"До второ нареждане в страната няма да се водят присъствени занятия в училищата", съобщи миналата седмица Министерството на образованието на Иран. Вече няколко дни по иранската държавна телевизия има специална програма за уроци, които децата в страната да гледат.
Хората в Иран се опасяват, че въздушните удари могат да бъдат подновени. Шест седмици след началото си войната засега е прекратена и в сила е крехко примирие, но ситуацията остава напрегната. По официални данни, по време на войната са пострадали над 640 образователни институции в 17 провинции. Около 250 са повредени тежко и трябва да бъдат изцяло реновирани, най-малко 15 училища са понесли непоправими щети.
Прехвърляне към национална интранет мрежа
Организацията NetBlocks документира най-дългото прекъсване на интернет в национален мащаб. Тази организация следи за киберсигурността и цензурата в интернет. Иран фактически е откъснат от глобалната мрежа.
Сега много от връзките се осъществяват чрез националната интранет мрежа, която е силно ограничена и дава възможност за достъп само до вътрешни ирански сайтове. Още преди наложения интернет блекаут в Иран имаше сериозна цензура онлайн. Редица социални мрежи бяха блокирани, а потребителите имаха достъп до тях само с VPN.
"Достъпът до интернет в Иран най-вероятно никога няма да бъде напълно отворен повече", казва пред ДВ експертът по киберсигурност Амир Рашиди. "Идеята, по която иранските власти работят отдавна, е един вид интранет мрежа, която изцяло е откъсната от глобалната. Става дума за пълен държавен контрол на дигиталното пространство".
По този начин властите могат да попречат на хората да общуват помежду си, да организират протестни акции или да разпространяват кадри от тях. Същевременно определени дигитални услуги ще могат да продължат да се ползват през интранет – като например приложения за поръчване на храна или таксиметрови услуги.
Класна стая по телевизията
Прехвърлянето към дистанционно обучение представлява обаче голямо предизвикателство, особено за учениците от по-бедните семейства и региони на страната. "Обучение онлайн имаше и по време на пандемията – чрез приложения и платформи, които функционираха през националната интранет мрежа", обяснява експертът по киберсигурност Рашиди. "Проблемът е, че в някои региони като Систан и Белуджистан почти няма връзки с мрежата, тъй като липсва съответната инфраструктура. Освен това повечето хора в Иран ползват интернет от мобилните си телефони. В тези региони има по-малко смартфони и още по-малко лаптопи, които са нужни на учениците."
Още по време на пандемията редица организации както от страната, така и от чужбина проведоха кампании за събиране на средства или за предоставяне на употребявани компютри. Но нарастващата безработица и повишаващата се инфлация от началото на войната доведоха дотам, че тази подкрепа значително спадна, разказват местни активисти.
В момента в парламента се водят консултации за бързо разширяване на националната информационна мрежа, за увеличаване на капацитета на интранет връзката за образователните институции, както и за разработката на стандартизирани учебни материали. Председателят на парламентарната комисия по образование вече поиска допълнителни инвестиции за подобряване на условията за дистанционно обучение в училищата и университетите. Националната интранет мрежа все повече се превръща в централна инфраструктура за обществения живот, докато достъпът до глобалния интернет остава ограничен и големи части от населението са все по-изолирани от външния свят.
Източник: Дойче веле
