X
 
 

Провали ли се Европа?

6122
Провали ли се Европа?

През миналата седмица европейски лидери се срещнаха в Берлин на фона на новите знаци за задълбочаваща се рецесия и все по-големия консенсус за това, че Гърция може да напусне еврозоната в рамките на една година – стъпка, която ще има тежки последици за бъдещето на единната европейска валута.

Има много причини за тази криза – от корупцията и колективната безотговорност в Гърция до непреклонността на европейските институции и погрешната концепция за валутен съюз без фискален съюз. Това не е само история за разточително харчене и твърда монетарна политика. Европейската дългова криза не е само икономическа криза. Тя е и ескалиращ конфликт на идентичността – етнически конфликт.

Европейският съюз беше политическа концепция, целяща да укроти войнствената Германия. Смяташе се, че силната икономическа взаимна зависимост и общата европейска идентичност ще бъдат изградени от институциите на Съюза, докато европейците ще се облагодетелстват от икономическия просперитет, който ще създаде интеграцията.

Елитите можеха да убедят гражданите в тази концепция, докато Европа просперираше и имаше висок международен статус. Но Съюзът изгуби своя блясък. Той се забавя и остарява. Дългогодишният му съюзник САЩ насочва вниманието си към Източна Азия. Общата отбранителна политика на ЕС е повърхностна.

Със спада на статуса на Европа вече разклатената европейска идентичност още повече ще се отслаби и гражданите на по-богатите европейски държави все повече ще започнат да се идентифицират национално – като германци и французи, а не като европейци. Това ще засили тяхното нежелание данъците им да бъдат използвани за спасяването на етнически различните южноевропейци, особено на културно далечните гърци, и ще разбие всяка перспектива за фискална интеграция, която би могла да помогне за спасяването на еврото.

Резултатът е порочен кръг – с завръщането на етническите самоличности етническите различия ще стават все по-явни и всички страни отново ще се върнат към стереотипите и стигматизириането на „неприятелите” чрез език или действия, целящи да дехуманизират, като по този начин оправдават враждебни действия. Това е характерна особеност на етническите конфликти по света, а днес може да бъде видяна и в Европа.

Приближаването към етнически конфликт в Европа не е насилствено, но въпреки това може да бъде разрушително – както икономически, така и политически. Пример за това е напрежението между Гърция и Германия. Според резултатите от скорошно проучване на общественото мнение мнозинството от германците искат Гърция да напусне еврозоната, ако не проведе бързи реформи, въпреки че повечето анализатори посочват, че излизането на Гърция ще донесе неизмерими щети на Германия. Ясно е, че нещо по-дълбоко мотивира германското общество.

Според проучване на политическите изследователи Михаел Бехтел, Йенс Хайнмюлер и Йотам Маргалит отношението на германските избиратели към спасителните програми се обяснява със степента на тяхната „космополитност” – или доколко те се идентифицират с географски или културно далечните групи. По-космополитните личности по-скоро подкрепят спасяването на южните съседи на Германия.

За съжаление космополитността може да бъде първата жертва на покачващото се етническо напрежение, тъй като хората реагират негативно на ескалиращата политическа демагогия и се засилват позициите на екстремистите. Примери за подобна стигматизация в Европа могат да бъдат открити от съкращението „PIGS” (прасета), използвано за проблемите икономики в Португалия, Италия, Гърция и Испания, до изтърканите медицински аналогии за инфектиране на Севера от заразния Юг. Германците казват на гърците как да живеят. Гърците им отговарят като ги наричат нацисти.

Това не е само резултат на икономическа изтощеност или страх. Това е очакваната поява на твърдите национални идентичности, които ЕС се надяваше да прогони. Все пак мнозина гърци, особено тези, които живеят зад граница, все още повтарят европейската реплика за „взимането на лекарството”, предписано от европейските „лекари”, без значение колко горчиво е то.

Защо? Някои се опасяват от социалния бунт, който може да бъде предизвикан от връщането към драхмата. Други се страхуват, че политиците популисти ще се откажат от всички структурни реформи без европейски надзор. Но социалната психология предполага, че мнозина гърци отчаяно се опитват да задържат последните останки от своята европейска идентичност, тъй като тя им дава по-голяма степен на самоуважение - от десетилетия те се опитват да се отърват от своята балканска идентичност. Накърнената репутация на Гърция кара някои от гърците да се хванат с всички сили за своята европейска идентичност. Но това може да не продължи дълго.

Германците трябва да проведат открити публични дискусии за това какво означава да си европеец, как трябва да се отнасят добрите европейски граждани към другите европейци и защо силна Европа е нещо добро за германските интереси в свят, доминиран от САЩ, Китай и развиващи се сили като Индия и Бразилия. Без подобна дискусия и реални отстъпки за Гърция гръцкото излизане е неизбежно, а с него и триумфът на тесногръдието в Европа.

Ню Йорк Таймс

СЕ призова Франция за дълготрайни мерки спрямо ромите

Съветът на Европа (СЕ) призова Франция да "надхвърли краткосрочните мерки" спрямо ромите в момент, когато страната се стреми да сложи...

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално