Всеки един от нас искаше да живее, но нас ни убиваха - не един по един, не избирателно, а на тълпи. С бомби, артилерийски снаряди и ракети, цели семейства и улици. И в тази блокада, в която нямахме никаква информация какво се случва извън мазето, в което живеехме, няма да повярвате, но аз мислех, че всички в Украйна вече са избити и ние сме последните оцелели. Това е разказ на оцеляла от ада в Мариупол - градът, унищожен варварски от руснаците през пролетта на 2022 г.
"Нямахме нищо, с което да оцеляваме. И като казвам "нищо", значи НИЩО. Нямаше хляб, нямаше вода, нямаше лекарства, нямаше светлина, нямаше нормална тоалетна, нямаше начин да се измием, да излезем навън и да се върнем живи, да заспим спокойно, да потърсим медицинска помощ, просто да се стоплим, да се обадим на семействата си, да разберем дали има някой жив в съседната къща", пише Надежда Сухорукова в профила си във Фейсбук.
"Тогава си мислех, че Мариупол е останал последният от борещите се градове в Украйна. Няма да повярвате, но си мислех, че всички са избити. И само ние се държим. Мислех, че светът страда, но той продължаваше да живее нормалния си живот, докато нас ни убиваха."
После, когато все пак се появила някаква комуникация с други градове, някаква "призрачна връзка", си отдъхнахме с облекчение и мислехме, че ще получим помощ, продължава тя. "Много скоро."
"В края на краищата, най-накрая бяхме научили, че Украйна е устояла. Вярвахме, че трябва да издържим само още малко. И нашите убийци ще бъдат прогонени и наказани", неутешимо разказва жената.
"И нямаше [хуманитарни] коридори. Нямаше ОССЕ. Нямахме дори надежда да избягаме от ада. Всеки от нас умираше десетки пъти. Заедно с близки, приятели, съседи и непознати. Живеехме заобиколени от мъртви тела сред мъртви къщи. Мариупол не е просто град, унищожен и разкъсан от руснаците. Не е само хиляди мъртви и изчезнали.
Мариупол - това са хора, по чудо оцелели. Които се опитват да продължават да живеят", завършва тя.
Още: Украинците нямат никакви права: Русия продава окупираните земи на руснаци
