Ислям, демокрация и просперитет

Размяната на думи започна когато Пол Остър заяви пред турски вестник, че няма да посети Турция, тъй като десетки журналисти са хвърлени в затвора, с което предизвика саркастичен отговор от премиера Реджеп Тайип Ердоган. „Кой се интересува? ” – това беше основното.

По самодоволство Ердоган неоспоримо печели. Но неговият отговор разкрива главоблъсканицата на една издигаща се сила, която призовава регион с катаклизми да се реформира, а в същото време среща проблеми сама да се реформира. Точно както героите на Остър търсят своята идентичност, така и Турция се бори със своята.

За да изчерпаме метафората, Турция има няколко самоличности. До голяма степен това разнообразие й беше от полза. Като съюзник на НАТО, Турция има средства за упражняване на влияние на Запад. Като нация с предимно мюсюлманско население, тя изглежда като пристан на просперитет и демократична политика за мюсюлманите в страни, които излизат от авторитарно управление или все още, като в Сирия, са в кървавата му хватка.

Турция блесна в ново проучване на възприятията в 16 страни в Близкия изток и Северна Африка. Около 78% от респондентите й дадоха положителна оценка. На второ място са ОАЕ със 70%. Саудитска Арабия и Китай получиха 64%, а Египет бе оценен положително от 62%. САЩ и Израел бяха последни със съответно 33% и 10%.

Респондентите посочват, че Турция е регионален модел заради своята демократична система, икономическо развитие и мюсюлманска идентичност. Проучването сред 2323 души е извършено в края на миналата година от турската Фондация за икономически и социални изследвания – базиран в Истанбул изследователски център, който се описва като независим. Регионалните резултати имат допустима грешка от 2%.

Един от почитателите е малайзийският опозиционен лидер Ануар Ибрахим, който заяви по време на посещението си в Истанбул през миналата седмица, че ролята на Турция на глас на мюсюлманите е решаваща за регионалната промяна.

Германия: Внос на турски национализъм!

Германия внася една особено опасна стока. Името й е "турски национализъм". "Идеалистите", по-известни в страната като "сивите вълци...

Прочети повече

Но по някои показатели Турция има да извърви дълъг път преди да стане наистина демократична и нейните недостатъци се разкриват от подхода й да бъде пример. „Репортери без граници” поставят Турция на 148 място от 179 страни по индекс на свобода на пресата. Това поставя страната малко преди Афганистан и Пакистан, но след Мароко (138), Йордания (128) и Ливан (93).

Остър, чиито творби са преведени и публикувани в Турция, също така заяви, че няма да посети Китай заради нарушаване на правото на свободно слово. Фактът, че писателят, който е едва известен в Турция, раздразни лидер с огромни амбиции за страната си с население от 75 милиона души, показва колко чувствителна е Анкара за критики, особено когато идват от западен източник.

Аргументите на Остър измъчват турските власти, които отбелязват, че повечето от затворените репортери в Турция са обвинени в участие в заговори за сваляне от власт на правителството или заподозрени за връзки с кюрдски екстремисти. Много по-сложно е отколкото си мислят критиците, казват те.

Но арестите помрачиха репутацията на страната, която предприе значителни стъпки към пълна демокрация през последното десетилетие. Ердоган изтласка военните от политиката и някои анализатори се чудят дали турският пример може да бъде приложен в Египет, където армията все още управлява една година след бунта, който свали от власт президента Хосни Мубарак.

В допълнение, през миналата седмица Европейският съд по правата на човека посочи Турция за водещ нарушител сред 47 държави, подписали конвенцията за правата на континента. В доклад на съда се отбелязва, че Турция е с втория най-голям брой оплаквания, подадени срещу страна, с 11% от всички 119 300 жалби, подадени от 1 януари 2010 година. Русия е на първо място с 28,1%.

Турция е най-популярната страна в Близкия Изток

Близо четири пети от жителите на Близкия Изток и част от Северна Африка имат положително мнение за Турция, а три пети я възприемат ка...

Прочети повече

Много от тези случаи се отнасят до правото на справедлив процес и бавни съдебни процедури, които държат обвиняемите, включително журналисти, с години в затвора без да има решение на съда. Президентът Абдуллах Гюл наскоро сравни предизвикателствата пред Турция с най-тежките в региона, където свалените авторитарни режими, например в Либия, оставиха институционален вакуум, който слабите правителства се мъчат да запълнят.

„Само помислете за проблемите, които има Турция, като най-демократична, най-светска и най-развитата държава в ислямския свят”, каза Гюл.

Журналистът Мустафа Акьол описва качеството на демокрацията в Турция, кандидат за членство в ЕС със светска политическа система, като много ниско в сравнение с това във Великобритания или Швеция, но казва, че турският опит е регионално значим.

„Дали го харесваме или не, общият мюсюлмански ум е много устойчив за културен внос от други цивилизации, особено от Запада”, написа Акьол във вестник „Хюриет”.

Той добави, че „успешният капиталистически ръст на Турция е воден от „ислямска буржоазия” или бизнесмени, които продължават да отбелязват, че пророкът Мохамед е бил търговец. А развиващата се демокрация на страната е водена от непримирими мюсюлмански политици”.

Турция твърдо зад Македония за НАТО

Турция подкрепя силно Македония в политически и икономически план. Това заяви македонският премиер Никола Груевски след среща с турския...

Прочети повече

От османски времена турците имат конфликтни виждания за Запада – жадуват за неговата модерност и устояват на неговото влияние. Но идеята, че прагматичните лидери на Турция ще се откажат от тези традиционни алианси, е далечна. Близо половината от външната търговия на Турция е с Европа и Ердоган провежда редовни телефонни разговори с президента Барак Обама заради регионални проблеми.

„Може да се спори, че „Арабската пролет” е принудила Турция да засили връзките си със Запада, тъй като те са единствените стабилни. Това е въпрос на стабилност срещу нестабилност”, казва Хенри Барки, анализатор по въпросите на Турция в американския университет Лихай. „Едно нещо, което може да се каже за Запада – той е такъв, какъвто е, и няма да се промени”.

Промяната и конфликтът в Близкия изток, обаче, правят трудно за Турция да стои над нещата като модел и посредник. Нейните лидери, които са предимно сунити, но казват, че не подкрепят някое конкретно направление на исляма, спорят с иракското шиитско правителство. Преди посещението си в Иран през миналия месец турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу предупреди за заплахата от „студена война” заради религиозно напрежение в региона.

Идеалистичните дни на „нулеви проблеми със съседите”, както е известна по-ранната външна политика на Давутоглу, вече приключиха.

Вашингтон пост