Израел: Химнът на половин нация
Редно ли е в един национален химн да се говори само за една част от нацията - при това не най-голямата? И чудно ли е тогава, че пренебрегнатите не се чувстват като пълноценна част от цялото? Тези въпроси вълнуват Израел.
Или евреите, или арабите
Сладкият живот на дипломатите
Що за птици са дипломатите - онези хора, за които най-характерно е маневрирането между два свята? Как функционира тази игра и от какви...
Крайната десница клейми арабите като нелоялни граждани, а останалите - т.е. ционистката левица и консервативният център, хвалят техния отказ. Защото в израелския химн се пее за "еврейската душа", а това не дава на арабите възможност да се идентифицират със съдържанието му. Химнът обвързва еврейския народ тясно с географското местоположение, като обяснява тази връзка с исторически аргументи. А това представлява проблем, защото ако 2-хилядната еврейска история представлява фундамент за израелската национална държава, тогава излиза, че национализмът е направо неизбежен.
Това пък води до извода, че само една общност може да определя какво да се случва в държавата Израел: или евреите, или арабите. И тъй като всички неизбежно поставят на преден план еврейската история, мнозинството от хората в днешен Израел се чувства като потискано малцинство.
Питам се, пише по-нататък Ифтах Ашкенази, дали това разбиране за нацията наистина е единствено възможното. Отговорът може би трябва да се търси в Шестия конгрес на ционистите, проведен през лятото на 1903 година. Тогава "HaTikwa" ("Надеждата") е избрана за химн на еврейското национално движение. Основателят на ционизма Теодор Херцл явно не е харесвал този химн, и то не без основания.
Идеалът за толерантна нация
Страната на забраните
Богохулство, алкохол, наркотици, радикални партии, порнография - всичко това да бъде забранено! Така поне искат голяма част от герман...
Херцл не е искал да чака създаването на еврейска държава в Израел, а е искал да основе еврейска колония в Уганда. Токова било предложението на британците. Конгресът обаче взима решение в полза на историческото право на Израел и определя "HaTikwa" за химн. Херцл искал ционизъм, който почива на универсални човешки ценности, защото смятал, че след всичко, което са преживели и препатили евреите, те би следвало да създадат толерантна нация, която да е съпричастна към страданията на другите.
Всичко това може и да звучи наивно, но според мен, допълва Ифтах Ашкенази, това е единствената възможност да се идентифицирам с идеята за една еврейска нация. А схващанията на Херцл биха могли да помогнат за разкрепостяването на твърде скованата и инертна политика на Израел. Днес всички са заети предимно с това да търсят исторически основания за сегашната ситуация. Но този подход е грешен. Крайно време е да започнем да говорим за бъдещето, пледира Ашкенази.
Източник: Дойче веле
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Десислава Любомирова
Предишна
