Авторът на коментара, журналистът Владимир Перев, е македонски българин. Той е носител на наградата „Будител на годината“. Бил е дългогодишен телевизионен журналист, работил е в Македонската телевизия и е уволнен от там заради пробългарските си възгледи. Сега издава и пише във вестник “Трибуна“, където е поместен коментарът. Публикуваме го без редакторска намеса.
1.
Македонските (квази)патриоти надигнаха вой до небето заради развяването на българския флаг от сръбска певица на концерт във Велес. Малкото чернокосо момиче от сръбската провинция, от певица по селски събори и опушени провинциални кафенета, се издигна до балкански секссимвол със силиконови атрибути и настойчив фолклорен глас.
Още: Цеца Величкович побесня заради българското знаме: Разпространяват се лъжи! Това е срамота! (ВИДЕО)
Нещастният ѝ брак с изявения и световноизвестен военнопрестъпник, символ на „велика и православна Сърбия“, касапин и убиец от войната в Босна и Херцеговина, я въведе на върха на властта на Милошевич и постмилошевичевска Сърбия.
Красивата вила в Баница, символ на „новия градски живот“ в Белград, не успя да я направи градски човек. Известна, успешна и (не от всички) уважавана, тя никога не напусна селската ментална одежда, нито по-късните, присадени върху тази одежда, криминогенни и криминални атрибути на личността ѝ.
Тя успя да се наложи на целите славянски Балкани... това е просто поредното доказателство за нашата мизерия, минорност и неспособност за личен и обществен културен и социален прогрес. Реакциите на развяващото се българско знаме във Велес ясно потвърждават прогреса и наратива на нашето македонско общество.
На тази сцена, както сред публиката, така и сред изпълнителите, имаше само жалки отзиви за едно разпознаваемо минало (и дори настояще) време, пълно с расизъм, шовинизъм и егоцентризъм, скрити зад фалшивия ни патриотизъм.
Още: Фондация "Македония" за скандала с българския трибагреник: Цеца е българка
Имаше и един герой на деня... нека го споменем. Това е македонският певец Никола Станишич, който се обърна към „ядосаната“ публика с думите: защо протестирате за знамето, половината от вас тук имате български паспорти... срам! Знам, никой не се срамува... това сме ние.
2.
Вторият актьор в тази малка пиеса е някакво глупаво момиче от Пловдив, което подарява на певицата знаме, на което пише „Цеца, Българска те воли“. Момичето е било голям фен на певицата и е ходило на всичките ѝ концерти.
Обясниха ли училището и родителите на това момиче каква е символиката на това знаме, както и на всяко знаме като цяло? В Америка през седемдесетте години на миналия век американските хипита слагат това знаме на гърба на тялото, на дупето, но това са били хипи събития, бунт за социална, расова и образователна справедливост и равенство. Концертът във Велес е нещо друго.
Още: Знамето на раздора: Цеца тества македонската "българофобия" на живо
Българският трикольор е знаме, което обединява българския народ „от Охрид до Черно море“ и е символ на единството на българското племе. Под това знаме нашите предци са се сражавали и са умирали в битките при Сливница, Брегалница, Завой на Църна, Беласица, Каймакчалан и на редица други места, пишейки съвременна българска история и утвърждавайки нашето единство и сплотеност.
Това знаме ни обединява всички в пет войни, водени през последните сто и петдесет години. Най-накрая, с това знаме са покрити ковчезите на всички военни жертви от този период, под това знаме са костите на падналите ни предци в битките за единството на българския народ. Някой трябва да каже това на младата жена от Пловдив, да ѝ обясни богохулството на нейното безразсъдно и безотговорно поведение.
3.
На нас, македонците, не ни пречи, когато виждаме сръбски знамена да се развяват на честванията на сръбските „победи“ във войните в нашата страна и техните половинчати и обидни изявления, „че са освободили страната СИ от окупатора“, направени насред Битоля или Щип.
Още: Загърната с българското знаме: Цеца предизвика буря от освирквания в Северна Македония (ВИДЕО)
Не ни пречи, когато простакът Додик ни чете лекции за това как трябва да се държим към Европейския съюз и че той скоро ще изчезне... да не говорим за расизма му и осъждането на „различните“ в този свят.
Те пеят сръбските си песни за победите, но не са съгласни да пеем песента за Дрангов и битката при Криволак на тържествени събрания. Не са съгласни да празнуваме как българската армия ни освободи от жестокостта на сръбското робство през 1941 г. и как тази армия беше посрещната във Велес, Прилеп, Битоля, Охрид и в цяла Македония.
Нека завършим с един анекдот, който е на ръба на невероятното. Българският министър-председател Филип Димитров (също с македонска кръв), някъде около 1992 г., по време на посещение във Вашингтон, се среща с големия (вече покойник) анализатор Збигнев Бжежински и задава въпроса:
„Добре ли е в този момент (1992 г.) да се обединяват Македония и България?“ Отговорът на Бжежински е визионерски: „Сега не е моментът за такова обединение... но знаете ли, след петдесет години те, македонците, ще искат да се обединят с вас, но вие няма да ги искате!“.
Автор Владимир Перев
