Компаниите, които останаха в Русия - не могат или не искат да напуснат? (СНИМКИ)

Когато Русия изпрати войски в Украйна, цяла кохорта западни компании обещаха да се измъкнат от някога важния пазар възможно най-скоро. След 32 години присъствие в страната Макдоналдс премахна легендарните си златни арки. Петролният гигант BP реши да се отърве от огромните инвестиции в РФ. Френският автомобилен производител Renault продаде заводите си за символичната сума от една рубла. 

Измина една година от началото на конфликта, а стотици западни компании от Европа и САЩ все още са в Русия - както гиганти, така и средни компании. Те правят бизнес въпреки западните санкции и яростните призиви за бойкот от страна на украински служители, потребители и активисти за правата на човека. 

Някои компании отговарят на обвиненията в спонсориране на руски действия в Украйна, че са останали в името на клиентите. Например Auchan, голяма френска верига супермаркети, не затвори своите 230 магазина и обяви, че не възнамерява да напуска Русия. По този начин тя си навлече гнева на украинския президент Володимир Зеленски, а наскоро, след съобщения, че нейната руска "дъщеря“ дарява руска военна храна, имаше подновени призиви за бойкот.

Auchan отхвърли тези обвинения и отказа да се извини за това, че компанията остава в Русия и Украйна, където също има магазини. Според представителите на мрежата това се прави за "задоволяване на основните нужди на цивилното население от храна". Още: Западните компании масово остават в Русия гласи швейцарско проучване, оспорено от Йейлския университет

Някои компании ограничиха дейността си в Русия само частично, излизането на други беше в застой, въпреки че обявиха решението си още миналата пролет.

Фармацевтичният гигант Pfizer спря да инвестира в страната, но продължава да продава ограничена гама от продукти, насочвайки печалбите към хуманитарни групи в Украйна. Carlsberg, третият по големина пивовар в света, се опитва да намери купувач за своите руски пивоварни, който да му предложи обратно изкупуване след войната и шанс да се върне на пазара, се казва в статията на The New York Times.

За много компании напускането на Русия се оказа по-трудно от очакваното. Москва, казват те, им е вързала ръцете, заплашвайки ги с национализация и други пречки. Освен това лидерите на западните корпорации подчертават своята отговорност пред акционерите да намерят подходящи купувачи, за да спасят поне част от активите за милиарди долари, а не да ги дадат на Москва. В резултат на подобни опасения тютюневият гигант Philip Morris призна миналия месец, че може никога да не продаде руския си бизнес въпреки всички усилия. 

Някои компании не искат да отстъпят пазарен дял на конкуренти от Китай, Турция, Индия или Латинска Америка, чиито правителства не подкрепиха режима на санкции и се взираха с всички сили в собствеността, изоставена от западни фирми, и освободените пакети от акции.

"Русия е голям пазар за много компании", каза Оливие Атиас, адвокат в August Debuzy, базирана в Париж адвокатска кантора, която консултира големи френски компании в Русия.

Данните на Йейлския университет показват, че повече от една четвърт от близо 1600 компании, работещи в Русия преди конфликта, са продължили да работят на пълен капацитет, а някои само са отложили планираните инвестиции. А в проучване на двойно повече фирми, проведено от Киевското училище по икономика, делът им дори доближава 50%.

Друго проучване установи, че само шепа са предприели пълно прекъсване: от около 1400 компании от Европа, САЩ, Япония, Обединеното кралство и Канада, по-малко от 9% са продали руските си филиали с избухването на военните действия. Те представляват само малък дял от западния бизнес и това поставя под въпрос сериозното желание на западните фирми да напуснат. 

"Въпреки цялото дрънкане на оръжие, руските власти биха искали да смекчат икономическите щети от санкциите и да запазят стотици хиляди работни места и следователно биха предпочели западните инвеститори да не напускат", каза Дмитрий Лавров, старши партньор в Nexlaw, Женева, юридическа кантора, която консултира мултинационални корпорации в Русия. Още: Всички те обърнаха гръб на Русия: Списък на компаниите, които сложиха край

Проектозаконът, който се разглежда в руската Дума, ще позволи на чуждестранните инвеститори „да запазят както активите, така и действителното присъствие на своя бизнес в страната, както и възможността да се върнат в Русия в случай на принудително напускане“, добави Дмитрий Лавров.

За трудностите, пред които са изправени западните фирми, може да се съди по гореспоменатия Auchan. Когато избухнаха боевете, частната компания, част от европейската империя за търговия на дребно на френското семейство Мюлие, каза, че магазините в Русия ще останат отворени, за да хранят цивилни и да спасят 29 000 работни места. 

Мрежата увери, че са спрели да инвестират в страната веднага след началото на конфликта, след което местната "дъщеря" всъщност се превърна в отделна самоподдържаща се организация. Както обясниха от самата компания, закриването на бизнеса, чиито продажби през 2021 г. достигнаха 3,2 милиарда евро (3,4 милиарда долара) и възлизаха на 10% от общите приходи на Auchan, ще се разглежда от руските власти като фалит. Това от своя страна би довело до преследване на местни мениджъри и конфискация на имуществото на стотици супермаркети, в които компанията е инвестирала в продължение на 20 години.

Украинските власти не бяха успокоени от това: те смятат, че Auchan и други фирми, отказвайки да напуснат, финансират руски военни операции. Министърът на външните работи Дмитрий Кулеба наскоро обвини Auchan в Twitter, че се е "превърнал в пълноценно оръжие" за Русия, след като разследване на френския всекидневник Le Monde установи, че някои от служителите на мрежата в страната събират дарения и стоки за руските войски в Украйна. 

Според резултатите от вътрешно разследване компанията заяви, че тази формулировка е подвеждаща. Auchan също така увери, че мрежата не помага на руските военни операции с присъствието си в Русия.

"Нашият бизнес е да храним хората и да бъдем близо до тях", каза говорителят Антоан Перно, "Защото един ден ще дойде мир и ще бъде важно да останем до тях."

Други компании, които обещаха да напуснат, се оплакват, че усложняването на руските правила пречи на това. Още: Кои компании напускат Русия и защо други избраха да запазят мълчание?

В отговор на западните санкции Русия затегна правилата за национализация, добавяйки несъстоятелността към списъка с основания за това. Освен това чуждестранните компании могат да продават активи само с разрешение на Министерството на финансите на страната и това може да отнеме от 6 месеца до 1 година. А корпорации от "стратегически" сектори, включително петрол и банкиране, не могат да напуснат без личното одобрение на президента Владимир Путин.

Концернът Heineken заяви, че подобни пречки са попречили на продажбата. Миналия март компанията обяви, че спира да продава бирата си в Русия. Малко след това тя "получи официални предупреждения от руската прокуратура", че решението за спиране или затваряне на руския филиал ще се счита за умишлен фалит – криминално престъпление, което може да доведе до национализация.

Пивоварната е изправена пред бойкот след съобщения в медиите, че руската й дъщерна компания е продължила да продава бира Amstel и е представила повече от 60 нови продукта само миналата година. Компанията съобщи, че нейните служители в Русия трябва да продължат да продават, за да избегнат неплатежоспособност и да предотвратят "много реална" заплаха от национализация. Компанията увери, че напускането на страната ще й струва около 300 милиона евро.

Обяснението вбеси критиците. В Twitter те изобразиха бирените кутии Heineken като куршуми и нарекоха компанията "горд поддръжник на руския геноцид". 

By continuing to operate and profit in russia, @Heineken is funding a genocide in Ukraine. Boycotting them and their brands can make a difference

They also own @starpubsandbars@BirraMorettiUK @amstelbieruk @caledonianbeer @BeavertownBeer @lagunitasbeer @OldMoutCiderUK pic.twitter.com/aaNAHsLVNz

— 🇺🇦 Ewhen Chymera 🇺🇦 (@EChymera) February 27, 2023

Три дни след началото на боевете BP (British Petroleum) даде гръмко обещание да се отърве от почти 20-процентния си дял в държавната Роснефт. Това решение донесе на компанията 24 милиарда долара загуби. Но дори година по-късно тя все още не се отказва от акциите си. Компанията обяснява, че "процесът се е проточил" и обвинява международните санкции и руското правителство, което всъщност има право да одобри купувача по свое усмотрение.

Други компании се опитват да не затръшнат вратата, очаквайки да се върнат. По този начин Carlsberg планира да продаде своите руски предприятия до средата на 2023 г. Но главният изпълнителен директор Сес’т Харт ,който по-рано тази седмица се оттегли от поста, заяви, че компанията търси клауза, която ще й позволи да изкупува обратно местни активи, когато се появи възможност. 

Renault продаде заводите си миналото лято на руско държавно предприятие с важно условие: компанията има право да изкупи обратно дела си в концерна в рамките на 6 години. Представители на Renault заявиха, че напускането на Русия ще доведе до финансови загуби от 2,2 милиарда евро. 

Междувременно новият собственик е в разгара си, щамповайки руски автомобили, като ги сглобява основно от компоненти, произведени в Китай.

Статия от Лиз Алдерман

Превод: Ганчо Каменарски