Кой и кога ще търси сметка на Европейския съюз?

С въвеждането на еврото ЕС се постави в много трудно положение и сега - ни напред, ни назад. Еврозоната е разделена на печелещи и губещи. Северът, на първо място Германия, има сметка от еврото, докато южняците започват да се бунтуват. Отделните икономически структури в еврозоната са твърде разнородни, а чистата пазарна интеграция доведе дотам, че държавите-членки се превърнаха в съперници, които в условията на конкурентен натиск обикновено реагират с намаляване на данъците и съкращаване на социалните разходи. В атмосферата на перманентна криза десните партии реставрират икономическите, политическите и културните защитни функции на териториалните граници. Колкото по-дълго продължава кризата и колкото по-голямо става несъответствието между икономическа необходимост и политически резон, толкова по-изкусително изглежда оттеглянето на национален терен, подчертава Офе.

ЕК: Турция не отговаря на 7 от изискванията за безвизов режим

Турция не отговаря на 7 от изискванията за премахването на визовия режим, като за две от предпоставките се смята, че засега не могат да...

Прочети повече

Греховете на ЕС

Според автора, „ЕС не притежава позитивна, вдъхновяваща визия за собственото си бъдеще“, Общността изглежда „неуправляема“. Ако не настъпи промяна, историческият проект за обединение на Европа може да издъхне още преди да е набрал истински скорост. В момента няма мнозинство в полза на задълбочаването на ЕС, пък и никой в Брюксел не разполага с достатъчно легитимна власт, за да вдъхне живот на такова задълбочаване, пише авторът на книгата. Тоест, загубата на доверие е огромна, тъй като коя ли страна ще иска да сдаде още национален суверенитет, след като всички видяха „неприкритото насилие“, упражнено върху Гърция? Коя ще приеме да ѝ налагат курс на стриктни икономии, в чието благотворно въздействие вярва единствено германският финансов министър Шойбле? Каталогът с греховете на ЕС, който германският политолог представя, е не просто дълъг - той е безкраен.

ЕС регулира до дъно живота на своите граждани, но на него самия сякаш никой не може да му търси сметка, пише Офе и припомня, че в европейските структури най-голямо влияние имат тъкмо онези институции, „които най-малко подлежат на демократична отчетност“. ЕЦБ, Европейският съд и Еврокомисията са напълно деполитизирани и могат да действат в голяма степен независимо от избиратели и парламенти. По този начин възниква впечатлението, че еврократите постоянно прекрачват червената линия на демократичния суверенитет. Фактът, че с въвеждането на еврото отделните държави бяха лишени от възможността да реагират на променящата се обстановка с девалвация, митà или ограничаване на вноса, усилва още повече впечатлението за „хронично чуждо господство“. Усилва се и чувството, пише Офе, че Европа се е превърнала в защитно формирование на едрия капитал, чиято сметка се плаща от бедните. И това е така. Първо с парите на данъкоплатците банките бяха извадени от критичното положение, до което се бяха докарали, а сега, за благодарност, те помагат на престъпни данъчни нарушители да укриват парите си, заобикаляйки държавната хазна.

Анализът на автора е блестящ, но не е пледоария за отказ от еврото - напротив. „Гигантска грешка беше еврото да се въвежда, без да бъде поставено в рамката на един политически съюз, но рисковете са толкова непредвидими, че би било още по-голяма грешка да анулираме стореното", пише Офе. Какво да се прави тогава? Навярно ЕС просто трябва да се изтегли сам за косата от блатото - като барон Мюнхаузен. Общността е длъжна да си възвърне доверието на гражданите и да възстанови равновесието между двата полюса: политическа демокрация и капиталистически пазар. След като бяха спасени банките, сега е редно да се спасят и хората. Офе апелира за масивно преразпределение на средствата и за решителна социална политика (например общоевропейска застраховка против безработица и минимално подсигуряване на всеки гражданин), без които обещанията на ЕС за благоденствие ще бъдат чиста измама. Авторът си дава сметка, че последователите на стриктната пазарна религия ще възразят срещу такива възгледи и затова дава още конструктивни предложения, които отиват далеч отвъд социално-политическото „откупване“ на гражданското доверие. Едно от тях е добре познато: решенията на Брюксел трябва да бъдат демократизирани и поставени „изцяло под волята и контрола на европейските граждани и страните-членки“.

Правителството на Великобритания все още смята да задейства Brexit до края на март

Британското правителство все още възнамерява да задейства официалната процедура за напускане на ЕС до края на март и не смята, че съдеб...

Прочети повече

Ако ЕС се разпадне

А ако това не сполучи? Ако Европа не успее да се освободи от капана, в който сама влезе? Тогава континентът може да се завърне към едно опасно „естествено състояние” на държавен национализъм, от което губят всички. Като творец на общи правила ЕС превъзхожда равнището на цивилизационен самоконтрол, до което отделните страни-членки могат да се доберат със собствени сили, обобщава авторът. С други думи: ако се разпадне, ЕС ще се окаже жертва на центробежните сили, които сам е освободил. Могъществото на икономиката ще затрие напредничавия политически проект. И какво ще стане тогава с такива цели като гарантирането на основните права, цивилизоването на политиката и подсигуряването на мира? Те просто няма да се броят, защото с тях нищо не можеш да си купиш.

Автор: Клаус Офе; Превод: Стоян Гяуров, Deutsche Welle