Една сцена от предизборната кампания на Селяхатин Демирташ през 2014 г. се е запечатала дълбоко в колективната памет на много кюрди: младо момче тича паралелно с бавно движещия се автобус на Демирташ, скандирайки "Селяхатин президент, това е моят президент". Тази сцена се превърна в символ на надеждите, които младите кюрди свързваха с него след десетилетия на въоръжен кюрдски конфликт .
Изненадващ успех
За много наблюдатели политическият новак Демирташ беше голямата изненада в новата история на страната. Според проучванията много избиратели го намираха за умен, чаровен, находчив, скромен и забавен, дори и да не гласуваха за него. На президентските избори през лятото на 2014 г. той спечели почти 10% от гласовете, въпреки че потенциалът на кюрдските избиратели се оценяваше на не повече от седем процента.
Така едва 40-годишен, Демирташ се превърна в носител на надежда за дълго разединената турска левица. На следващите парламентарни избори той попречи на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да получи абсолютно мнозинство, което тя държеше, откакто дойде на власт. През 2016 г. Демирташ беше арестуван по обвинение в членуване в терористична организация (ПKK) и подклаждане на насилие. Миналата година той беше осъден на 42 години затвор.
През 2019 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди ареста му, като определи съдебния процес в Турция за несправедлив и неправомерен и оттогава настоява за освобождаването му. Досега Анкара игнорираше решенията на международния съд и бавеше целия процес чрез обжалвания. Сега обаче съдът в Страсбург окончателно отхвърли жалбата на турското правителство, а това дава надежда на привържениците на Демирташ, че той може да излезе на свобода.
Култова фигура от новата история
Демирташ е роден през 1973 г. в източноанадолската провинция Елязъг. Той принадлежи към етническата подгрупа на кюрдите „заза“ и е завършил право. След края на следването си се установява в кюрдската метрополия Диарбекир и поема множество дела за нарушения на човешките права. Участва в основаването на Турската фондация за правата на човека и регионалния клон на „Амнести Интернешънъл“ в Диарбекир.
През 2007 г. за първи път влиза в турския парламент като депутат от прокюрдска политическа партия. Успява да запази мястото си и на следващите парламентарни избори и дори става председател на парламентарната група. По това време тече първият мирен процес с кюрдите. Прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) цели не само да стане първа сила в градовете с кюрдско мнозинство, но и да бъде припозната и от разпръснатите из цялата страна кюрди и прокюрдски настроени групи.
За да постигне тази цел, Демирташ се обръща и към турските леви и Зелените, с които ДПН сключва съюз. На парламентарните избори през юни 2015 г. управляващата ПСР загуби дългогодишното си абсолютно мнозинство, а ДПН спечели повече от 13 процента и 80 депутатски места, с което Демирташ стана основният политически опонент на Реджеп Тайип Ердоган.
Тъй като в рамките на установения срок не беше сформирано правителство, през ноември 2015 г. турските избиратели бяха призовани отново да гласуват. На тези избори ПСР успя да коригира резултата в своя полза. „Но Ердоган вече беше взел на мушка Демирташ и решил да го държи колкото се може по-дълго в затвора“, казва Реха Рухавиоглу от Центъра за кюрдски изследвания в Диарбекир.
Непроменени симпатии
След прекратения от Ердоган мирен процес с кюрдите и опита за преврат през 2016 г. правителството предприе твърди мерки срещу всички свои съперници. Демирташ и цялото ръководство на прокюрдската партия бяха арестувани. Оттогава Демирташ няма и пряк контакт с привържениците си, но турското правителство не успява да го изтласка напълно от публичното пространство - това се дължи най-вече на личните качества на Демирташ, който е харизматичен, разполага с изключителна емоционална интелигентност и отлични лидерски качества. Освен това успешно влиза в диалог с хората.
В изследване на кюрдския Институт за проучване на общественото мнение Rawest от миналата година повечето от анкетираните над 1 400 кюрдски избиратели са посочили Демирташ като водещия политически лидер на кюрдите.
Каква роля може да играе Демирташ?
От една година насам се наблюдава ново сближаване между турското правителство и кюрдите. По указание на своя лидер Абдуллах Йоджалан забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) обяви през май своето разпускане и започна символично да предава оръжията си. Йоджалан даде тон на този процес, водеше преговорите и продължава да бъде най-важният фактор в кюрдския въпрос. Освен това неговата дума тежи и сред сирийските кюрди, посочва Рухавиоглу.
Демирташ обаче е най-важната гражданска политическа фигура на кюрдите и е най-подходящият да се нагърби с водещата политическа роля в демократичния процес. През последните месеци политикът Демирташ на няколко пъти направи изказвания от затвора, от които стана ясно, че той подкрепя най-новия мирен процес и е готов да поеме отговорност. Въпросът дали турският президент ще му позволи това обаче занимава опозицията в момента.
В края на краищата Демирташ беше политикът, който открито се противопостави на Ердоган и попречи на неговата партия да се спечели абсолютно мнозинство в парламента. Затова се знае, че президентът предпочита да преговаря със 76-годишния Йоджалан , вместо с 52-годишния Демирташ.
Източник: Дойче веле
