ДАНСwithme през очите на EUObserver

Близо 50 дни продължават антиправителствените протести в България. Хиляди излизат всяка вечер по улиците в София, за да изразят гласно недоволството си от политическото статукво в страната.

Историята

Всичко започна на 14 юни, когато Народното събрание одобри кандидатурата на 32-годишния депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Той беше разследван по обвинение корупция през 2007 година, докато беше заместник-министър в правителството на Тройната коалиция. На по-късен етап обвиненията бяха свалени и Пеевски остана в политиката, но в България той е считан за пример на частни интереси, които искат да контролират държавни институции.

След като беше номиниран от премиера Пламен Орешарски за председател на ДАНС, Народното събрание одобри без дебат кандидатурата на Пеевски. Обществената реакция беше мигновена – масови и категорични протести. Кабинетът, който беше на власт от само две седмици, реагира бързо и оттегли Пеевски от председателското кресло на ДАНС, но пораженията в очите на българските граждани вече бяха налице.

Истината обаче е, че колкото и спорна фигура да е Пеевски, неговата номинация е само симптом, а не коренът на най-дълбоките проблеми в България. Затова и е грешно да се смята, че сегашните протести са само срещу настоящото правителство на социалистите – те са срещу политическото статукво, включително срещу ГЕРБ, които управляваха само допреди няколко месеца. #ДАНСwithme поиска всички познати партии да слязат от сцената и да отстъпят място за истинска промяна на политическата сцена.

От близо 25 години след падането на комунистическия режим през 1989 година България се управлява от политици с връзки със сенчести структури и с кръгове, свързвани с икономически или дори криминални интереси. Затова и преходът не е в услуга на обикновените граждани.

Отказът от комуникация

Въпреки енергията на протестиращите и непрестанните призиви за оставка вече 46 дни, тишината от страна на правителството е оглушителна.

Министрите и депутатите от управляващото мнозинство твърдят, че броят на протестиращите е твърде малък и че те не представляват целия български народ. Другата популярна теза е, че протестите се финансират от опозицията или от определени икономически кръгове, които не са доволни от политиката на правителството. А отделно лидерът на „Атака” Волен Сидеров не щади усилия да радикализира протеста – засега без почти никакъв успех.

„Институциите не признават, че има протест. Не знам дали протестиращите представляват мнението на мнозинството, но това са български граждани, които протестират месец и половина и такава ситуация не е нормална. Аз съм на 61 години и такова нещо не съм виждал”, коментира българският омбудсман Константин Пенчев. Тези коментари станаха факт след сблъсъците между полицията и протестиращите на 23-ти юли – първите, белязали този протест.

Във вечерта на 23-ти юли, веднага след одобрението в комисиите на парламента за спорната актуализация на бюджета, последва блокада на Народното събрание, като вътре останаха много депутати. Когато дойде опит от страна на МВР да ескортира хванатите в капан народни представители, последва сблъсък, в резултат на който бяха ранени 10 души. След този случай протестите продължават в мирен дух – така е и до днес.

Неочаквано силна реакция от страна на ЕС

Ден 46: И жегата не спря протеста

За 46-и ден протестиращи отново се събираха в столицата с искания за оставка на правителството на Пламен Орешарски. Жегата не отказа пр...

Прочети повече

Протестите в България предизвикаха доста силни реакции от страна както на Европейската комисия, така и от някои страни-членки на Съюза.

На 8 юли посланиците на Германия и Франция Матиас Хьопфнер и Филип Отие пуснаха официално съвместно съобщение, в което коментираха, че разбират протестиращите. „Управлението на България е вътрешен проблем, но е и европейски проблем – около 40% от средствата по еврофондовете за България идват от парите на германските и френските данъкоплатци. Европа се интересува от съдбата на България, защото икономиките ни са едно цяло, а съдбите ни са свързани”, писаха посланиците.

Последваха подобни реакции от холандския и белгийския посланик, а вицепредседателят на ЕК Вивиан Рединг също се изказа в подобен дух при посещението си в София. Тя не пропусна да каже, че предвид ситуацията действието на Механизма за сътрудничество и проверка, който представлява европейски надзор върху съдебната система на България и Румъния, трябва да продължи специално за България.

Какво следва

Много е трудно да се предвиди какво ще се случи в близко бъдеще в България. Мнозинството от анализатори както в страната, така и в чужбина, са на мнение, че правителството не може да издържи и трябва да подаде оставка. Мнозина казват, че нови парламентарни избори трябва да се проведат най-късно през май 2014 година, заедно с изборите за Европейски парламент.

Няма как сега да поведем национална стачка, каза председателят на КНСБ

В момента условия за общонационална стачка от страна на синдикатите няма. Това заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров след днешнат...

Прочети повече

При този вариант обаче това едва ли ще реши българските проблеми, освен ако няма по-дълбока промяна. И именно този факт дава сила на политиците от големите партии да игнорират протестите.

Позитивен знак за #ДАНСwithme е силната европейска реакция. А ЕС има конкретен инструмент, с който да действа в случая. Не бива да се забравя, че през 2008 година, когато на премиер на България беше Сергей Станишев, ЕК спря значителна част от средствата по европейските фондове заради проблемите с корупцията в България.

ЕС има с какво да действа, но „европейската тояга” няма как да помогне сама. За да има истинска промяна, трябва да има промяна отвътре. И тя трябва да бъде постигната от българските граждани.

Протестът е знак на събуждащо се гражданско общество, но това е само спечелена битка – за да се спечели войната, позитивната енергия трябва да бъде трансформирана в нещо конкретно, нещо, което сплотява самото общество и което ще доведе нови лица на българската политическа сцена – лица, които не носят товара на старото и корумпираното.

Ако това се случи, може би преходът на България към реална демокрация най-после ще отбележи съществен напредък.