Американското фиаско в Ирак - кои бяха главните герои?

17.03.2013 09:32 11065

Те са мъжете, които искаха да прекроят Близкия изток. Но 10 години по-късно съюзът от политиците и неоконсервативни стратези, които започнаха войната в Ирак, е една група от дискредитирани хора, пише в свой анализ АФП, цитирана от БГНЕС.

Джордж У. Буш

Като президент на САЩ и върховен главнокомандващ на американската армия, Джордж Буш носи цялата отговорност за започването на войната за свалянето на Саддам Хюсеин, действие, с което той може би се надяваше да остане в историята. Днес, на 66 години, вероятно е щастлив да продължи творческите си изпълнения в пенсия в Тексас, зенитът на общественото му присъствие ще си остане денят, в който стоеше пред руините на Световния търговски център след атентатите от 11 септември и отправяше предупреждения към враговете на Америка. Образът му на решителния лидер с мегафон в ръка, който два месеца след началото на войната в Ирак се появи на палубата на самолетоносач под надписа "Мисията е изпълнена", все повече избледнява. Защото мисията въобще не беше изпълнена и го преследваше през останалия период от управлението му, дори след неговото преизбиране през 2004 г., и продължаваше да пуска кръв на Америка дори и след като аргументите му за началото на инвазията бяха напълно отречени. И когато дори консервативните му привърженици му обърнаха гръб заради безконтролните разходи, Ирак определено се превърна в дискредитиращ фактор номер едно за него пред света.

Тони Блеър

Бившият британски премиер Тони Блеър призна в интервю за Би Би Си през февруари по отношение на подкрепата си за Буш и войната в Ирак: "Отдавна престанах да се опитвам да убеждавам хората, че това беше правилното решение." Политическото наследство на британския лейбъристки лидер от конфликта беше помрачено дори повече от това на неговия американски приятел, тъй като повечето британци бяха против конфликта дори по времето, когато се твърдеше, че Саддам имал оръжия за масово унищожение. Като най-успешният избиран политик от левицата в британската история, винаги по-популярен в чужбина, отколкото у дома, Блеър се надяваше за заслужен отдих като консултант след напускане на министър-председателския пост през 2007 г. Той наистина осребри сериозно международните си контакти, спечели някакво признание и като пратеник за мир в Близкия изток, но публичните му прояви в неговата родина често бяха помрачавани от шумно недоволство. И макар все още да твърди, че намесата на британските войски е била правилният избор, 59-годишният политик призна миналия месец, че ситуацията в раздирания от насилие Ирак след Саддам "въобще не е такава, каквато би трябвало да бъде".

Дик Чейни

Блеър може и да изглежда затормозен, че обществеността не иска да приеме оправданията му за влизането във войната, но не така стои положението с бившия американски вицепрезидент Дик Чейни. Той не проявява и днес никакви съмнения относно правилността на решението да се влезе в бой. "Ако искаш да бъдеш харесван, тогава стани филмова звезда", изсумтява той в документален филм, който трябва да се появи под заглавието "Светът според Дик Чейни", базиран на четиричасово интервю с непоколебимия 72-годишен ястреб. По време на първия мандат на Буш, Чейни имаше огромното влияние и контролираше каква информация ще достигне до Овалния кабинет. Но през втория си мандат дори Буш взе да поставя под въпрос неговите преценки. Но, според филма, Чейни все още отказва да повярва, че Саддам не е имал действащи програми за разработване на оръжия за масово унищожение.

Доналд Ръмсфелд

Бившият американски министър на отбраната Доналд Ръмсфелд се появи след десетилетия в сянката на политиката – още от времето на Ричард Никсън – за да се превърне в неочакваната звезда на шоуто военна кампания в Ирак през 2003 г. Представителите на медиите направо се влюбиха в изпълнените му с тъпи коментари брифинги, звучащи в съответствие с войнственото обществено мнение след 11 септември. Само че изискванията на войната се сблъскаха с концепцията, която той имаше, когато пое ръководството на Пентагона – за да бъдат намалени разходите, армията трябваше да е високотехнологична и леко въоръжена. А това съвсем не съответства на задачите, които трябва да изпълнява една окупационна армия. И, както стана от инвазията в Ирак, войската, която той прати там, не беше подготвена да се справи с растящото противопоставяне на противниците си. Поради което през 2006 г. генерали от запаса, изразяващи мнението на много хора, които все още носят униформи, определят планирането на войната от Ръмсфелд като "скапано" и"невежо".

Ахмед Чалаби

Иракския банкер Ахмед Чалаби ръководеше Иракския национален съвет (ИНС), опозиционна на Саддам групировка в изгнание. Всъщност авторството на повечето фалшиви доказателства за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, с които бяха захранвани Белия дом и Пентагона, се приписва именно на ИНС. Чейни, Ръмсфелд и група неоконсервативни политици се надяват, че след инвазията Чалаби и компания ще вземат властта в Ирак. Само че тези хора са малко известни и още по-малко популярни в страната. Така любимецът на Вашингтон – той е гост на Лора Буш през 2004 г. при произнасянето на Състоянието на съюза от съпруга й – се задоволява с редица не много високи постове в новото, доминирано от шиити, правителство в Ирак. Изявява се като яростен привърженик на "деБААСификацията", т.е. изгонването на привържениците на Саддам от коридорите на властта (предимно сунити), обвинявани за организатори на съпротивата срещу водените от САЩ окупационни сили. Впоследствие някогашният любимец на Вашингтон започва яростно да критикува политиката на САЩ в региона и усилено флиртува с Иран.

Пол Улфовиц

Според хора, запознати с кухнята на взимане на решения във Вашингтон след атентатите от 11 септември, заместник-министърът на отбраната Пол Улфовиц е един от първите, развели знамето за нападение срещу Ирак и удар срещу "Ал Кайда" в Афганистан. Днес анализаторът в мозъчен тръст признава с цинична откровеност, за разлика от много други, че на практика общественото мнение е било програмирано, за да бъде получена максимална подкрепа за инвазията. "По причини, които отговарят на същността на американската бюрокрация, трябваше да определим една причина, която би била приета от всеки. Така определихме оръжията за масово унищожение като централна причина", казва той.