Анализ: Ако Путин последва примера на Гамал Абдел Насър?

Защо руският лидер през 2023 г. не направи същото като Гамал Абдел Насър преди 62 години, който тогава се ползваше с не по-малък авторитет от сегашния Путин?

През януари 1958 г. египетският президент Гамал Абдел Насър, докато беше в Ал Акса със своя приятел индонезийски президент Ахмед Сукарно, който беше основателят на Движението на необвързаните заедно с Джоу Енлай, Кваме Нкрума и Джавахарлал Неру, беше изненадан от неочаквано обаждане от кабинета му в президентската резиденция. Съобщиха му, че сирийски самолет с 20 офицери е кацнал на летището в Кайро. Те предложили Египет да се обедини със Сирия, така че последната да не попадне в ръцете на нито една от трите партии - Комунистическата партия, Сирийската социалистическа националистическа партия, Арабската социалистическа ренесансова партия (Баас), което несъмнено би довело до гражданска война.

Гамал Абдел Насър се вслуша в молбата на сирийския президент Шукри ал-Куатли. На 1 февруари 1958 г. е подписан договор за създаване на Обединената арабска република (ОАР). Проведени са референдуми за обединението на Египет и Сирия в една държава, а Насър е избран за неин президент. След това, на 24 февруари, Гамал Абдел Насър посети Дамаск, където беше топло посрещнат. Както се казва в известна песен, „единството не изисква победител“.

Тази стъпка се оказа от голямо значение за решението на Гамал Абдел Насър да национализира Суецкия канал и да стане президент на голяма държава. Още: Картонената кула на Путин

Надеждите на Насър обаче не се сбъднаха. На 28 септември 1961 г. група офицери, привърженици за изтеглянето на Сирия от ОАР, извършват държавен преврат в Дамаск, който подкопава единството на Обединената арабска република, пише още Al Hadath.

Насър запазва самообладание. По същество Сирия е държава в държавата, оглавявана от Гамал Абдел Насър. Той има пълното право, според конституцията и съществуващите закони, да потуши преврата. Въпреки това той счита военните действия, т.е. изпращането на бойни самолети за удари по путчистите, като крайна мярка. Насър искаше да върне Сирия в лоното на Обединената арабска република, но не по този начин.

В резултат на това Сирия се оттегли от ОАР, а Египет продължи да носи това име до 1971 г.

Тук възниква въпросът какво би станало, ако Путин последва примера на Насър?

Може би следващата арабска среща на върха, която ще се проведе в Рияд след Курбан Байрам, ще отвори мирни перспективи за президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, предвид факта, че участието в международни събития на ниво старши като почетни гости е обичайна практика. Путин няма да бъде играчка в ръцете на НАТО, водена от Съединените щати. За това може да му помогне министър-председателят и престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който има изключителни компетенции.

Автор: Фуад Матар

Превод: Ганчо Каменарски