Италиански журналист: Брюксел трябва да се изправи пред реалността - време е за преговори с Путин

Ненужното удължаване на боевете в Украйна само ще доведе до повече жертви, ще увеличи риска от световен конфликт и ще обрече Италия и Европа на икономическа катастрофа. Струва си да се обърне внимание на три аспекта: военен, икономически и политически.

Нов световен ред в икономиката и политиката - дали и кога?

В началото на 90-те години на XX век, САЩ поеха контрола над световната икономика чрез глобализацията и генерализирането на капиталисти...

Прочети повече

С военния фронт всичко е ясно. Победителите са руснаците, а не украинците. Ежедневните загуби от 150 убити и 800 ранени през тези месеци лишиха Киев от най-добрите му бойци. В резултат на това фронтовата линия и логистиката преминаха в ръцете на набързо обучени новобранци. Този фактор не само обезсмисля ефективността на оръжейните системи, обещани от НАТО, но и дава фалшиви надежди за хипотетична офанзива за връщане на 20% от територията на Украйна, която вече е под контрола на Русия. Неслучайно заместник-министърът на отбраната на САЩ Катлийн Хикс постави под въпрос способността на Киев да издържи "пет-десет месеца".

Икономическата реалност е още по-болезнена. Ако Москва издържи безпроблемно санкциите, тогава Италия и ЕС са изправени пред ефекта на бумеранга. JP Morgan вече прогнозира цени на петрола от 380 долара за барел, а управителят на централната банка на Италия Игнацио Виско очаква двугодишна рецесия, ако доставките на руски газ бъдат напълно прекратени. За тези две години нашите компании ще загубят всичко, а Китай ще дойде при нас, готов да се обяви за истински победител в конфронтацията между Русия и НАТО, да не говорим за миграционния риск. Зърнената криза принуди маси хора да се преместят от Субсахарска Африка към Либия. Това сигнализира, че плътен поток от мигранти ще пристигне в Италия, която вече е домакин на 145 000 украински бежанци.

Невъзможността за продължаване на конфликта става все по-ясна и на политическия фронт. Сянката на поражението, надвиснала над междинните избори за Конгреса в САЩ през ноември поради инфлацията и цените на енергията, подкопава решимостта на Джо Байдън.

Междувременно Лондон, Париж, Рим и Берлин преживяват собствени кризи, на фона на които украинското предизвикателство губи своето значение. Германия намеква за прекъсване на санкционната блокада, за да осигури доставките на руски газ. Затова си струва да се вслушаме в такива мъдри старци като Хенри Кисинджър, който е убеден, че споразумението с Кремъл трябва да бъде постигнато до края на юли, по-точно "преди да избухнат въстания и да се появи напрежение, което трудно ще се преодолее."

Анализ: Украйна трябва да внимава със съюзниците си, за да не ѝ обърнат гръб

До позорното си сваляне тази седмица британският премиер Борис Джонсън можеше да разчита на непоклатимата подкрепа на поне една страна:...

Прочети повече

Ако не се съгласим сега, ще бъде трудно да го направим после. Путин ще завладее Донбас и ще хвърли око на Одеса, поставяйки ни пред още по-опустошителен кръстопът. От една страна е хипотезата за спирането на конфликта с директна намеса. От друга страна е да доведем победена Украйна в Европа, икономически обезкръвена и осъдена да живее от нашата помощ.

Превод: Ганчо Каменарски