ЕС и Китай в борба за влияние в Централна Азия и Западните Балкани

От началото на войната в Украйна Централна Азия отново се превърна в глобална геополитическа гореща точка. Разположени между велики сили като Русия и Китай, "петте стани" - Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, исторически са се оказали въвлечени между различни глобални интереси и блокове. Заради стратегически важното си местоположение и неизчерпания потенциал на богатите си природни изкопаеми, регионът се превърна в привлекателна зона за конкуриращи се глобални играчи, в която да разширят влиянието си. Това пише в анализ Стефан Владисавлиев - програмен координатор в Белградския фонд за политически постижения (BFPE)

Съвсем наскоро, с изолирането на Русия на световната сцена и конфронтацията между Русия и ЕС, Брюксел най-накрая показа готовност да преосмисли подхода си към Централна Азия и да играе по-решаваща роля в бъдещото развитие на региона. Години наред отношенията между Централна Азия и ЕС бяха нулеви или никакви. Европейският съюз разглеждаше региона като задния двор на Русия, управляван от няколко автократи от съветската епоха. Единствените новини, които достигаха до Европа по това време, бяха за чести гранични и ресурсни спорове или проблеми с демократичните процеси или правата на човека.

Китайският президент Си Цзинпин обяви "нова ера" в отношенията между Китай и Централна Азия

Това обаче започна да се променя през последното десетилетие и Европа за първи път призна, че трябва да търси по-близки отношения с Централна Азия, въпреки че по това време регионът е ясно зависим от Русия. През 2007 г. ЕС стартира Стратегия за Централна Азия, която беше актуализирана през 2019 г., като за първи път беше признато значението на региона в областите на сигурността, енергетиката и стабилността на международната търговия. Този стратегически документ отвори вратата за повече ангажираност между двете страни, а днес европейските лидери никога не са били толкова решени да задълбочат отношенията си, което ги накара да се качат на десетки полети до столиците на региона, пише БГНЕС.

Този подновен интерес и промяна в подхода не биха били възможни без дълбоките политически промени, които регионът преживя. През 2016 г. Узбекистан смени ръководството си, а през 2019 г. по същия път тръгна и Казахстан. И в двете държави след обявяването на независимостта второто поколение лидери най-накрая получи властта и започна да се ангажира с необходимите реформи, които промениха непосредствените външнополитически приоритети на техните държави, отношението към чуждестранните инвестиции и общия регионален политически климат, който преди това беше враждебен към западните достижения.

Може ли Китай да се окаже миротворец в Украйна?

Междувременно ЕС работи и за разширяване на двустранните си споразумения в региона. През 2015 г. той подписа Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество (EPCA) с Казахстан, който се счита за лидер в програмата за реформи в региона. Това споразумение беше първото по рода си с централноазиатска държава и изведе отношенията между двете страни на следващо ниво. Насочено към укрепване на отношенията в редица области - от търговията и инвестициите до околната среда и изменението на климата, споразумението беше ратифицирано през 2020 г. с единодушно гласуване в ЕС, което е ясен знак колко ценни за ЕС са отношенията с Казахстан.

Поради тази причина днес ЕС е най-големият икономически и търговски партньор на Казахстан, отговорен за повече от 30 % от външната търговия на страната и за над 160 милиарда долара преки инвестиции.

Успоредно с това обаче Китай продължава да бъде силен претендент в Централна Азия, като често се конкурира с ЕС за същите области на влияние. Ангажираността му в региона се обуславя от желанието за енергийни ресурси и стратегическо влияние, както и от факта, че 80 % от общата стойност на стоките, транспортирани по шосе между Китай и Европа, трябва да преминат през Централна Азия.

Американско издание: Китай ще е единственият победител във войната в Украйна

Китай разбира колко важен е регионът за продължаване на икономическото му господство в Азия и за проекцията на мощ към Запада. След първата среща на върха ЕС-Централна Азия в края на 2022 г., председателствана от Шарл Мишел, Си Дзинпин също беше домакин на собствена встъпителна среща на върха Китай-Централна Азия през май.

Въпреки че отношенията между ЕС и Централна Азия не могат да се сравняват пряко с тези със Западните Балкани - регион, състоящ се от държави, които се стремят към членство в ЕС, все пак могат да се направят някои паралели между тях. И двата региона в исторически план са били повлияни от руското присъствие, като напоследък се засилва и китайското присъствие. ЕС разглежда ангажимента си към тези региони като средство за утвърждаване като значим геополитически фактор.

Борел: Китай да убеди Русия да напусне Украйна, ако иска отношения с ЕС

Въпреки че са точки на геополитическа взаимовръзка, всеки регион има свое собствено уникално значение. Държавите от Централна Азия представляват особен интерес поради изобилието си от природни ресурси, но отдалечеността им от територията на ЕС изключва всякакви стремежи за отношения по-близки от сътрудничеството. Обратно, Западните Балкани са разглеждани като "слабото място" на европейския континент, привличащо интереса на големите сили, но в крайна сметка обречено да се присъедини към Европа.

Ето защо е наложително ЕС да поддържа деликатен баланс между установяването на значими партньорства в двата региона, като същевременно защитава собствените си интереси и поддържа ценностите си.

Изострянето на противопоставянето между Изтока и Запада е благоприятна почва за Централна Азия да играе по-значима международна дипломатическа роля, да привлича нови инвестиции и да създава нов имидж на надеждност и доверие.

ЕП: ЕС трябва да присъства по-осезаемо в Западните Балкани

Казахстан пръв се възползва от тази възможност, за да инвестира в новата си геополитическа позиция и мека сила. Тази година той ще бъде домакин на първия Международен форум в Астана на 8 и 9 юни - собствена платформа за диалог, която ще се стреми да позиционира страната като средна сила, която може да разговаря с всички страни еднакво, като балансира внимателно интересите си в ерата на съревнование между великите сили или дори се предлага за посредник в някои от настоящите глобални напрежения. Форумът ще привлече някои от най-разпознаваемите имена в международната дипломация, академичните среди и бизнеса и ще хвърли светлина върху отварянето и реформите в страната.

Politico: ЕС трябва да спаси Балканите от Русия и Китай

Въпреки това, тъй като войната в Украйна се засилва и заплашва да внесе ново напрежение в Централна Азия, регионът трябва да внимава как представя себе си и къде търси партньори. Държавите от Централна Азия започват много ясно да разбират рисковете, които асоциирането с Русия може да донесе в близко бъдеще. Това не важи за всички страни от Западните Балкани. Все пак присъединяването към ЕС е неизбежно.

Ако политическият вакуум в двата региона се увеличи, има вероятност Европа и Китай да се превърнат в единствените жизнеспособни конкурентни блокове за регионално господство. В такава обстановка, при продължаващия процес на разширяване на ЕС в Западните Балкани, ЕС трябва да предефинира позицията си в Централна Азия, за да предложи на региона по-улеснена форма на сътрудничество, която да отговаря на местните нужди и да се опита да преодолее съществуващите различия.

Още за случващото се в Украйна – четете тук