Никой не твърди, че демокрацията е съвършена
или премъдра. Всъщност се казва, че тя е
най-лошата форма на управление,с изключение
на всички останали форми, опитвани някога.
Уинстън Чърчил
Дилетански е подходът към историята на капитализма да се гледа само и единствено с розови очила. Именно затова трябва откровено да заявим – във времената на зараждането си той е икономически високо ефективен, но не поражда социална справедливост по естествен път. Ефикасен и несправедлив в началото, пък и доста време след това, капитализмът се движи единствено от желанието за откриване на възможности за бързо, по-бързо и най-бързо натрупване на капитали и активи. При реализиране на това желание няма граници – в голяма част от случаите дори и такива от морално и хуманно естество. Напълно приемливи способи за натрупване на богатство са каперството, търговията с роби, унищожаването на местното население и присвояването на земите му, експлоатацията на детския труд (особено в мините), както и използването на частни организации в борбата със стачкуващите работници (през 1892 г. при стачката Strike Homestead са били наети агенти на частната детективска агенция на Пинкертън, за да охраняват стачкоизменническите мерки на Хенри Клей Фрик – агентите откриват огън по работниците, което довежда до няколко смъртни случаи и от двете страни.)
Но съществуването на демократичната обществена система довежда до създаването на условия за еволюционно развитие, което в крайна сметка обуславя взаимното допълване на капитализма и свободните пазари с демократични институции. Свободните икономики са израсли в и са били предмет на грижа, удържане и контрол от страна на демократични държави. Демокрацията е била предварително условие за свободните пазари, а не обратното, както се опитват да доказват икономистите днес. Свободата на пазара, която е помогнала да се поддържа свобода в политиката и дух на конкуренция в политическата област, на свой ред е израснала под крилото на демократични институции. Договорното право и регулирането, както и кооперативните граждански връзки, са смекчили дарвинизма на капитализма и са удържали неговите аномалии, противоречия и тенденции към саморазрушаване, свързани с монополизма и премахването на конкуренцията.
Това развитие не е било изключително и само постъпателно – ако решим да го изобразим графично, ще се получи по-скоро спирала, тъй като процесите се характеризират с множество революции, реставрации и обществени промени, постигнати „стъпка по стъпка“.
Но несъмнено огромна роля при постигането на качествените промени в живота на хората са изиграли стачките, протестите, демонстрациите и, забележете, преговорите с работодатели, политици и властимащи за постигане на поставените цели.
Какво се случи в многострадалната ни родина?
След протестите от февруари, правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Това действие беше рекламирано като високо морално и отговорно. В действителност, чрез него беше прекършен устремът на протестите. След разпускането на парламента и определянето на дата за нови парламентарни избори, протестиращите изпаднаха в безтегловност – нямаше легитимна институция, която да реши проблемите. По-важното е, че нямаше и работещо народно събрание, което да промени правилата за изборите. Резултатът го видяхме всички – „Огледал се Илия, пак в тия…“
Твърдото и непоколебимо отстояване на протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски при искането за оставката му, им прави чест, но за съжаление на този етап не води до реални промени. Отказът от преговори и липсата на ясни и конкретни искания (освен това за оставка), постепенно предизвиква неглижиране от страна на властимащите на протестиращите. Типичен пример е излизането във ваканция на депутатите. В тази ситуация, депутатите и правителството не са притискани да извършват действия в интерес на обществото. Това им дава възможност да представят някакъв план, наречен „Орешарски“ и да действат, както те сметнат за добре. И всичко отива на заден план – например реформата в съдебната власт, която да я изведе от политическите зависимости и в същото време да доведе до нейното функциониране в обществен интерес.
Освен това президентът вече предложи да се проведат избори през пролетта. Лидерът на политическа партия ГЕРБ обяви, че и той подкрепя предложението. Всичко това означава, че те очакват дотогава ситуацията в страната да се е успокоила, да не са направени кардинални промени в изборните закони, особено такива, които могат да доведат до контрол от страна на избирателите върху дейността на народните представители (например механизъм за номиниране на кандидатите за депутати и такъв за отзоваването им).
И резултатът ще е като от изборите на 12 май – няколко нови лица, повече стари муцуни и всичко ще си върви постарому – независимо от това коя партия ще има най-много депутати.
Изречението от заглавието може да бъде продължено по няколко начина – „еволюция или революция“, „еволюция или „твърда ръка“, „еволюция или диктатура“, дори и „еволюция или комунизъм“.
А най-добре да си остане само „еволюция“ – защото в обществените процеси, еволюцията предоставя възможност за постепенна промяна и развитие на духа и мирогледа на людете. А без такава промяна „отвътре“ нищо не се случва.
Автор: Люпен Арсенов