Защо от Харвард, а не от Масачузетс?

Само че единият от днешните двама харвардци заяви бодряшки наскоро, че не е никак трудно да се управлява нашата държава, стига да се спрат "течовете" в нея, сякаш оприличаваше държавата с протекла каца за зеле. В същото време другият, който имаше директен поглед върху финансите, съвсем убедено каза, отново стъпвайки на тезата за достатъчността от спрените течове, че не сме бедни, а напротив – били сме богати! А аз да не знам това. Остава само да им повЕрваме, но според мен "кацата" е полупразна и е по-важно как може да я напълним? Във всеки случай мисля, че няма да можем да я напълним само със запушените течове. Освен това смятам, че ако си счетоводител в някое предприятие въпросните четири аритметични действия са ти напълно достатъчни, но управлението на една сложна система като държавата изисква много по-висши и по-сложни знания, свързани с това как да оптимизираш непрекъснато и компромисно. Питам се: защо някой възпитаник на Масачузетския технологичен институт, например инженер, не дойде у нас и не поиска да ни оправи? Защото един такъв човек на точните науки и практическите знания поне на теория е учил и би трябвало да знае, особено ако има и достатъчен опит, как се управляват сложни системи. От друга страна е аксиоматично известно, че от кадърния инженер става и добър икономист, но обратното е невъзможно. Прагматикът-инженер обаче предпочита да влезе в производствения бизнес и да започне да си вади хляба с реализацията на пазарни продукти с висока добавена стойност, основаваща се върху висок иновативен потенциал. Обикновено възпитаникът на Масачузетс не слуша шумния хор от икономисти и юристи, които задръстват общественото пространство не само у нас с техните, в много от случаите, високопарни приказки. Успешният абсолвент от Масачузетс, ако щете кадърният възпитаник на което и да било висше технологично училище, включително и наше, се стреми да иновира непрекъснато, да създава свои технологии и, в крайна сметка, да налива ползи за своето семейство, но, за съжаление и много често, не у нас, а в някоя подредена и богата, не като нашата държава, където силно се поощрява подобна дейност.

Впрочем имах студент – българин, който след втори курс спечели стипендия от Масачузетския технологичен институт (MTI), замина, завърши блестящо, защити докторат и сега е уважаван ръководител на две дузини инженери-конструктори и не къде да е, а... в Пентагона. Този човек няма да се върне у нас за да започне да оправя нашите криви краставици, макар че подобна задача е напълно по силите и знанията му, но, ако реши да направи това, ще трябва да разтрогне договора с правителството на най-технологичната и най-богатата държава в света, а едно подобно поведение е под неговото достойнство. Много е вероятно този човек да си задава и въпроса: струва ли си?

Имах и друг, много кадърен студент, който се издигна относително бързо и неотдавна от длъжността на редовия инженер-технолог до тази на изпълнителния директор на средно по своя мащаб наше, частно производствено предприятие, което до едно време работеше добре, но, поради липсата на местни суровини, се изнесе в чужбина, барабар с цялото оборудване. И този наш инженер няма да се върне с мисията по оправянето на кривите ни краставици.

Питам: защо все хора с икономически и юридически дипломи се захващат с тази мисия? И имам отговор: защото икономическите и юридическите знания са лесни и като образование, и като практика. Достатъчно е в тази гилдия да имаш добре вързан език, да имаш усещането, че морето е до колене, за да може да омайваш масата невежи, склонни към вЕрване. Освен това, у нас минава пъченето с дипломи от престижни университети. На Запад обаче, за да те вземат на работа, се искат препоръки и здраво бачкане от най-ниското равнище и докъдето стигнеш. У нас е достатъчно с някаква диплома от някой престижен университет да тръгнеш веднага от длъжността директор и да вървиш устремно нагоре към зам.-министър и министър, особено ако те подпира не кой да е. В този смисъл бих попитал: в състояние ли са дуетът Петков&Василев да представят препоръки, но не от когото и да било, а от водещи западни държавни управленци, в които препоръки да пише черно на бяло, че въпросните кандидати са годни да управляват объркана държава, каквато е нашата? Защото едно е търкаш студенската банка, да говориш езика на страната, където учиш, да размахваш диплома, постигната с лесни знания и съвсем друго е да оправяш държава като нашата с пълното съзнание, че най-малкото трябва да оправдаеш парите, които са вложили родителите ти в твоето образование.

От съучениците в моята математическа паралелка (тогава нямаше математически гимназии) най-слабите двама станаха икономисти и все още работят като счетоводители, защото у нас тази работа се заплаща добре, особено когато водиш едновременно две счетоводства: едното – официалното, а другото – за вътрешна консумация. Попълваш старателно екселската таблица и подаваш сигнал на шефа, когато разходите станат равни или надвишат приходите. Ако погледнете тефтера на дядо Минчо (бащата на Иван Вазов) в музея на Сопот, ще видите подобна таблица, само че попълвана на ръка с паче перо и мастилница. Минчо Вазов е живял през XIX-ти век, имал е 9 деца и е бил най-вероятно с килийно образование, но е бил природно интелигентен човек, без да е завършил Харвардския университет, който, между другото, е основан още през 1636 г.

Останалите от моя клас са трима математици, двама физици, един химик, няколко инженери като мен, един капитан на трансокеански кораб и един, който завърши Международни икономически отношения (МИО) - специалност, запазена марка за деца на по-специални родители, верни на онази партия, която се пишеше с главното П. Този мой съученик го приеха без изпит във ВИИ "К.Маркс", днешното УНСС, защото баща му беше АБПФК. След като завърши, замина на дипломатическа работа, разбира се на запад (не в Москва) и след 1990-та остана там да се "мъчи" в условията на "гнилия" капитализъм. Няма да разконспирирам употребената от мен последна абревиатура (АБПФК), за да може читателят сам да потърси нейното съдържание. С други думи - учиш в УНСС и научаваш, по-точно ти набиват в главата някои понятия – по същество с елементарно съдържание и започваш да размахваш лесно придобитата диплома, раздавайки знанията си на непросветените и непременно си без вратовръзка. А те те слушат и си викат: "Ей, тоя е голЕма работа!". И въобще не ти трябват там някакви си интеграли, диференциали, формули на Лагранж и Ойлер, редове на Тейлър, МакЛорен и Фурие... Е, говорят ти за Леонардо Фибоначи (кой беше пък тоя) и най-вече за това, че бил голям комарджия и алкохолик.

Бих повярвал на дуото Петков&Василев, че ще се справят с тежката задача, свързана с нашето оправяне, ако в техните предизборни заявления има с няколко думи отговор на въпроса как ще постигнат това, което засега декларират все още скромно и недостатъчно ангажиращо. Защото със спирането на неправомерното източване на пари от бюджета, с минимизиране на кражбите, включително и от европейските програми – навик, останал ни от социализЪма, и прочие похвати, които в никакъв случай не изискват дипломи от Харвард, ще спестим няколкостотин милиона, с които може да си помогнем и да се харесаме повече, отколкото ако искаме цялата власт като едни други хора, които се оказа съвсем наскоро, че не знаят за какво им е тази власт. В никакъв случай обаче само със запушване на пробойните в "кацата" няма да достигнем до необходимия ни и най-важното – стабилния във времето 6-8%-ен растеж на БВП, за да се оттласнем от дъното, както това направиха пред очите ни някои азиатци.

За просветените е ясно, че основният източник на приходи в държавата не идва от капанчетата, ресторантите, хотелите и курортите, нито от транспортните, фризьорските, търговските и прочие услуги, а от... производствените предприятия и земеделието. У нас, обаче, предприятията работят основно на ишлеме и голямата част от печалбата, постигана в резултат на тяхната дейност, не остава в България. За нас остават едните заплати и голото ни самочувствие. Освен това, пак у нас с едро земеделие се изкарват добри пари, но основно от: жито (днес, ако Тато беше жив, би изказал своите сАображения: тази година 6 милиона тона жито – догодина 12! Ха, ха, ха!), наторявано богато с изкуствени торове, защото естествени няма, както и почва, третирана също богато с хербициди; слънчоглед и царевица – пак с изкуствени торове и хербициди; генномодифицирани сортове грозде. А останалите продукти като българско мляко и месо, лук, картофи, боб, домати, пипер, патладжан, краставици, керевиз и прочие земеделски продукти, с които сме се гордеели някога..., си ги купуваме. Мъчно ми е като гледам как Румъния произвежда и непрекъснато обновява дизайна на автомобилите с марката "Дачия". А ние? Същевременно не исках, ама сърце не ми дава, да не спомена известните лоши примери като за учебник, свързани с "надграждането" на скъпо закупените някога технологии, отнасящи се до производството на трите модела на FIAT от 1964-66 г. Имам предвид моделите: 124, 125 и 126. Първият се произвеждаше с козметични промени в една държава с претенциите за световна сила в продължение на близо 70 години!

Винаги съм твърдял и пак ще кажа: ключът към успеха ни се намира в чекмеджето със защитените наши нововъведения и, като следствие от тях – в българските технологии във всички технологични области. За съжаление, нашето, българското чекмедже с иновациите е празно, не като онова в клипа за един наш доскорошен премиер.

В предизборните намерения на вече споменатата двойка икономисти няма и дума за това как ще се промени нашата ишлеме-индустрия и мафиотски управляваното ни земеделие. А, както е известно, една държава се крепи точно върху тези два фундамента – индустрията и земеделието. Освен това, за мен не е толкова важно от чий електорат въпросната двойка ще дръпне свои избиратели. Не намирам и за изключително важно, макар и незаконно, това дали първият от дуета Петков&Василев има чуждо гражданство, но срещу това мое мнение ще получа категоричен отговор от цял хор юристи: Върховенството на закона über alles! Същевременно съм впечатлен от плонжовете по килима пред двойката Петков&Василев на някои нашенци, но най-вече ме интересува защо онези, при това немалко избиратели, които преди 20 г. повЕрваха на Царя и не си взеха поука от този свой избор, наскоро "пуснаха" за Шоумена и вероятно пак няма да си вземат поука, но сега непременно ще "пуснат" и то пак хазартно, но вече за двойката харвардци? Е, това лотарийно упражнение не може да продължава до безкрай и, едва ли не, да се радваме, видите ли, че съвсем скоро, може би догодина, ще имаме най-сетне редовно правителство (Ура-а-а!)... ама само за шест месеца.

А после? После – пак на избори или както казват руснаците, ще поживеем и ще видим.

Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.