Политическата пролет пукна

Парламентарните избори минаха, но тепърва от тях ще се вадят поуки. Въпросът е обаче дали най-сетне наистина ще бъдат взети поуки.

Поради естеството на държавата ни, за което допринесоха всички политически партии, били някога в управлението, дългосрочното стратегическо планиране, което да даде и дългосрочна сигурност, отсъства. Отсъства не просто в държавността, а там, където не би трябвало да отсъства – в развитието на партията.

Какво носи живителност на всяка партия? Нейните избиратели! Коя партия в България се грижи да има постоянен поток от избиратели, т.е. да заинтригува най-младите от политиката? Коя партия има целенасочена такава политика? Със сигурност не и водещите партии на политическото статукво.

Най-ярък пример е БСП. Достатъчно е да се направи една разбивка на възрастовата структура на избирателите ѝ за последните 5 парламентарни избора назад, за да стане пределно ясно какво се случва. Но въпросът е какво беше направено, за да не се случва – нищо! Не че при ГЕРБ положението е по-добро, просто партията на Бойко Борисов е все пак съществува от далеч по-малко време, отколкото социалистите. Сега обаче там ще почнат да търсят кой е виновен и няма да го намерят – защото Корнелия Нинова носи отговорност, но не цялата. Колкото и да не им се вярва, колективно е – така, по другарски!

Когато не се хванеш с важната работа навреме, провалът е сигурен. Защото отдавна е казано за политиката – най-важните избиратели са тези, които още не могат да гласуват! Ако успяваш да повлияеш на тях, да ги заинтригуваш, тогава имаш сигурно бъдеще. Но в България е кристално ясно, че професионалните политици не умеят да говорят на един език с младежите и децата, които в крайна сметка определят бъдещето.

Това е катастрофа не просто за големите партии, а и за България. Като в училище е – ако не си пишеш домашните и разчиташ да минаваш метър само защото на учителите не им пука или родителите ти са "някой", накрая винаги стигаш до положението, при което няма как да препишеш на изпита и изгърмяваш. Точно затова въпросът е в отношението и развиването на полезни навици – трябва работа, работа, работа. Ама истинска! И ако не работиш и не се грижиш, продуктът, който излиза накрая, ти го връща тъпкано - но и на себе си вреди.

Преминалите избори ясно демонстрират на излетелите отдавна нагоре по политическата стълба, че катастрофалното падение е неиминуемо. Но те даже не го осъзнават, не поглеждат какво се случва. Мислят си, че с едни и същи действия ще постигнат различен резултат. Няма – и това се учи в училище, по физика. Ако наистина искаш резултатът да е различен, трябва и ти да подходиш различно, да действаш различно. Да мислиш много какво да направиш и да го направиш.

Слави Трифонов едва ли е мислил 2 десетилетия напред политически. Обаче 2 десетилетия говори на език, който растящи поколения слушаха. И обра плодовете – а ако нямаше пандемия и беше направи 2-3 концерта тук-там, дали съвсем нямаше да изтръска дървото? Сега, политически "елити", ще ви светне ли, че работата, за да си говорите с младите, трябва да почне незабавно и да чакате резултат поне след десетилетие? Само че за да стане, първо – трябва да можете да говорите на техния език т.е. да се научите - какво ги интересува, защо, как си говорят за интересуващото ги, как можете да предизвикате интерес у тях и по други теми, повече свързани с политиката като инструмент за по-добър живот, и второ – трябва да намерите начин нормалността, присъща на една държава, да се върне. А нещо ми се струва, че много трудно ще можете – иначе нямаше да са ви такива резултатите, особено в червено! Което е зле не само за "елитите" - с концерт държава не се управлява, далеч по-различно е. И много се съмнявам, че Слави Трифонов ще може да управлява добре - многократно съм коментирал темата, ЕТО ТУК за последно засега!

Автор: Ивайло Ачев