Дилемата на Путин и страхът на Джон Кенеди: Ще се повтори ли сценарият от Кубинската криза

Размишлявайки върху Кубинската ракетна криза, американският президент Джон Ф. Кенеди веднъж предупреди, че световните ядрени сили "трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война".

Сблъсъкът на САЩ с руския президент Владимир Путин по отношение на Украйна все още не прилича напълно на онази игра, която доведе Съветския съюз и Запада до ръба на Армагедон през октомври 1962 г., заради изграждането на ракетни установки на СССР в Куба по време на Студената война. Но суперлогиката на Кенеди отеква силно и сега, тъй като Путин е притиснат до стената заради щетите за Русия от войната, която започна, заради героичната съпротива на Украйна и изключителната помощ от страна на съюзниците, включваща оръжия и боеприпаси за Киев на стойност няколко милиарда долара. Това пише в свой анализ политическият репортер на CNN Стефън Колинсън.

Президентът на САЩ Джо Байдън винаги е заявявал, че двете му големи цели са да помогне за защитата на Украйна и да избегне пряка ескалация с Путин, която може да доведе до риск от ядрена война. Изглежда, демократът е обмислял дълго предупреждението на Джей Еф Кенеди.

В понеделник Байдън сподели, че е обезпокоен, че Путин все още не е измислил изход от войната въпреки "пресметливия" характер на бившия офицер от КГБ. Междувременно високопоставени служители в областта на националната сигурност във Вашингтон признават, че все още не знаят точно какъв руски успех в Източна и Южна Украйна би позволил на Путин да обяви своеобразна победа и да деескалира войната, пише CNN.

Всичко това е доста тревожно, но и изглежда, че донякъде е в разрез с политиката на САЩ. В края на краищата, изрично заявената цел на Вашингтон в подкрепа на Украйна е Путин да загуби войната. Байдън поиска от Конгреса 33 млрд. долара за изпращане на военна и друга помощ за Киев, а във вторник Долната камара прие законопроект за около 40 млрд. долара. САЩ залива бойното поле с противотанкови и противовъздушни ракети, радари, дронове, артилерийски снаряди и гаубици.

Този агресивен подход на Запада, бавният напредък на Кремъл и липсата на каквито и да било дипломатически усилия за прекратяване на войната означават, че руският лидер ще бъде още по-притиснат в ъгъла.

Единственият вариант за изход на Путин в момента, изглежда, е капитулация и мълчаливо признание, че усилията на Запада, съчетани с яростната украинска смелост, са го надвили. Но това е позиция, която би била политически невъзможна за приемане от руския президент.

Колко далеч може да стигне Путин?

Никой не знае какво може да направи руският държавен глава, ако достигне дъното на отчаянието. Макар да не споделя логичното мнение на Вашингтон, че губи войната, няма индикации, че е самоубиец и би рискувал пълномащабна ядрена конфронтация.

Няколко високопоставени американски служители вече публично изразиха опасения, че Путин може да посегне към тактически ядрени оръжия с по-ниска мощност на бойното поле като алтернатива на унизително поражение в Украйна. Известен позитивизъм по този въпрос изрази директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс. Тя не вижда "непосредствен потенциал Путин да използва ядрено оръжие".

Руският президент обаче е доказвал, че е безмилостен лидер, който не изпитва особени угризения, що се отнася до масови убийства. Той изравни със земята градове в Чечения и хвърли силите си върху цивилни граждани в Сирия. Войната му в Украйна включваше безмилостни обстрели и бомбардировки на жилищни райони, училища, болници, гари и убежища - очевидни военни престъпления. Хиляди негови войници загинаха.

А Путин вече е използвал оръжия за масово унищожение – например при атаките над руски дезертьори на британска земя с радиоактивни елементи и нервнопаралитични вещества (б.а. – Сергей Скрипал). Към това можем да добавим и нападението над опозиционера Алексей Навални. И двамата оцеляха, а Кремъл отрича участие в опитите за убийството им въпреки доказателствата.

Русия вече няколко пъти заплаши, че може да прибегне до ядрени оръжия.

Путин не показва признаци, че ще сложи край на войната

Въпреки че САЩ могат да бъдат критикувани, че не са предоставили изход на руския президент, за какъвто Байдън говореше, подобна инициатива би била трудна и може би няма да проработи.

По начало, Путин съвсем не гледа към изхода. Въпреки че войната е икономическа, военна и стратегическа катастрофа за Москва, лидерът на Кремъл се движи по собствената си логика. Ако не може да контролира цяла Украйна или да свали правителството ѝ, за него вероятно е достатъчно да нанесе огромни човешки и материални разрушения, които да не позволят на Украйна да функционира като нормална икономика, и да накаже стремежите ѝ да се присъедини към Запада. Тази стратегия може да подейства и като възпиращ фактор за други държави от бившата съветска орбита, устремили се по пътя на Киев.

Това може би е една от причините, поради които Аврил Хейнс предположи във вторник, че руският лидер "се подготвя за продължителен конфликт в Украйна, по време на който възнамерява да постигне цели извън Донбас". Но ръководителката на националното разузнаване на САЩ предупреди, че несъответствието между военните възможности на Путин и неговите амбиции означава, че той може да се почувства притиснат до стената и да се обърне към по-драстични методи.

„В това число влиза въвеждане на военно положение, преориентиране на промишленото производство или потенциално ескалиращи военни действия, за да освободи ресурсите, необходими за постигане на целите му, когато конфликтът се проточи или ако прецени, че Русия губи в Украйна“, каза Хейнс.

Тезата, че Путин може да се измъкне от задънената улица, в която се намира, се проваля по две други причини. Първо, руският лидер отказа всички дипломатически пътища, молби и предупреждения за деескалация на конфликта преди инвазията. Сега залогът за личния му престиж, политическите му позиции и репутацията на Русия е още по-голям. Всъщност вече имаше признаци за възможна нова ескалация, когато Беларус придвижи специални сили към границите на Украйна.

Втората причина се крие в убеждението на Запада, най-вече в лицето на Лондон и Вашингтон, че силите на украинския президент Володимир Зеленски, снабдени със западни оръжия, ще спечелят войната.

Досега Путин не е нареждал обстрелване на оръжейни конвои за Украйна на територията на НАТО, нито е организирал мащабни кибератаки срещу западни цели - поне не такива, които са публично известни. И двете показват силата на възпирането.

Но тъй като войната се проточва и съществува постоянна опасност от ескалация, която би довела до по-широк сблъсък, в крепостта на западното единство може да се появят пукнатини.

Дипломатическите усилия на Запада продължават. Френският президент Еманюел Макрон, който не успя да убеди Путин да не нахлува в Украйна, осъди войнствената реторика на руския си колега по време на парада за Деня на победата. Но каза още, че Киев и Москва трябва отново да седнат на масата за мирни преговори. След това проведе разговор с китайския президент Си Дзинпин, считан за съюзник на Путин. От Елисейския дворец съобщиха, че двамата лидери са се съгласили за необходимостта от „спешно прекратяване на огъня“.

В същото време италианският премиер Марио Драги каза пред Джо Байдън в Белия дом, че „в Европа хората искат да сложат край на клането, насилието и касапницата, която се случва, и мислят за това какво можем да направим, за да постигнем мир“.

Коментарите му насочват към това, че и без някаква външна намеса Путин може да бъде притиснат в онзи ъгъл, за който Кенеди спомена в речта си в Американския университет през юни 1963 г. Само месеци по-рано светът бе затаил дъх заради страх от ядрена война, но президентът на САЩ измисли начин как съветският лидер Никита Хрушчов да се оттегли от Куба, без да навреди на реномето си.

Шест десетилетия по-късно Путин може би ще трябва да стори същото, колкото и болезнено да е за него.