Кой се би в „Орландовци”, защо се би, кой подклажда етническо напрежение, кой е равен пред закона, кой не е – вече нищим почти цяла седмица тези до болка познати проблеми, разяждащи българското общество от толкова много време.
Животът обаче си тече и покрай патакламата в столичния квартал тихомълком си минават неща, които всъщност са базови елементи на несправедливостта, предизвикващи горните въпроси. И ние, вместо да потърсим сметка на тези алчни българи, които и днес ни управляват и продават, седим и си мерим… патриотизмите, написа д-р Тони Филипов в седмичния си очерк в Reduta.bg. Не само седим, ами дори не се и замисляме къде е коренът на проблема.
Днес Върховният касационен съд (ВКС) реши да си даде два месеца да помисли така, хубавичко, виновен ли е Цветан Цветанов, защото е дал обезщетение от 50 000 лева на съдения за износ на класифицирана информация бивш шеф на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров. Направи го, след като „препоръчително” още на 17-ти май тази година трябваше да вземе друго решение – дали да тикне зад решетките Цветанов, защото не се е съобразил с решение на съда и не е позволил ползване на СРС срещу същия този Тодоров – в интерес на разследването срещу полицейския шеф.
Безумното бавене на съдилищата ни по знакови и по обикновени случаи е основа на несправедливостта. Дали Цветанов е виновен или не, да решава съдът, като вижда доказателствата. Но смисълът на правосъдието е и навременността – когато отсъдиш за нещо години след като е станало, какъв е смисълът? Когато например някой ти свие кокошките, с които си изкарваш прехраната и бъде осъден след три години например да ти плати обезщетение, ти през този период от какво се прехранваш? А когато някой, управлявал българската полиция, бъде пратен в затвора години след това, какъв е смисълът, когато е участвал и във второ управление, могъл е да прокарва закони и норми? Какъв е смисълът при дело в съда той да може да влияе какви да са ни законите?
Леко тихомълком си минава и как поскъпва токът за бизнеса ни – за кого по-точно. Подскочиха работодателите, че ще трябва да дават 40 лева, вместо 19, заради зелената енергия, когенерациите и американските централи, с които ОЩЕ НЕ СМЕ се договорили да им даваме по-малко пари да стоят готови да ни произвеждат ток. И хоп – появи се наредба, която облекчавала положението. Облекчава, но само за 30-тина – и то най-големите, които най-лесно преживяват кризи по принцип. А никой не смее да посочи конкретни имена – дали там няма предприятия за енергоизискуемо производство като производството на горива, металургични, бог знае какви. И на кого са тези предприятия. Защото после ще трябва да се сипят извинения – като това на Иван Костов и лабораторията му.
Уж малкият и среден бизнес е основата на икономиката ни според всички, изредили се да управляват, но не личи много-много по политиката им. Малките това, малките онова, малките ценни, малките – а накрая големите обират парсата. Големите и в политиката, и в бизнеса. Справедливост ли е това? И после се обяснява как този или онзи малък човек е хванал тояга, защото му е писнало. Но малкият най-много да използва тоягата срещу друг малък – големите са твърде високо и имат твърде много възможности, за да се отърват. Най-силният коз – разделяй и владей. С медийни канали и с влияние, купено с големи пари.
Автор: Ивайло Ачев
