Вие най-вероятно сте побеснели, след като сте чули предложението на Тошко Йорданов да се внасят млади лекари-специализанти за 500 долара. Но някои не чак толкова докачливи като вас обикновено потъркват ръчички тъкмо в тази посока. Ще ги наречем накратко "бизнесът". Който например ловко внася работна ръка от хиляди сервитьори по Черноморието, след като с годините стана все по-ясно, че вече трудно се намира будали, които да робуват лятото на ненормирано работно време, пожелателни осигуровки и не много сигурна, но за сметка на това - и не и много висока заплата. Това обаче не е единственият таен копнеж на българския бизнес. Ето и останалите.
1) Минималната работна заплата да спре да расте
Минималната работна заплата расте по ужасен начин през последните години. Стигна до невиждана и крупна четирицифрена сума. Питайте бизнесът и той ще ви отговори: този растеж е изкуствен, става дума за престъпен популизъм от страна на държавата, която пречи за намирането на работна ръка. Даже по-добре плавно и година по година да почнем да намаляваме сумата, за да може бизнесът да си позволи по-ниски разходи и по-големи печалби.
2) Работният ден да стане повечко часове
Ние с възхищение четем пролетарската поезия и проза, разказваща за работниците по тютюневите фабрики, които бачкат по 16 часа на ден. Кой въобще ги измисли тия 8 часа? И какво значат усилията на скандинавските страни да въвеждат 6-часов работен ден, или пък четиридневна работна седмица? Давай и ние да помислим експериментално, но в другата посока - да разширим обхвата на работния ден, пък да видим; може да е за добро.
3) Договор - като завършиш да останеш в България
Това тук не е преувеличение - имаше такива напъни преди години. Бизнесът беше предложил образованието да стане безплатно, но за определени години завършили студенти да са длъжни да работят в България. Даже в здравния сектор така стана за някои - от учещите държавна поръчка, те трябва да поработят няколко години задължително в дадена болница. Но защо определени години? Може да е завинаги, какво толкова.
4) Право на отказ от плащане
Любимият трик на някои собственици на хотел на морето е примерно към края на сезона, средата на септември, да се окаже, че тоя човек просто се е отказал да плати на последните от две до четири седмици на работниците си. Защо? Защото работата не вървяла много добре, нали, сами видяхте, мижав интерес. Освен това така и така са на море, какво сега, важното е, че ти се дава място за престой, нищо че май не са виждали отблизо морето заради реално функциониращата точка 2. Та идеята, с една дума, е, че бизнесът е там заради печалбата - а по отношение на риска трябва да може да поиска от работника солидарно да се включи в евентуалния неуспех - солидарно да получи намалено заплащане.
