Протестът #ДАНСwithme продължава да вълнува не само българското общество, но и европейското. Редица медии в Западна Европа обърнаха внимание на събитията в България и представиха своя гледна точка за тях. Ето как вижда и какво мисли за протеста едно от най-авторитетните издания, занимаващи се главно с проблемите пред Европейския съюз - EUObserver. Представяме материала без никакви съкращения.
Още: Нов колос замества САЩ и Китай: С над 200 мини добива критични суровини
Близо 50 дни продължават антиправителствените протести в България. Хиляди излизат всяка вечер по улиците в София, за да изразят гласно недоволството си от политическото статукво в страната.
Историята
Всичко започна на 14 юни, когато Народното събрание одобри кандидатурата на 32-годишния депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Той беше разследван по обвинение корупция през 2007 година, докато беше заместник-министър в правителството на Тройната коалиция. На по-късен етап обвиненията бяха свалени и Пеевски остана в политиката, но в България той е считан за пример на частни интереси, които искат да контролират държавни институции.
Още: Ще доведе ли Тръмп долара до обезценяване и унищожение като резервна валута?
Още: Славен и бурен живот: прощаване с Марио Варгас Льоса
След като беше номиниран от премиера Пламен Орешарски за председател на ДАНС, Народното събрание одобри без дебат кандидатурата на Пеевски. Обществената реакция беше мигновена – масови и категорични протести. Кабинетът, който беше на власт от само две седмици, реагира бързо и оттегли Пеевски от председателското кресло на ДАНС, но пораженията в очите на българските граждани вече бяха налице.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Истината обаче е, че колкото и спорна фигура да е Пеевски, неговата номинация е само симптом, а не коренът на най-дълбоките проблеми в България. Затова и е грешно да се смята, че сегашните протести са само срещу настоящото правителство на социалистите – те са срещу политическото статукво, включително срещу ГЕРБ, които управляваха само допреди няколко месеца. #ДАНСwithme поиска всички познати партии да слязат от сцената и да отстъпят място за истинска промяна на политическата сцена.
От близо 25 години след падането на комунистическия режим през 1989 година България се управлява от политици с връзки със сенчести структури и с кръгове, свързвани с икономически или дори криминални интереси. Затова и преходът не е в услуга на обикновените граждани.
Отказът от комуникация
Още: Турция и Израел: Ще се стигне ли до пряка конфронтация?
Още: Тръмп иска да спре глобализацията, но се прострелва сам
Въпреки енергията на протестиращите и непрестанните призиви за оставка вече 46 дни, тишината от страна на правителството е оглушителна.
Министрите и депутатите от управляващото мнозинство твърдят, че броят на протестиращите е твърде малък и че те не представляват целия български народ. Другата популярна теза е, че протестите се финансират от опозицията или от определени икономически кръгове, които не са доволни от политиката на правителството. А отделно лидерът на „Атака” Волен Сидеров не щади усилия да радикализира протеста – засега без почти никакъв успех.
„Институциите не признават, че има протест. Не знам дали протестиращите представляват мнението на мнозинството, но това са български граждани, които протестират месец и половина и такава ситуация не е нормална. Аз съм на 61 години и такова нещо не съм виждал”, коментира българският омбудсман Константин Пенчев. Тези коментари станаха факт след сблъсъците между полицията и протестиращите на 23-ти юли – първите, белязали този протест.
Във вечерта на 23-ти юли, веднага след одобрението в комисиите на парламента за спорната актуализация на бюджета, последва блокада на Народното събрание, като вътре останаха много депутати. Когато дойде опит от страна на МВР да ескортира хванатите в капан народни представители, последва сблъсък, в резултат на който бяха ранени 10 души. След този случай протестите продължават в мирен дух – така е и до днес.
Неочаквано силна реакция от страна на ЕС
Протестите в България предизвикаха доста силни реакции от страна както на Европейската комисия, така и от някои страни-членки на Съюза.
На 8 юли посланиците на Германия и Франция Матиас Хьопфнер и Филип Отие пуснаха официално съвместно съобщение, в което коментираха, че разбират протестиращите. „Управлението на България е вътрешен проблем, но е и европейски проблем – около 40% от средствата по еврофондовете за България идват от парите на германските и френските данъкоплатци. Европа се интересува от съдбата на България, защото икономиките ни са едно цяло, а съдбите ни са свързани”, писаха посланиците.
Последваха подобни реакции от холандския и белгийския посланик, а вицепредседателят на ЕК Вивиан Рединг също се изказа в подобен дух при посещението си в София. Тя не пропусна да каже, че предвид ситуацията действието на Механизма за сътрудничество и проверка, който представлява европейски надзор върху съдебната система на България и Румъния, трябва да продължи специално за България.
Какво следва
Много е трудно да се предвиди какво ще се случи в близко бъдеще в България. Мнозинството от анализатори както в страната, така и в чужбина, са на мнение, че правителството не може да издържи и трябва да подаде оставка. Мнозина казват, че нови парламентарни избори трябва да се проведат най-късно през май 2014 година, заедно с изборите за Европейски парламент.
При този вариант обаче това едва ли ще реши българските проблеми, освен ако няма по-дълбока промяна. И именно този факт дава сила на политиците от големите партии да игнорират протестите.
Позитивен знак за #ДАНСwithme е силната европейска реакция. А ЕС има конкретен инструмент, с който да действа в случая. Не бива да се забравя, че през 2008 година, когато на премиер на България беше Сергей Станишев, ЕК спря значителна част от средствата по европейските фондове заради проблемите с корупцията в България.
ЕС има с какво да действа, но „европейската тояга” няма как да помогне сама. За да има истинска промяна, трябва да има промяна отвътре. И тя трябва да бъде постигната от българските граждани.
Протестът е знак на събуждащо се гражданско общество, но това е само спечелена битка – за да се спечели войната, позитивната енергия трябва да бъде трансформирана в нещо конкретно, нещо, което сплотява самото общество и което ще доведе нови лица на българската политическа сцена – лица, които не носят товара на старото и корумпираното.
Ако това се случи, може би преходът на България към реална демокрация най-после ще отбележи съществен напредък.
