Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение. Как политиците и журналистите станаха "колеги" не ми е ясно, а защо колегиалността дружелюбно и двупосочно струи даже от най-одиозния, обсебил трите власти, към четвъртата - още повече.
Днес колегиално той обясни какви са причините за оставката и трансфера на друг колега - Джевдет Чакъров, така: "той се прибра, където беше" и че е напуснал "файтона на номадите". Естествено, светкавично стана ясно как по-точно е станало прибирането. Задкулисната история в случая е прозрачна: Софийски градски съд е наложил запор върху фотоволтаичния бизнес на сина на Джевдет - Сами Чакъров, като става дума за десетки милиони левове. По този начин бащата изглежда да е бил сериозно стимулиран да направи каквото трябва. И общо взето оттук насетне ще бъде политически заложник в оставащите му няколко години в политиката.
Разбира се, да тръгнем да жалим големите депесарски фамилии, не е много умно - предвид това, че тяхната политическа роля обикновено се свежда до обръчите от фирми и порциите в държавата, които предишният бос Доган разпределяше - така един път си бе признал публично. Бе заявил даже, че ако реши, ще си купи и летяща чиния: нормално е, ако шефът е разширил финансовите си амбиции до подобно космическо ниво на желанията, приближитените до него да управляват многомилионни активи.
Важното е друго - че методът, по който Пеевски изяжда всеки следващ, има утвърдена последователност. Технологията е неудобният да се проверява, после около него да се увие съдебната система като питон и накрая всичко да приключи с "колеги - всичко точно" в парламента. Между другото, нали се досещате каква е точната аритметика след цялостното поглъщане на вече и без това по-малкото ДПС? Първа политическа сила. Това идва, колеги.
Автор: Райко Байчев
