Анализ: Светът очаква решенията на Тръмп

Тъй като администрацията на Тръмп се оказа в трудна позиция що се отнася до преодоляването на безпрецедентните си вътрешни проблеми, приятелски и неприятелски настроените чуждестранни лидери започнаха да преосмислят стратегиите си за справяне с тази много необичайна администрация, обзета от смут. Изглежда, Китай, Русия и Германия вече са решили как се справят с президента Тръмп до ноември. Берлин ще го игнорира. Москва и Пекин ще се възползват от това, че вниманието на САЩ е отвлечено, коментират от редакцията на американското издание The Wall Street Journal, в превод на "Фокус". Ето какво гласи той:

Русия ще разгледа своите собствени икономически проблеми, както и коронавирусната епидемия в страната, докато се стреми да засили участието си в гражданската война в Либия. Китайските власти от своя страна изглежда стигнаха до извода, че е невъзможно да се разберат с Тръмп, но също така и не си струва да се страхуват от него.

По-сериозна икономическа криза от 2008 г., най-мощното избухване на расови и политически вълнения от 1968 г. насам, както и президентски избори, които ще бъдат истинско изпитание за Тръмп във враждебния американски политически климат - никой китайски лидер не би пренебрегнал подобни възможности. Си Дзинпин със сигурност няма да пропусне своя шанс.

Напоследък в политиката на Пекин преобладава пълно пренебрежение към американския натиск. Миналата седмица един от основните китайски военни командири генерал Ли Зуоченг изнесе плашеща реч пред Общокитайското събрание на народните представители.

"Ако бъде загубена възможността за мирно обединение, народните въоръжени сили, заедно с цялата нация, включително народа на Тайван, ще предприемат всички необходими стъпки за решителното унищожаване на всякакви сепаратистки конспирации и действия".

Пекин винаги е заявявал, че има право да използва сила, що се отнася до независимостта на Тайван. Но е много необичайно, когато такъв високопоставен военен лидер открито заплашва острова.

Това предупреждение дойде на фона на нарастващата криза в Хонконг, при която заплахата от страна на Китайската комунистическа партия да приеме нови закони за национална сигурност предизвика загриженост за принципа "една държава, две системи". Той позволи на Хонконг да процъфти след като се отдели от Великобритания през 1997 г. Що се отнася до Тайван, Пекин ясно пренебрегва предишните си задължения и открито заплашва с война, в случай че Тайван обяви независимост. Това предполага, че партията е решена да получи пълен контрол над острова.

Реакцията на Китайската комунистическа партия на заплахите на САЩ да наложи санкции срещу Хонконг също беше зловеща. Според западните информационни агенции Китай явно е наредил на своите държавни предприятия да спрат определени покупки, договорени със САЩ като част от първата фаза на търговското споразумение. Тези източници предупреждават, че новите мерки на САЩ срещу Хонконг ще доведат до нови ответни действия в сферата на търговията.

В същото време напрежението между Китай и Индия нараства. Пекин отправя нови териториални претенции към спорни гранични райони, а китайските войски се окопават на индийската страна от демаркационната линия, която трябва да разграничава армиите на двете държави.

Пекин казва, че ако САЩ и съюзниците им искат конфронтация, те ще я получат. Сдържането на Китай е невъзможно.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел съсипа плановете на Тръмп да демонстрира западното единство, като отказа да посети „Кемп Дейвид“ през юни за срещата на върха на страните от Г-7, която впоследствие беше отложена за септември. Тя обаче се оправда с пандемията. Заедно с френския президент Еманюел Макрон тя се застъпва за голям пакет от помощи за нестабилните южни икономики в еврозоната, засегнати от коронавируса.

Всичко това заедно създава ясен модел - с нарастването на световната криза Европейският съюз вече е приоритет за Германия. Това не означава, че Берлин като цяло е спрял да мисли за отношенията си с Тръмп. Просто германците явно са решили, че няма да спечелят нищо от опитите си за сътрудничество с президента и няма да загубят почти нищо ако го игнорират.

Критиците на Тръмп ще намекват за неговата неспособност да даде единен отпор, заедно със своите съюзници, на китайските и руските провокации. Те ще кажат, че това доказва неговата неспособност да постигне конструктивни резултати във външната си политика. До известна степен те ще са прави, но в тази история има много актьори, а не само Доналд Тръмп.

Проблемът е не само в това, че Русия, Китай и Германия не виждат смисъл в сключването на споразумения с Тръмп. Те вероятно вярват, че поради тройната заплаха (пандемията, икономическия колапс и вълненията в обществото), САЩ постепенно ще се отдалечат от решаването на глобалните проблеми, независимо кой спечели изборите през ноември.

Последните събития засилват увереността на много чуждестранни държави, че американското общество е навлязло в период на неспособност и хаос, а политическата система на САЩ вече не може да осигури стабилно лидерство що се отнася до международните дела. Тъй като всеки президент се занимава с унищожаването на това, което е постигнал неговият предшественик, можем коректно да цитираме думите на Марк Твен, що се отнася до международната политика на САЩ (макар той да говори за времето в Нова Англия): "ако не ви харесва сега, просто изчакайте няколко минути".

Без значение какво ще се случи на изборите догодина, администрацията на САЩ ще се сблъска с още по-страшен проблем от разработването на национална стратегия за един много труден период от време. Тя ще трябва да убеди света, че САЩ се отнася сериозно към думите на своя президент.

 

А за това какво става с протестите в САЩ - вижте тук.