Цената на суровия петрол през зимата може да надхвърли 100 долара за барел и да ускори световната икономическа криза, съобщи Bank of America. В свой анализ тя посочва възможността от необичайно студена зима, увеличено търсене в областта на авиацията и потенциалното преминаване от газ към нефт при производството на електроенергия. Тези фактори биха могли да доведат до допълнително покачване на цените на петрола, които от януари вече са се повишили с почти 60%.
За Япония, Корея и голяма част от Европа цените на природния газ вече са се покачили до нива, които са значително по-високи от цената на суровия петрол на база еквивалент на барел. По-нататъшните увеличения биха могли да подкрепят преминаването от газ към мазут при производството на електроенергия, но само ако има технологична възможност за това. В много западни държави този вариант не съществува поради екологични съображения, тъй като правителствата и компаниите са реагирали на натиска от страна на зеленото лоби и общността на инвеститорите от ESG, пише „Forbes”.
Това е само още един пример за преждевременните и откровено ирационални енергийни избори, които правителствата, включително САЩ, правят през последните няколко години, за да се опитат да ускорят „енергийния преход“. Това ги принуждава да подменят надеждните енергийни източници с висока плътност като изкопаеми и ядрени горива с енергийни източници с ниска плътност като вятърна и слънчева енергия и електрически превозни средства, задвижвани от литиево-йонни батерии.
Енергийната криза в Западна Европа това лято е предизвикана от преждевременното „пенсиониране” на стотици електроцентрали, работещи на въглища и природен газ в полза на масовото прекомерно разчитане на вятърната и в по-малка степен на слънчевата енергия. По ирония на съдбата, тази криза се случва точно когато председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси и демократите в Конгреса се опитват да прокарат своя законопроект за „съгласуване на бюджета“, който до голяма степен е предназначен да пресъздаде европейския модел в САЩ.
Според публикация в „The Wall Street Journal”, през последното десетилетие Великобритания и Европа затвориха стотици въглищни централи, като във Великобритания са останали само две. Миналото лято Испания затвори половината от въглищните си централи. Европейските страни са похарчили трилиони долари за субсидиране на възобновяеми енергийни източници, които миналата година за първи път надхвърлиха изкопаемите горива като дял от производството на електроенергия. Проблемът с тази стратегия през 2021 г. беше фактът, че в Европа вятърът почти спря да духа, което накара правителствата, прекарали последното десетилетие в „пенсиониране” на централите на въглища и природен газ, да се борят, за да ги активират отново.
Европейските чиновници първо прибягнаха до по-чистия природен газ и в резултат на това допълнителното търсене доведе до рекорден износ на втечнен природен газ от САЩ за Европа, което, от своя страна, предизвика скок в глобалните цени на газта. По този начин последиците от масовото решение на европейските правителства да се опитат да нарушат законите на физиката, заменяйки източниците на енергия с висока плътност с източници на енергия с ниска плътност, доведе до сблъсък със законите на предлагането и търсенето.
Русия отговори на търсенето с ограничаване на собствения си износ на природен газ за Европа, като по този начин допълнително повиши цената му. Сякаш за да илюстрира нелепата ситуация, в която са се поставили тези правителства и тяхната неспособност да осигурят адекватни доставки на природен газ, сега им е останал изборът да реактивират въглищните си електроцентрали. Проблемът е, че Русия е единственият потенциален доставчик, който би могъл да осигури количествата въглища, необходими в домовете в Европа да бъде светло и топло тази зима.
„Ако всички европейски комунални услуги преминат на въглища, това ще доведе до огромен скок в търсенето, който Русия сама не може да осигури за толкова кратко време“, каза Наташа Тирина, анализатор в Wood Mackenzie Ltd. Това ще изисква доставки от други страни, например от САЩ, но ситуацията и там е подобна.
Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол заяви миналата седмица пред комисията по енергетика и околна среда на Европейския парламент, че е „неточно и несправедливо високите цени на енергията да се обясняват с политиките за преход към чиста енергия”.
Според анализаторите на „Forbes”, обаче, политиките за преход към чиста енергия носят част от отговорността за покачването на цените. Всеки нов регламент, колкото и благороден да е, има цена и „енергийният преход“ вече изисква вълна след вълна на ново регулиране на изкопаемите горива. Твърдението, че тези действия не носят никакви разходи или последствия, е просто абсурдно, пише изданието.
Изискванията на общността на инвеститорите, свързани с ESG, които имат ограничен достъп до капитал за производителите на изкопаеми горива и искат да прехвърлят големи части от капиталовите си бюджети върху инициативи за „зелена“ енергия, също изиграха значителна роля за увеличаването на цените на изкопаемите горива. Това дори не е спорно, а е ключова част от „зелената“ стратегия за повишаване на цената на изкопаемите горива, така че тези други „зелени“ енергийни източници да станат по-конкурентоспособни на пазара.
Настояването да се придържаме към тезата, че „възобновяемите енергийни източници са добри, а изкопаемите горива са лоши“, е разрушително за обществения дискурс и за енергийната сигурност. Всички тези източници на енергия не са нито добри, нито лоши; всички те имат своята роля и човечеството има нужда от тях. В момента Европа открива това по трудния начин, пише „Forbes”.
