Божков-Борисов е техно за затъпяваща публика

В сблъсъка между Божков и Борисов немалко наивници продължават да наричат едното "бизнес", другото "власт". Някаква пробита драматургия, в която Бизнесът, бидейки прогонен в Дубай, отвръща на Властта тук, започват двубой и затъпялата публика - а тя наистина е затъпяла, щом го прави - вика - давай Василе, мачкай, а от другата трибуна другата затъпяла публика - евалата Бойко, удри го тоя, вземай от богатите и давай на бедните. 

Ще се наложи обаче да замъглим определенията - неприятно за агитките, но няма как. Нито едното е "бизнес", нито другото "власт". Точната дефиниция е: "взаимна монетизация, в която по различен път - партиен или икономически - накрая се стига да общ капитал, в който задълженията и облагите се разпределят така: първите дават възможност на вторите да  разцъфтяват и докато вторите разцъфтяват, финансовите потоци се смесват, благодарение на най-стария брокер: корупцията". 

Това, че Божков запита дали биха го подкрепили за партия, не е случайно. То показва тъкмо този симптом: че разликата между партия и бизнес не се схваща като особено голяма. В единият случай трупаш капитал с крупна идея за много пари (например, как по-точно мога да взема по 200 лева годишно от около 2 милиона души), след това си осигуряваш преференции и комфорт от властта, със солидна сума и се надяваш да поддържаш този модел години наред - както и стана. В политическия бизнес капиталът е друг: инвестицията е в електорати, които, ако успееш да задържиш достатъчно дълго, се монетизират по разнообразни и прималиви начини - най-кратката дефиниция на бизнесът-политика отдавна изрече Доган - "Аз разпределям порциите в държавата". Как точно ще стигнеш до порцията - дали през политическия бизнес, или от икономическия - зависи от натура, харизма, талант за едното или другото, избиране на вида риск, който да поемеш и прочие. По същесто обаче това е само изборът на ръкав, който да отведе към един и същ паричен басейн. 

В тази връзка - вие може да си спомните различни вопли от хора във властта към премиера, например на финансовия министър, който се бе оплакал, че работи за няколко хиляди лева, докато негови колеги станали милионери. Е, има начини - поне от сигналите на Божков изглежда така - в които тази икономическа несправедливост да се поправя и да не остане нещастен човек немилионер. Но нека продължим да наричаме едното бизнес, а другото власт. Детайлите уморяват. 

Автор: Райко Байчев