Външната ни политика – в поза да се хванем за палците

Коментар на редактора

НДК за ГЕРБ и БСП - хвани единия, удари другия

Скандалът относно обществените поръчки за НДК достигна до нови висоти на забава – кой бил пазел Мирослав Боршош. Спорът относно К...

Прочети повече

Посланията на Борисов и Захариева във външен план продължават да спазват линията "с всички да сме приятели". Има обаче едно основно неудобство в този подход – когато си приятел с всички, то е за сметка на собствените ти интереси.

По отношение на Турция нещата са отдавна ясни – Ердоган ни възприема като страна в подчинено положение и е напълно прав, след като няма никаква истинска държавна реакция на казуси като този със секретаря на Главното мюфтийство Джелал Фаик. Неговите думи за преврата в Турция – как като институция мюфтийството нарича Турция "нашата държава", са много сериозен, публичен сигнал и ако България е държава, следва да реагира. Реакцията обаче ще си остане само по социалните мрежи и медиите.

А че България отдавна не е държава, ясно си пролича от думите на външния министър Екатерина Захариева относно "различията ни в историята" с Македония. И докато от Турция със сигурност можем да се страхуваме, то клякане по отношение на Македония ще е крайна обида. Фактът, че няма публично публикуван проект на Договора за добросъседство подсказва, че под маската на дипломацията е напълно възможно да отстъпим повече, отколкото е необходимо. Защото както и да го гледаме, няма как да празнуваме обща история, когато цар Самуил е определян като „македонски“ от едната страна и „български“ от другата – истината е само една и някой трябва да отстъпи. Кой ще бъде?