А къде са руските антивоенни движения?

Частичната мобилизация на 300 000 руски граждани, обявена от Путин преди дни, предизвика както засилен интерес към напускането на страната, така и антивоенни протести. Първото е ясно: професионалната армия може да загива, но когато завалят призовки към обикновени граждани, става друго. В Москва и Петербург се събраха няколко хиляди на протест, с които стана обичайното: немалка част от тях бяха арестувани. Първият и основателен въпрос е: защо по-мащабни протести възникнаха едва след като бе обявена частичната мобилизация, а не, например, от самото начало на войната? А вторият - защо всъщност бяха толкова малко? От 12 милионна Москва - едва няколко хиляди по улиците? 

Изглежда неизбежно да направим един паралел. Агресията на САЩ в Ирак (любимо "алиби" на защитниците на руската инвазия) предизвика протести в 150 града в Щатите. В Ню Йорк само в рамките на един ден се събраха близо 100 000 души - а това бе само първият от протестите там. Общият брой на антивоенните демонстрации по света срещу войната в Ирак, в рамките на първите 3-4 месеца от 2003-та година, е изчисляван на 36 милиона души. И още нещо: това бяха времена, в които интернет все още прохождаше и нямаше днешната лекота и скорост при събирането на големи маси от хора на едно място в името на една кауза. Когато някой говори за безумията на САЩ в онези времена, не е добре да пропуска отчетливата уговорка: че те бяха масово разпознати като безумия от самите американци (и не само), и имаше силна реакция срещу тях. Не толкова мощна, колкото по времето на Виетнамската война, но все пак наследник именно на антивоенните демонстрации през 60-те. 

Защо обаче в Русия не се случва така? Може би единственият начин да излезеш на протест е да стане така, че "Западът да те подстрекава" - така както, според руската власт, се случи украинският Майдан. Но кой подстрекаваше протестите в САЩ срещу войната в Ирак - Западът сам подстрекаваше себе си и се самоманипулираше? Вашингтон финансира протестите срещу Вашингтон? 

Подобно нещо продължава да изглежда невъзможно в Русия. Причините, разбира се, са много, но всичките изглеждат злокобни: методично полицейско насилие, осъществявано с десетилетия, липса на съпротивителни сили, несменяем и доживотен президент-цар, цензурирани и преследвани медии, наследството от СССР, тоест наследство на примирението, и пр. Не е ясно дали така се печели война. Но се губят не само частично мобилизирани животи, но и възможността за гражданска и политическа мобилизация, която да заяви и отстоява себе си. И която след време би се питала: а ние къде бяхме, когато заваляха призовките?