Колко оглупели са избирателите?
Какво се случи там – присъстваха предимно хора от третата възраст, както и кандидати за евродепутати, но никой от водещите в отделните листи. Имена нарочно няма да споменавам, защото те не са важни – важно беше цялото ниво.
След около 2 часа прекарано време съм категоричен – има все още хора, които се интересуват от политика извън политиците. И съм убеден, че огромна част от тези хора изобщо нямат понятие за какво става въпрос. Още по-лошото е, че си мислят, че имат понятие, с което вредят поне двойно.
Конкретно за Европейския съюз има дълбоко неразбиране на механизмите му, от които и ние сме част. Много хора не знаят какво вършат Европейската комисия (ЕК), Европейският парламент (ЕП) и Европейският съвет. Не знаят, че ЕК НЕ Е законодателен орган, а има законодателната инициатива т.е. предлага какво да стане закон. Не знаят, че за да бъде оформено едно предложение, има отделни комисии в ЕК към съответните генерални дирекции, които са еквивалент на министерствата в национална държава, където всъщност се кове чий интерес се защитава най-добре – чрез консултации и формиране на пътни карти. Това е своеобразното бойно поле, където с дипломатическо майсторство се защитава интерес – там трябва да работят най-добрите експерти на съответната държава. Европейският парламент пък не е като националния – той приема законодателство, но не за абсолютно всичко. Важните въпроси се одобряват съвместно от ЕП и от Европейския съвет, който се състои от правителствата на всички държави-членки.
Честно казано не мисля, че е толкова сложно за разбиране. Но явно е станало. Вина за това, разбира се, имат и политиците, имат и медиите, но и избирателите. Защото точно избирателите имат силата да променят системата – става много трудно, много бавно, с много упорство. Представете си го като да накарате детето си да си пише домашните, докато държи смартфон в ръка. Трудно е толкова пъти на десета степен поне. Може обаче да стане – ако достатъчно хора се информират и настояват пред политическите ни представители да свършат работата си. Или на по-народен език – постоянно врънкане и публичността, осветляването и показа пред всички са цаката на гражданското общество да въздейства.
Само че това на българите не ни стига. Защото проспахме 30 години, наясно сме с това и искаме веднага да свърши. Обаче то е като да си станал 150 килограма и да искаш на следващия ден да си 75. Не става, не става и не става.
Каква е рецептата? С една дума – отговорност. Оставили сме политиката на самотек и затова сме в това положение. Ако искате да ви е хубаво, ако искате нещо да се получи, нима го оставяте само да бъде свършено? Затова, мирният начин (защото има и революционен, но дори и за десетките популисти, навъдили се напоследък, имам съмнение, че са готови да го играят Народен съд) е да гласувате и след това да изисквате от тези, за които сте гласували. Да прецените кой има шанс да не забрави избирателите си и да му дадете доверието си. Друг мирен начин няма. Колкото до немирния – той е много изкусителен, когато си стоиш вкъщи пред Фейсбука и преобръщаш света. Но това е илюзия.
А за по-възрастните хора, които искат да се намесят активно в политическия живот, един съвет – преди да се хвърлите като Матросов на амбразурата, помислите си защо си говорите с децата и внуците си по Skype. Добре помислете – сетете се кога се случи това и заради кого. И не прехвърляйте чужди грехове на други – защото точно това помага на съгрешилите да се измъкват отново и отново, и отново. Сетете се и как се стигна до тези грешки – с абсурдни обещания, като например такива, че само да вземем властта, ще осъдим и ще конфискуваме на всички крадци всичко, като има давност за такива неща! И не вярвайте отново на абсурди!
Автор: Ивайло Ачев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там
Турция: последната битка на Ердоган
След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация
Написаното остава: прощални думи за Алек Попов
Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция
Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен
"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония
Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни
Какво би казал дядо за нашите политици
Депресия: Защо мъжете я преживяват с гняв и агресия вместо сълзи?
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: гледна точка