Сирийската "тънка червена линия"

Израелците твърдят, че в Сирия са били използвани химически оръжия. Великобритания казва, че има „ограничени, но убедителни” доказателства за използването на зарин.

Сега Белият дом изпрати писмо до двама сенатори: „Нашите разузнавателни служби заключават с различна степен на сигурност, че сирийският режим е използвал химически оръжия в ограничен размер в Сирия”. От месеци президентът Барак Обама твърди, че това би променило играта в Сирия. Разбира се, той не е посочвал конкретно как ще се промени играта, но повечето хора предполагат, че е имал предвид провеждането на някакъв вид военна операция.

Представители на Белия дом потвърдиха, че ако бъде потвърдена информацията за химическите оръжия, то това би преминало границата, поставена от президента. Но той не е доволен от сегашните данни, предоставени от разузнаването.

Писмото продължава и в него се посочва, че подобни решения зависят от нови „достоверни и потвърдени факти, които дават по-голяма степен на сигурност”.

Може би е иронично, че Обама говори на откриването на президентската библиотека на Джордж Буш-младши в Тексас. Днес е лесно да се забрави, че Обама бе избран почти като антипод на Буш – спокоен, съвещателен, бавно обземан от гняв. Той смяташе войната в Ирак за сериозна грешка – резултат от лошо разузнаване и ентусиазъм да се води война. В писмото пише и за това: „Имайки предвид високите залози и това, което сме научили от собствения си опит, заключенията на разузнаването не са достатъчни”.

Републиканците вече настояват, че всички граници са преминати, че режимът на Асад се чувства окуражен от липсата на действия и искат разследването да бъде предадено на ООН.

Ясно е, че Обама не иска да отиде на война в Сирия. Той смята конфликта за твърде сложен, твърде труден и твърде несигурен.

Евентуалните американски военни действия в Сирия биха имали голямо влияние върху възприемането на Америка в региона – потвърждавайки именно този имидж, който Обама иска да промени. Да, може би САЩ бавно и предпазливо се приближават към предприемането на действия. Няма конкретна времева рамка и сигурност за това какво може да последва. Това е типично за Обама – предпазливост, желание да събере всички съюзници, нежелание да прибързва с оценките.

Враговете го наричат колебание. Дори съюзниците понякога са нетърпеливи. Но това едва ли безпокои президент, който казва, че изпращането на млади мъже и жени на бойното поле е най-трудното нещо, което някога му се е налагало да прави.

ВВС