Най-трудното е в края

От много години редовно си повтаряме и вече до втръсване, че един от големите ни проблеми е как не спазваме правилата. Нещо повече – считаме, че правилата са за другите, но не и за нас. Само че като мислим така, правилата не важат за всички.

Затова – който мисли, че правилата са глупави, да вземе да се постави на мястото на генерал Мутафчийски. Да вземе да измисли как да не стане като в САЩ, Италия и Испания с ресурса, който има държавата в момента. Всички много добре знаем каква държава сме. И не можем да се оправим за няколко дни, така че да си позволим една хубава епидемия, само защото не можем да изтраем известно време в по-казармен режим.

На аргументи, че тук няма епидемия и няма вирус, ще отговоря така – то и в Беларус нямаше! Лукашенко там го громеше с хокей на лед, трудовият колектив го смазваше ... Сега има – над 2000 за денонощие! Искаме и ние ли да разберем какво е по трудния начин?

Ситуацията е все едно да си на диета, но да спреш по средата. Или да тренираш, но да не довършиш - след това става по-лошо! Щом сме започнали, щом не се опънахме да започваме, сега трябва да довършим!

В живота има моменти, когато се налага да слушаме и да изпълняваме. Особено предвид факта, че в Европа няма и една държава, която да отпуска мерките. Нека поне някъде това стане, преди да философстваме, да изискваме. Защото на вируса не му пука – кара наред! С дълъг инкубационен период, в който уж си здрав и много трудно може да бъде установено, че си болен, с още по-дълго време за оздравяване, това си е кошмар. Да не се вкарваме сами в този кошмар!

Автор: Ивайло Ачев