Дойде пак време да се сещаме за често използвания по адрес на "българската политика" рефрен: "Страх тресе кочината сериозно". От висотата на овладяването на цялата власт, тандемът Радев - Йотова кротко изчакваше да минат проформа изборите за президент и да се поздрави с официализирането на двойния модел Путин - Медведев. Победата изглеждаше гарантирана и нямаше нужда Йотова много да се напряга. Достатъчно беше да обикаля фестивали и събори, да оценява лютеницата в Араповския манастир и надпяванията в Неделино, за да поддържа висок духа на вързаните ѝ в кърпа избиратели. Много важно беше да повтори успешната стратегия на Радев - да си видим и да говориш само каквото и когато искаш, по възможност в режим монолог.
Затова за дебат в предизборната кампания до първия тур и дума не можеше да става. Така по инерция Йотова се изпусна, че е готова да застане срещу опонентите си и да ги разгроми, но те се дърпали. Когато обаче изборите дойдоха, а с тях - и реалните покани за дебат, тя се покри. Покри се, все едно я гонят CNN за интервю.
И голямото разтягане на локуми започна. В режим монолог Йотова си измисляше врагове и ги громеше. Незнайно кой заплашва кирилицата - анатема! Незнайно кой някак искал да праща български войници в Украйна - анатема! Виртуалните проблеми на България бяха решени до един.
Още: "Само руските знамена липсват": Василев критикува тона на Йотова преди балотажа
Драмата е с реалните. Защото когато започнаха да потапят кораби в Черно море, Йотова изчезна. Не наистина, разбира се. Виждаше се, че е на празника на киселото зеле например, но не и на мястото си, за да обясни как смята да отвърне България и кой, аджеба, ни атакува.
Източник: БГНЕС
Пътят надолу
Много лошо и непредвидено гръмна и бомбата с Петричкия Ескобар. За всички 9 дълги години във властта, Йотова имаше една работа - да помилва някой и друг клет грешник, когато е оправдано. Само че тя и тази работа не успя да свърши като хората. Годен за бой и с юмруците напред в болницата Ескобар беше помилван 10 години предсрочно, а болната Иванчева, която дърпаха, за да не си прегърне детето - само 10 месеца пред края на присъдата ѝ.
Ескобарската афера, заедно с кризата в Черно море, торпилира Йотова като търговски кораб, ударен от руски дрон. Защото когато една власт е слаба и неадекватна, дойде ли изпитание, тази недъгавост може да се скрие много трудно.
И бълнуванията за мир, коалиции и мораториуми вероятно забавляват някого в Кремъл много сериозно. Нас обаче би трябвало да ни стряскат. Защото Йотова и Радев могат да поставят България на колене - икономически и външнополитически, много бързо и много безпрепятствено. Хоризонтът на пълната власт е необятен.
Президент, който сам пада на колене и целува ръка на един чужд агент, уверен "войнолюбец", извъртащ именно историята на кирилицата така, че да се потули българският й произход, не може да бъде символ на национално достойнство. Руският патриарх сигурно още потръпва при спомена за Йотова.
Въпросът е потръпваме ли ние. Защото минаха годините, в които можеше да си говорим, че президентската институция е без особена власт и значение. Президентската институция днес участва сериозно в управлението на страната. И държи да овладее всички лостове на държавността.
Изборите обаче удариха шамар на тази арогантност. Защото Радев и Йотова се опитват да ни ловят като шарани на гола въдица - без свян, без прикритост и без заобикалки. И слава богу, на голяма част от българите започва да им идва до гуша от поредния фалшив месия.
И сега, в светлината на съвсем материализиралата се угроза от провал, Радев и Йотова се впуснаха в атака "на нож". Както досега използваше социалните мрежи, за да показва предимно на кой събор е била последно, изведнъж Йотова започна да бълва видеа с открити и яростни нападки към Гюров. Не защото най-добрата защита е нападението. А защото не може да предложи нищо оригинално свое на този народ. Може единствено да се опита да разруши чуждото. Дали ще успее и дали това ни устройва, ще разберем в неделя.
Автор: Десислава Любомирова
