Има нещо просто зад иначе сложните процеси, довели до бежанската криза, пред която е изправена Европа в момента. Един прост страх прозира зад задкулисните игри на световните сили, зад вината на САЩ и Западна Европа за кризите в Близкия изток и Северна Африка, зад лицемерието, което е непреклонно пред трагедията на изгубените животи и борбата за оцеляване.
Страхът от превземане, от претопяване, от заличаване. Страхът на мястото, на което живееш от векове, след векове да няма и помен от теб и друг да е господар.
И този страх е оправдан. Защото Европа, страхувайки се от асимилация, промяна на демографския си, религиозен и цивилизационен облик, има право. Не да действа така, както в момента. А да се страхува. Защото това е битка, която тя ще загуби.
Европа е обречена.
След векове на Стария континент и по нашите земи християните, етническите европейци, ще са малцинство. Защото в този свят има само една безпрекословна и непобедима сила. Природата.
Населението на всички европейски държави е застаряващо. А където не е, е благодарение на мюсюлманските и имигрантски общности. В арабския свят обаче и в Африка не е така. По-бедните общности по света днес са по-силни демографски. Ние ли не го знаем?
Животът дава шанс на онези, които са повече. Така е логично. И когато стара Европа грохне, нито технологиите, нито парите, нито оръжията ще я спасят. Защото в този свят има естествен ред и той се спазва от хилядолетия.
Така че Европа е обречена да види как структурата и ценностите й се променят.
Нейният избор е единствено дали ще ускори процеса от глупост, както прави в момента. И дали ако го направи, ще прояви поне тази находчивост да се съобрази и да приеме реалностите и да се нагоди спрямо тях.
Светът в бъдеще няма да е такъв, какъвто го познаваме досега. И ако не се примирим с тази мисъл, ни чакат още трагедии. Ако пък изберем да продължим живота си при новите условия, поне ще поживеем спокойно по-дълго.
Автор: Десислава Любомирова
