Пак протест - научихме ли си урока?
Хората усетиха дебелия край и решиха да отвърнат. Чудесно. Или всъщност не? Защото ПАК всичко изглежда като отвратително дежа вю!
Най-пресните големи протести бяха през 2013 година. Преди това – през 1997 година. И в двата случая на улицата излязохме заради идеята да живеем по-добре. Сега пак сме там заради същото. Но тъй като е за трети път, най-после е време да се погледнем в очите, да си зададем няколко въпроса, да им отговорим честно и като си огледаме хубаво отговорите, като размислим над тях, тогава вече да сме наясно дали и защо трябва да сме на улицата. И така:
Въпрос: Какво точно искаме?
Отговор: Изглежда ясно – искаме по-добър живот. Главното – по-високи доходи, но и по-ниски цени.
Въпрос: От кого го искаме?
Отговор: Уж от управляващите, след като многократно по различни телевизии и медии показваха хора, които декларираха, че не искат оставката на правителството. Имаше обаче и много, които поискаха точно това – оставка.
Въпрос: Колко пъти ни трябва да искаме по-добър живот от Бойко Борисов? А от Корнелия Нинова?
Отговор: Не знам – лично аз. Може някой или някои от протестиращите да кажат - какъв по-различен резултат очакват, ако повтарят едно и също действие? ГЕРБ е на власт в България с едногодишното прекъсване за воаяжа на Орешарски и кукловодите му от 2009 година насам, а БСП достатъчно пъти изкара на власт и всеки път свършвахме със зрелищна катастрофа. Достатъчно време да бъде подредена къщичката, която наричаме България, че да не излизат в неделя следобед хора и масово да блокират пътища. Защото ако държавата функционира, ако е нормална, то дори и при плащане на ръка – любимото обвинение към всеки протест, няма как да има масовост, тъй като излиза твърде скъпо. Не ходиш на улицата, когато си доволен от живота си. Но и не искаш от някой, който години наред е показал, че няма желание да работи за подобряването му. Такъв просто го изхвърляш!
Въпрос: Тогава какво да правим?
Отговор: Който протестира, трябва да разбере, че протестира за системна промяна, а не за козметична. А системната промяна означава поемане на отговорност. С други думи – излизаш на улицата, казваш какво искаш, казваш как ще го промениш, правиш партия, събираш подкрепа, ставаш фактор в управлението и правиш промените. Другият вариант – излизаш на улицата, правиш метеж, вземаш властта и правиш промените.
Това е. Всичко друго е едно непрекъснато повтаряне и въртене в омагьосан кръг. Излизат някакви хора, привличат внимание, управляващите се правят на нечули, опозицията яхва протеста и го използва за свои цели, енергията постепенно пада, всичко се размива и нищо не се променя. Ако пак ще е така – не, мерси. Ако пак не може да се обединим около една кауза и не преглътнем дребните си различия – не, мерси. Ако пак първо не се изслушваме – не, мерси. И ако пак не разберем, че първо трябва да си оправим съдебната система, за да може да разчитаме на нея да отсъжда по всеки един казус, в който някой се прави на глух пред друг – не, мерси. По дяволите, дори Македония стигна дотам да вкарва бивш премиер в затвора, макар той да изглежда вече да е духнал – ние кога? Събота и неделя, в почивен ден, на удобно пред вкъщи да блокираме ли? А защо не блокирахме Банкя например? Защо не Бояна, защо не хотел "Берлин"? Докато се блокираме едни други, все така ще си седи!
Автор: Ивайло Ачев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Абортите в САЩ: една неудобна тема за Тръмп и републиканците
Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там
Турция: последната битка на Ердоган
След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация
Написаното остава: прощални думи за Алек Попов
Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция
Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен
"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония
Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: гледна точка Горива