре във време, когато независимо от политическите различия, националните приоритети са тези, които определят посоката. Такива примери на политически и парламентарен консенсус в най-новата ни история са успешната реализация на приоритетите ни и членството ни в НАТО и в Европейския съюз.“, добави г-н Карадайъ. Той посочи, че на фона на изминалите 140 години още по-яко изпъква великото дело на тези, които приеха Търновската конституция и утвърдиха конституционализма и парламентаризма, станали опора на българската държавност през най-новата ни история.

„Нашето бъдеще е свързано с утвърждаване на тези ценности. Нека този достоен пример ни вдъхновява и в днешните ни усилия за градеж на демократична България и за достойно място в европейското семейство, част от евро-атлантическата общност, достоен пример за обединителните процеси и отрицание на разделението и на омразата. Нека помним, че от всички нас, държавници и политици, от цялото общество заедно зависи дали ще пренесем през това сложно време, в което живеем, съзидателното и конструктивното или ще станем заложници на разрушителното и на конфликтите. Да покажем дали умеем добре да разчитаме историческите примери и дали осмисляме и разбираме поуките от историята. На първо място това означава вярност към завета за чиста и свята република, в която всички живеят в мир, независимо от раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. На следващо място, правилният прочит на учредителите означава, че е нужно да работим за здрава, силна и добре уредена държава, държава, която е в услуга на своите граждани, държава, която защитава гражданина, защитава неговото достойнство, собственост и живот., държава, която е силна, с ясни, работещи правила и възможности за развитие и достоен бизнес. За да можем да го постигнем, ще се позова на думите на Апостола, който най-добре го е казал: Всичко зависи от нашите задружни усилия." категоричен е председателят на ПГ на ДПС.

Председателят на ПГ„ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ Веселин Марешки отбеляза, че от робска, изостанала и зависима територия, България се превръща в една от най-бързо проспериращите държави в Европа. "Историците казват, изградили са я буквално от нищото за двадесет – тридесет години, подчерта той и добави, че фирми и банки от цял свят отварят офиси, прогресивни българи завършват престижни европейски университети и бързат да се върнат да помогнат с наученото за модернизацията на Родината си. В изключително кратки срокове се изграждат основните държавни институции, приемат се най-важните закони и правила, българският лев става конвертируема валута... Това е време на пълен подем и мобилизация на обществената енергия, на институциите, партиите, на всеки един българин" - припомни Марешки и подчерта, че такива страници от нашата история ни изпълват с гордост.

„Едно от нещата, които най-много ме впечатли от историческите данни за днешния ден е, че официален гост на това събитие е бил легендарният майстор Колю Фичето, който през 1872 г. изгражда тази уникална сграда. Когато е влязъл в залата, всички депутати са станали на крака. Казвам това, за да подчертая какво уважение е било отдавано на хората, които са посвещавали живота си, за да изградят съвременна България, които са правили нещо реално за народа си. Колегите родолюбци от онова време, които не са питали какво ще вземат, а са давали, давали са пари за университети, училища, болници, храмове, давали са за бъдещето на България и за идните поколения. Затова и имената им се помнят, затова и построеното от тях ще стои векове.“ – каза Веселин Марешки.

Г-н Марешки заяви, че днешните народни представители могат да се поучат от учредителите, защото е важно не само какво правят сега, но и какво ще оставят след себе си. „Какво изградихме ние през изминалите 30 години, при положение, че през 1990-та година не започнахме от нищото, как защитаваме Родината си вече 12 години, откакто сме член на ЕС, какво всеки един от нас е направил и прави за своя народ, че да седи спокойно днес в тази зала“ – попита председателят на ПГ„ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ и подчерта, че ще е полезно да си задаваме тези въпроси често. Дано стават все по-малко тези политици, които се притесняват от отговорите, посочи Веселин Марешки.
Когато честваме дати като днешната, няма как да не направим сравнение между онези всеотдайни и горди българи преди 140 години и днешните поколения, смята Веселин Марешки. Защото, ако искаме да се наричаме достойни потомци, трябва да следваме техния пример, да пазим традициите, които са ни оставили, културата, българския борбен дух, но най-вече родолюбието, подчерта той. Нека в този паметен ден си пожелаем народът ни да е сплотен, държавата ни да е просперираща и независима, а всички ние да работим за силата, славата и напредъка на свободна България, както го е казал патриархът на българската литература, призова председателят на ПГ на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Нека днес да работим така и да направим такива полезни и достойни дела, че след 140 години да има повод да честват и нас, призова Веселин Марешки.

Във връзка с приемането на Обръщение на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, то бе представено на видеозапис в прочит от най-младите народни представители от различни парламентарни групи.

Ето и самото обръщение:

„Уважаеми сънародници,

Уважаеми граждани на Република България!

Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно събрание отдава почит и признание на делото на нашите предци, които преди 140 години на Учредителното събрание положиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развитието и просперитета на Третата българска държава.

Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за свобода и църковна независимост и строители на съвременна България. С вижданията си за устройство на възстановената държава т. нар. консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и определените за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков слагат началото на политическия дебат – емоционален и ожесточен, но и ползотворен и градивен.

Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел – да съградят модерна, независима и просперираща България.

Те проявяват политическа воля и приемат не както предвижда Берлинският договор „органически устав“, а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава.

Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, осигурява условия за развитието и възхода на България и гарантира основни права и свободи за гражданите; категорично забранява робството и съществуването на съсловия; прокламира свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна собственост и всеобщо избирателно право за навършилите 21 години избиратели.

Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес, като неотменна част и от съвременната българска Конституция.

Депутатите от Учредителното събрание с чест и достойнство изпълняват своята историческа мисия и полагат устоите на българската държавност. С делата си те доказват, че са възрожденци, но и държавници. Благодарение и на тяхната дейност България получава възможност да се върне на картата на Европа като част от модерния, демократичен и цивилизован свят.

Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното действие – се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава. Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи.

Отмяната на основни конституционни принципи, какъвто е този за разделението на властите, е последвано от установяване на еднолични режими на управление. Неслучайно годините на национално развитие и възход се свързват с времето, когато Конституцията действа в своя пълен обем.

За наша гордост и национално достойнство българският народ сам, без чужда помощ и по своя воля осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и провъзгласява Независимостта на България, която за кратко време се превръща в една от най-силните и проспериращи държави на Балканите. Днес България е демократична държава, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.

Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.

В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо.

Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи.

Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!

Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа“.

Поклон пред историческото дело на учредителите!“

С 211 гласа „за“ народните представители приеха обръщението единодушно.

При закриването на заседанието председателят на Народното събрание Цвета Караянчева подчерта, че е безкрайно важно година след година на този ден да се връщаме към сътвореното от нашите предци. Защото, водени от любовта към свободата, с все още незарасналите рани от Априлското въстание и с Левски в сърцата, те ни показаха един идеал за съвременна България, от който никога не трябва да се отклоняваме, заяви тя. 

Заседанието завърши с паметна снимка пред сградата на Учредителното събрание във Велико Търново.

Народни представители, членове на Министерския съвет, кметът Панов, граждани и гости на Велико Търново участваха в тържественото шествие, посветено на 140 години от приемането на Търновската конституция.

С военен ритуал представители на институциите поднесоха цветя пред паметника „Майка България” в знак на почит към предците.

Тържественият ден продължи със спектакъла „Искри” в изпълнение на Националната гвардейска част.

В празничната програма се включиха и изпълнителите от Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Българче“, които поведоха празничното хоро.

Вечерта на площад „Цар Асен” пред крепостта „Царевец” се проведе тържествена заря-проверка в чест на бележитата годишнина.

Празничният ден завърши с аудиовизуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“. 

Още от ВЕЛИКО ТЪРНОВО:

Мощи на Свети Пантелеймон пристигнаха в горнооряховския храм "Свети Три Светители" (СНИМКИ)

Полиция блокира Дряново

Задържаха заподозрян за търговия с вот

ГЕРБ - Велико Търново: Спрете предизборните упражнения с модернизацията на депото за строителни отпадъци

Дете е починало в болницата във Велико Търново, разследват случая

Горна Оряховица отбелязва Празника на суджука с богата програма

Златица се радва на нова волейболна площадка

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Велико Търново

Последно в Актуално