X
 
 

ЕК и Макрон - във все по-очевиден сблъсък за Западните Балкани

2354 1
ЕК и Макрон - във все по-очевиден сблъсък за Западните Балкани
Снимка: Getty Images/Guliver
В същия ден, когато председателят на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен, европейският външен министър Жозеп Борел и комисарят по разширението Оливър Вархели единодушно казаха на Западните Балкани, че европейското бъдеще на региона не е изложено на риск, Еманюел Макрон повтори своето "не". Какво е решението? Когато Франция блокира започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания през октомври, Макрон вероятно не очакваше, че неговото противопоставяне на продължаването на съществуващата политика на разширяване ще постави Западните Балкани и бъдещето му в самия център на дневния ред на Европейския съюз. Това пише в анализ на Сашо Арсовски за Deutsche Welle, цитиран от БГНЕС.

Преди всичко след дебата през октомври на лидерите на Европейския съюз относно разширяването, който след това засенчи всички други теми на Съвета на ЕС, новият Европейски парламент прие резолюция в подкрепа на Западните Балкани. Тогава новият председател на парламента Сасоли направи първото си официално посещение в Скопие.

Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?

Всички разговори за „бъдещето на Балканите в ЕС“ приключиха след присъединяването на Хърватия. Така всъщност Западните Балк...

Темата за Западните Балкани беляза и първите работни дни на новата Европейска комисия. Урсула Фон Дер Лайен изпрати съобщение до региона на първата си пресконференция след встъпването си в длъжност.

"Абсолютно стратегически е важно да направим по-ясно за Западните Балкани, че ние ги искаме на наша страна и че имаме голям интерес да се присъединят към ЕС", заяви Фон Дер Лайен. Тя също така каза, че е важно ЕС да се "придържа към идеята за преговори за присъединяване", но и да изслушва позициите на държавите-членки, когато става въпрос за промяна на този процес. "Що се отнася до преговорите за присъединяване, бих се застъпила, че промените вървят ръка за ръка, което ще даде възможност на страните да започнат преговори за присъединяване", поясни Урсула Фон дер Лайен.

Същият ден новият ръководител на дипломацията Борел заяви пред Европейския парламент, че въпреки откритите въпроси и дебатите относно методологията за разширяване, този процес не може да бъде поставен под въпрос. "Трябва да запазим инерция и да продължим да работим с всички държави-членки, за да осъзнаем, че не можем да затворим или премахнем европейската перспектива на страните от Западните Балкани", каза Борел.

Борел припомни трагичните последици от войната в Югославия за Западните Балкани. "Наследството от тази трагедия създаде разделения, бедност и конфликти на етническа и национална основа. Европа е единствената, която може да предложи решение на тази ситуация", каза бившият испански външен министър.

Новият комисар по разширяването Оливър Вархели вижда "решението" за Западните Балкани като по-динамично в процеса. "В края на петгодишния ми мандат трябва да имаме поне една държава, готова да се присъедини към ЕС", каза той. Той също обяви, че Европейската комисия ще представи конкретно предложение в началото на януари за промяна на методологията за присъединяване, въз основа на която дебатът между страните членки ще продължи. "Говорим за промяна на методологията и никой не поставя под въпрос европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Тя изобщо не трябва да бъде обект на дебати и няма да бъде обсъждана", заяви Вархели.

Новият лидер на ЕК смята, че Макрон е отворил вратата на Русия към Западните Балкани

Държавният глава на Франция Еманюел Макрон отвори вратата на Русия към Западните Балкани след блокирането на преговорите за членство в ...

Почти по същото време, но от другата страна на Ламанша, разчитайки на заключителната конференция на срещата на върха на НАТО в Лондон, френският президент върна историята в началото - тоест към блокада на преговорите.

"Изрично казвам, че искам да се реформират процедурите на преговори преди всеки следващ старт на процеса на преговори", каза Еманюел Макрон. Той също "изрично" подчерта, че ще се противопостави на всякакъв вид разширяване на ЕС, "което не е придружено от дълбоки реформи във функционирането на Съюза".

За френския президент "решение" за Западните Балкани е твърдото му привързване към Европейския съюз. "Това насърчение за някои може да означава и присъединяване към ЕС, но трябва да е ясно: това също означава фаза на стратегическо партньорство и увеличени инвестиции", обясни Макрон.

И докато новият комисар по разширяването Вархели казва, че институционалната реформа на ЕС не е условие за разширяване и че Съюзът "ще може да функционира отново с 28 държави-членки", за Макрон функционирането на ЕС с настоящия брой членове е изключително неефективно, а приемането на нови членове - неустойчиво.

Вархели очаква преговорите със Скопие и Тирана да започнат през май.

Заев, Вучич и Рама без Тачи в Охрид. Какво наистина се случва?

Премиерите на Северна Македония и Албания -Заев и Рама и президентът на Сърбия Вучич на тристранна среща снощи одобриха декларацията за...

За разлика от френския президент, който твърдо "конкретизира" идеята си за спиране на разширяването, която според него ще бъде подкрепена от "още няколко държави-членки", Брюксел говори за положителен напредък за страните по пътя към интеграция в ЕС и насърчава региона да продължи с европейските реформи.

Комисарят по разширяването обяви откриването на нова глава в преговорите за присъединяване със Сърбия следващата седмица. За Черна гора Вархели казва, че е най-напредналала в преговорите за присъединяване и призова, както и Сърбия за бързи реформи в областта на върховенството на закона, свободата на медиите и промяна на избирателните закони. След първото обръщение на Босна и Херцеговина до комисаря по разширяването той призова страната да прилага "пълно установяване и функционалност" на всички нива на изпълнителната и законодателната власт в страната. "Само тогава страната може да започне да се занимава с ключовите въпроси и приоритети, представени пред нея от Комисията", каза Вархели.

"Когато става въпрос за Северна Македония и Албания, Европейската комисия ще се стреми към откриването на преговори за присъединяване възможно най-скоро, което очакваме да се случи преди срещата на върха през май в Загреб", заяви Вархели.

Вархели, Макрон и Борел са единодушни, че срещата на върха ЕС-Западни Балкани, насрочена за май 2020 г. в Загреб, се очаква да бъде крайъгълен камък в политиката за разширяване. Дотогава позициите на държавите-членки и институциите на ЕС относно бъдещото разширяване, а оттам и бъдещето на Западните Балкани, следва да бъдат определени и хармонизирани. Хърватия, която пое председателството на Съвета на ЕС от 1 януари 2020 г., казва, че иска срещата на върха в Загреб да бъде еталонът, който "ще определи картата за следващите десет години по отношение на политиката на разширяване".

В Брюксел след дебата за разширяване предупреждават, че политиката на разширяване на ЕС не може да зависи от отделните държави-членки или от техните вътрешни политики. Чуват се гласове, че вътрешната функционалност на Съюза, както и неговата глобална геополитическа воля, ще бъдат поставени на изпитание именно от Западните Балкани.

Вучич: Западните Балкани се нуждаят от ЕС толкова, колкото и той се нуждае от тях

Тези, който не виждат, че Западните Балкани се нуждаят толкова от Европейския съюз, колкото Брюксел от региона, не разбират добре бъдещ...

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Убити полицаи и голям пожар в Хонолулу (ВИДЕО)
Убити полицаи и голям пожар в Хонолулу (ВИДЕО)

Двама полицаи са били убити при изпълнение на служебния си дълг на остров Оаху, Хонолулу, съобщават CNN и The New York Times. По неофициална информация,...