Това би било шамар в лицето на протестиращите в България

Факт е, че демонстрантите в България изпитват сходен гняв - и то не само срещу собственото си правителство. С викове "Бойко, чао!" те настояват за оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Страната, според тях, страда от корупция, злоупотреби с европейски средства и нефункционираща съдебна система.

Разочаровани от ЕС

Много от хората в България са разочаровани от ЕС, те искат Общността да засили натиска си над правителството и най-сетне да предприеме конкретни мерки.

Само че Докладът за върховенството на закона, представен от ЕС в сряда, едва ли ще промени нещо в тази посока. Има все пак и нещо положително, което не може да се отрече: за първи път се прави анализ на ситуацията с върховенството на закона във всички 27 страни-членки. Резултатът: В голям брой от тях - като в спомената вече България, но и в Чехия, Хърватия, Словакия или Малта, съществуват редица проблеми. Дори по адрес на Германия са отправени известни критики.

А това означава, че Европейската комисия вече включва множество прожектори: защото досега вниманието, включително медийното, беше насочено предимно към Полша и Унгария. И не без основание: и новият доклад изразява "сериозни опасения" относно липсата на независимо правосъдие. Срещу двете държави текат процедури по чл. 7, които могат да доведат до санкции заради нарушения на основните европейски ценности. И двете страни не показват голяма готовност за диалог, когато стане дума за върховенството на закона. Най-яркото потвърждение за това видяхме през последните дни: унгарският премиер Виктор Орбан поиска оставката на заместник-председателката на ЕК Вера Юрова, само защото тя си бе позволила да нарече Унгария "болна демокрация".

Само с "диалог" проблемите няма да се решат

Толкова по-странно е, че ЕК смята да вземе излизащия веднъж годишно доклад като база за "диалог" по общите европейски ценности. Трябва да разговаряме, гласи призивът на ЕК. Нима това може да е решението на един толкова сериозен проблем? Тъкмо примерът с Полша и Унгария показва, че само думи в случая не стигат. Затова се опасявам, че докладът за върховенството на закона ще си остане един интересен за четене документ, но без всякакви практически последици.

Онова, от което ЕС се нуждае в действителност, е ефикасен механизъм, който да защитава правовите принципи в страните-членки. Всякакви нарушения на тези принципи би трябвало да се санкционират болезнено. А какво друго би могло да ги засегне по-чувствително от това да бъдат спирани европейските субсидии или дори да им се налагат парични глоби?

Има все пак и искра надежда: мнозинството от държавите членки одобри едно конкретно предложение на германското председателство, което предвижда възможността да се налагат наказания на страни, които нарушават правовите принципи. За съжаление това предложение бе разводнено и е твърде меко в сравнение с предишните му варианти, но все пак е някакво начало.

Тогава протестиращите в България биха загубили вярата си в ЕС

Фатално, но не и изненадващо е това, че Унгария и Полша оказват съпротива. А те и разполагат с важно средство за натиск: биха могли да саботират механизма за проверка на върховенството на закона, като блокират приетия с толкова усилия седемгодишен бюджет на ЕС, както и фонда за възстановяване след кризата с коронавируса. За държавите, които са особено тежко засегнати от пандемията, това би се оказал смъртоносен удар.

Ако ЕС се окаже неспособен да приеме истински ефективен механизъм за гарантиране върховенството на закона, това би било шамар в лицето на протестиращите в България. Защото те, пък и не само те, все повече ще губят вярата си в един съюз, който не е в състояние да защити основните си ценности. И който допуска онези, които потъпкват основните права на своите граждани, да се чувстват като победители.