"С приемането на еврото се оказа, че много неща са различни - ние по-рано обявихме двойното обозначаване на цените направи така, че шокът в цените да се случи точно в този момент, а не при приемането на самото евро. Ние виждаме сега, че инфлацията се е успокоила, т.е тези апокалипсиси, които се чертаеха поне от първи януари досега, не се сбъдват". Това каза проф. Даниела Бобева, икономист в предаването "Лице в лице".
"Не очаквам някакъв шок в цените, той се случи преди това. Една от причините за шока в цените е нарастването на доходите, т.е ние имаме повече пари. И това е един от парадоксите. Обикновено се очаква да обеднееш в еврозоната, а ние от миналата година демонстрираме огромно богатство, натрупано под различна форма", заяви още Бобева.
Още: Асоциацията на банките в България: Преходът към еврото мина безпроблемно
Според нея еврото изигра ролята си на това - "спестяванията след деноминацията, 98-та г. всички тези спестявания, които бяха извън банките, трябваше да бъдат обменени. Хората се притесниха. Миналата година беше треска за злато. 1 млрд и половина сме напазарували злато. Това са индивидуални купувачи", заяви икономистът.
Още: Разбулен мит за еврото: В чужбина не ми вземат българското, тук ми връщат чуждо
Тя каза, че 30% от новопостроените хиляди квадратни метра нова площ апартаменти са взети без кредити и че 20 000 коли повече са закупени през миналата година, 1,2 млн са повече брой туристически пътувания.
"Стигмата е, че богатите хора са напазарували, бедните са обеднели. Ако погледнем, обаче, статистиката на спестяванията, ще видим че по-голяма динамика има при малките спестявания, отколкото при големите. По отношение на потреблението. Позволиха си да си вземат жилище и хора, които не са богати. Въпреки различията между отделните групи хора, имаше един общ тласък към инвестиции, но по-голямата част от парите отидоха за покупки", заяви Бобева.
Още: Фалшивото евро като бандерол за цигари: Инвестиционен експерт обясни как да се пазим
Според нея ние ограбихме миналото и бъдещето. "Затова бяха и протестите. Нашата икономика не може да си позволи такива доходи, спрямо производителността. Важно е да помислим дали ще успеем да задържим този стандарт, който проявихме последните години", каза експертът.
Още: Първите социални помощи в евро: Кога ще се изплащат и в какъв размер?
