Кои са най-големите губещи от конфликтите по света?

На външнополитическата сцена тази година беше белязана от кървави конфликти, хуманитарни катастрофи и скръб, както и политически провали и грешни изчисления. Нека да разгледаме най-големите преди 2024 г.

Основните губещи в големите геополитически конфликти

Украйна

Възхвалата за смелостта и издръжливостта на украинския народ и неговите въоръжени сили продължава с неотслабваща сила. Но провалът на контранастъплението през лятото на 2023 г. остави мнозина несигурни, че страната някога ще успее да прогони руснаците от всички свои територии. Това беше внушено не само от президента Володимир Зеленски, но и от неговите западни покровители. Много от неговите съюзници, включително основните медии, открито намекват, че Украйна не само ще трябва да прекрати конфликта по дипломатически път, но може би дори да направи териториални компромиси.

Членството на Украйна в НАТО сега изглежда като празна мечта, а до края на годината потокът от оръжия и пари от Вашингтон и западните страни намаля значително. Счита се, че Зеленски се е оказал изолиран, все повече губейки връзка с реалността и като цяло изпадайки в немилост. За негово съжаление това не е първият път във външната политика на САЩ, в който Вашингтон обръща гръб на бивши (уж) съюзници. Още: "Решени да спечелят": Пада ли духът на украинската армия с настъпването на зимата?

Израел и палестинският народ

Израелското правителство, заслепено от бруталната атака на Хамас на 7 октомври, с която бяха убити 1200 израелци и отвлечени 240 заложници, отмъсти, като атакува Ивицата Газа с такава смазваща сила, че загуби благоволението и симпатиите на останалия свят. Израелците са съкрушени и ядосани, но се съмняват, че тяхното правителство има план за Газа след войната. В същото време те са твърдо убедени (поне според някои социологически проучвания), че режимът на Нетаняху е напълно способен да унищожи "Хамас" и страданията на палестинските цивилни не трябва да се вземат предвид.

Междувременно броят на убитите палестинци в Газа към края на годината надхвърли 21 000 (според контролираното от "Хамас" палестинско здравно министерство). Израел твърди, че е убил 7000 бойци на "Хамас", но както отбелязва New York Times, не обяснява откъде идва това число. В настоящата ситуация Израел (и неговите американски поддръжници) постепенно се превръщат в парии както в ООН, така и в очите на световната общност. Освен това палестинците в Газа страдат от катастрофален глад и липса на медицински грижи (според съобщенията в Северна Газа не са останали функциониращи болници). Близо 90% от жителите на анклава са станали бежанци заради бомбардировките на израелската армия, а сред ранените се разпространяват инфекциозни заболявания.

Джо Байдън

Тази година президентът на САЩ се оказа притиснат в ъгъла на два основни фронта. Що се отнася до Украйна, администрацията му вече даде обратен ефект на черно-бялата му реторика на битката за свобода. Байдън заплаши с последствия в световен мащаб, ако Америка откаже да подкрепя Зеленски „колкото е необходимо“. Зачестиха призивите за започване на сериозни дипломатически преговори с руското правителство, което Вашингтон доскоро приравняваше с това на Хитлер. Междувременно Конгресът отказва да дари оръжия и милиарди долари, дори ако оцеляването на Украйна е заложено на карта. Още: Може ли "тихата дипломация" да прекрати войната в Украйна?

Екипът на Байдън изглежда нестабилен и уязвим преди трудната кампания за преизбиране. Ситуацията само се влошава от пълния провал на администрацията да ограничи военните ексцесии на израелското правителство в Газа и Западния бряг. САЩ поискаха Бенямин Нетаняху да защити цивилното население, но в същото време администрацията на Байдън направи всичко възможно, за да угоди на израелците като смекчи колкото е възможно повече резолюцията в Съвета за сигурност на ООН относно хуманитарните „паузи“ в Газа, но досега това не е реализирано, пише още Responsible Statecraft.

Байдън достави на Израел всички поискани оръжия. В същото време свободно падащи бомби, произведени в Америка, взеха много жертви и разрушиха много къщи в Ивицата Газа. Не само изглежда, че Вашингтон дори не е в състояние да повлияе на израелците (и това е въпреки всички огромни суми пари и доставки на оръжия, които отиват там всяка година), помпозната реторика за „основан на правила ред“ след всичко това звучи твърде лицемерно.

Губещите, които може би сме пропуснали...

Арменският народ

Всички арменци, живеещи в Нагорни Карабах, а те бяха почти 100 000, напуснаха спорната територия през октомври. По-рано тази година Азербайджан и Армения обещаха да работят за мир след десетилетия на конфликт. Но надеждите избледняха, когато Азербайджан продължи бруталната си блокада на стоки и хуманитарна помощ за арменското население в региона. Военната операция на Азербайджан, започнала през септември, установи окончателен контрол над спорните земи и доведе след броени дни до прогонването на арменците. Още: Докато Украйна поразява Крим: Таблоид видя "зловещ план" на Путин и отписа украинска победа

Жертви на африкански преврати и граждански войни

В Западна Африка беше извършена цяла поредица от държавни преврати. Тази година се случиха още два: в Нигер и Габон. През юли армията на Нигер свали от власт президента Мохамед Базум и заключи него и семейството му в мазето на двореца, където остават и до днес. Нигер, след Буркино Фасо и Мали, се превърна, в „епицентър на масово насилие и разселване в региона“ и „една от най-тежките хуманитарни катастрофи в света“. Военните завзеха властта в Габон през август, като свалиха президента Али Бонго малко след като беше преизбран.

Междувременно в Судан избухна кървава гражданска война през април, която скоро се превърна в регионална прокси борба. И, разбира се, суданският народ се озова в кръстосания огън. Конфликтът изправя генерал Абдел Фатах ал Бурхан срещу неговия заместник и ръководител на Силите за бързо реагиране генерал Мохамед Хамдан Даголо. До юни боевете в столицата Хартум доведоха до десетки смъртни случаи и големи материални щети, както и бягството на около 100 000 суданци в чужбина. Боевете не само не са стихнали, но и се разширяват. В резултат на това милиони цивилни са изложени на риск и цялата страна е обхваната от хуманитарна катастрофа. Съединените щати изглежда нямат дипломатически ход. Още: И основният съюзник на Украйна вече се колебае, алармира Die Welt

Швеция

Скандинавската страна пожела да се присъедини към НАТО. Но очевидната стъпка, продиктувана от регионалната сигурност и единството на Запада в началото на руската инвазия, зацикли поради превратностите на междудържавната политика и взаимните обвинения. Въпреки че Швеция е малко по-близо до желаното членство към настоящия момент Турция запазва влиянието си в опит да придобие американски изтребители F-16 и да принуди Швеция да промени антитерористичните си закони. Унгария също бави гласуването, обвинявайки Швеция в „явни лъжи“ за състоянието на унгарската демокрация.

Американските данъкоплатци

Преди почивката Конгресът отпусна 886 милиарда долара за военни разходи чрез Закона за разрешение за национална отбрана от 2023 г. (NDAA). Това не само е най-високото ниво след Втората световна война, но средствата се разпределят предимно за „скъпи и нефункционални оръжейни системи“, които също са „неподходящи за настоящите мисии“.

Ако извадите разходите за повишаване на заплатите на военните, скокът от 3% спрямо миналата година стана златна мина за отбранителната индустрия, която тази година беше обвинена в голям доклад за изкуствено надуване на разходите. Както Responsible Statecraft многократно отбелязва, бюджетът за отбрана не отразява нито стабилната военна стратегия, нито националния интерес, а по-скоро списъка с желания на изпълнители и политици, които печелят от скъпи програми. Някои от тях (например тилтроторът Boeing V-22 Osprey) дори представляват реална заплаха за американските войски. За да се влошат нещата, Пентагонът никога няма да премине одит. Още: Financial Times: Брюксел изглежда решен да постави Орбан на мястото му

Джейк Съливан

Съветникът по националната сигурност на Байдън написа статия за външната политика, озаглавена „Източниците на американската мощ“. В този разтегнат опус от седем хиляди думи той се опита да очертае подхода на администрацията на Байдън към настоящите геополитически събития. Уви, както всички политики на Белия дом, статията „удари целта“ на няколко места.

Признавайки „постоянните проблеми“ в Близкия изток, Съливан заключи, че „регионът е по-спокоен сега, отколкото е бил от десетилетия“, като се похвали, че „намалихме напрежението в Ивицата Газа и възстановихме пряката дипломация между страните“. Статията беше отпечатана на 2 октомври, пет дни преди атаката на Хамас срещу Израел. „Никой не може да предскаже бъдещето, но това есе дава рядък поглед върху това как Съединените щати са прочели погрешно взривоопасната ситуация в Близкия изток“, заключава The New York Times, отбелязвайки, че гафът по-късно е изчезнал от страниците на Foreign Relations.

Американски генерали

Тази година пенсионираните американски генерали и адмирали, които бяха говорили много за украинската контраофанзива и провалите на руската армия, трябваше да дадат заден ход. Обърнете внимание, че едни и същи четиризвездни генерали и бивши командири (Петреъс, Ставридис, Кийн, Маккафри, Ходжис и т.н.) са постоянно в основните медии, правейки погрешни стратегически прогнози отново и отново, които никога не се осъществяват. Бъдете сигурни, те ще се появят отново при следващия конфликт.

Превод: Ганчо Каменарски