Петте най-опасни реактивни системи за залпов огън в света (ВИДЕО)

Реактивните системи за залпов огън (РСЗО) са изиграли ключова роля в множество големи конфликти, включително във войната в Сирия и продължаващата руско-украинска война, като при последната продължителните артилерийски двубои станаха особено централни в хода на конфликта, докато използването на въздушна мощ остава по-ограничено.

Инвестициите в ракетна артилерия варират значително, като някои военни ги виждат като по-полезни за допълване или компенсиране на слабости в области като бойната авиация, докато според други те са особено значими тактически или стратегически приложения поради географията и разстоянията. 

С предимствата на способностите на ракетната артилерия, които потенциално играят ключова роля в няколко големи горещи точки в света, оценката на петте най-способни РСЗО в света днес дава важна представа за това кои страни вероятно ще се радват на предимство в тази област.

PHL-16 - Китай 

Влизайки в експлоатация през 2019 г., PHL-16 издигна Китай до лидерство в областта на ракетните артилерийски системи с възможност за разполагане на големи 750 mm, 370 mm и 300 mm ракети, осигуряващи огромен максимален обсег на поразяване от 500 km. Системите се разполагат на колесни мобилни пускови установки 8x8, които образуват батареи от 6 пускови установки всяка и няколко превозни средства за презареждане. Въпреки че сухопътните сили на Китай остават с относително нисък приоритет за инвестиции, PHL-16 влезе в експлоатация и постигна първенство като най-добрата китайска самоходна гаубица PLZ-05A/PLZ-52 постигна подобни значителни предимства в ефективността пред своите чуждестранни колеги. 

В резултат на това сухопътните сили на Китай могат да се възползват от значително предимство в обсега на бойни действия и за двата основни вида артилерия, независимо срещу кой противник се изправят.

Наречен от директора на Asia Engagement at the Defense Priorities Лайл Голдщайн като „променител на играта“, подобни оценки са широко разпространени. PHL-16 се очаква да бъде особено полезен в потенциални конфликти около Тайванския проток, Корейския полуостров, и спорни гранични региони с Индия. Системата поставя целия Тайван в своя обсег на действие от позиции на континента, осигурявайки по-евтина алтернатива за бомбардиране на цели от удари с балистични или крилати ракети и може също така да атакува цели в междукорейската демилитаризирана зона, без да напуска китайска земя.

KN-25 - Северна Корея 

KN-25 засили дългогодишната преднина на Северна Корея пред нейните потенциални противници по отношение на способностите на ракетната артилерия, като нейният обсег от 400 километра му позволява да бомбардира цели в Южна Корея дълбоко в страната. Неговият екстремен обсег остава по-голям от този на много балистични ракети като Hwasong-5 и KN-02, като доклад на изследователската служба на Конгреса на САЩ от 2020 г. го определя като система, която „размива границата между видовете ракети“ с „усъвършенствана авионика, инерционни и сателитни системи за насочване и аеродинамични структури“.

Системата KN-25 влезе в експлоатация паралелно с новите класове тактически балистични ракети като KN-23, осигурявайки ефективно допълнение на по-ниска цена, и нейното превъзходство отразява дългогодишния акцент на Северна Корея върху артилерийските и ракетните способности. Счита се, че ракетите са с диаметър 600 mm и нямат гъвкавостта на китайския PHL-16, който може да изстрелва ракети с различни размери. KN-25 е пионер в първото използване на шест въртящи се задни перки, вместо стабилизиращо въртене на цялото тяло, за което се смята, че повишава прецизността, позволявайки на системите за насочване да функционират по-добре. KN-25 може да изстреля поне три ракети в минута.

KN-09 - Северна Корея

Смята се, че е влязлата в експлоатация около 2014 г., KN-09 в продължение на половин десетилетие държеше титлата на ракетната артилерийска система с най-голям обсег в света, като южнокорейското разузнаване докладва за способността да се поразяват цели на 200 км. Това представлява повече от два пъти обхвата на конкурентните южнокорейски и американски системи, частично компенсирайки по-ограничените възможности на Северна Корея да води огън от въздуха с много по-голям обхват от земята. Това остава ключово за способността на сухопътните сили да действат независимо.

300-милиметровите боеприпаси се изстрелват от 6х6 пускови установки, всяка от които носи по 12 ракети. Тяхното въвеждане направи революция в способностите на севернокорейската ракетна артилерия, като предшестващата система M1985/M1991 от епохата на Студената война имаше под една трета от обхвата и беше в неизгодно положение спрямо водещите американски и южнокорейски конкуренти. 

Системата претърпя значителни подобрения, откакто беше видяна за първи път, включително 50-процентно увеличение на броя на изстрелващите тръби и модификации на шасито на транспортьора. Съобщава се за сателитно насочване, като характеристиките на насочване наподобяват тези на американската система M31 и нямат аналози в съседен Китай или Русия.

9A53-S Tornado-S – Русия

Одобрена за експлоатация през 2016 г. и поръчана за руската армия 3 години по-късно, системата 9A53-S Tornado-S може да е участвала в битки по време на руско-украинската война, въпреки че много ограниченият брой, в който е използвана, е ограничил способността й да служи за промяна на играта с по-малко от две дузини действащи РСЗО. Въпреки че далеч не е изключителна с обхват от само 120 км, нов тип боеприпаси за системата с отчетен обсег от 200 км започнаха тестове, което го прави първият извън Китай или Северна Корея с такъв обхват.

Дали войната в Украйна ще ускори усилията за развитие и ще накара Русия да разшири производството на Tornado-S, остава несигурно, но е значителна възможност. Руската ракетна артилерия е ценена заради способността си да разгръща много широка гама от снаряди, включително осколочни, касетъчни и най-вече термобарични снаряди - последните осигуряват уникална способност, ценена заради ефективността си при неутрализиране на укрепени позиции. Дали 200-километровите снаряди ще имат подобна гъвкавост остава несигурно, но разширяването на обхвата на термобаричните снаряди до такива диапазони може да промени играта, доказано от операторите на руската ракетна артилерия в Сирия, Ирак и наскоро в Украйна.

M270 с ER GMLRS – САЩ

Норвегия праща на Украйна 3 реактивни системи за залпов огън с помощ от Великобритания

Норвегия ще предостави три системи за залпов огън на Украйна, за да подпомогне отбраната ѝ срещу руснаците. Доставката ще бъде извършен...

Прочети повече

Ракетната артилерийска система M270 от епохата на Студената война, която в момента се използва в американската армия, отдавна е ограничена до много ограничен обсег на поразяване, въпреки че се очаква това да се е подобрило значително, тъй като системата е подобрена с нов тип боеприпаси.

Ракетите ER GMLRS започнаха летателни тестове през март 2021 г. и са предназначени да осигурят обсег на действие от 150 км. Те използват по-големи двигатели, разчитат на насочване от опашката и имат ново проектирани корпуси, като се очаква производството им да започне през 2023 г. При изстрелването през март 2021 г. обаче бяха достигнати само 80 км.

ER GMLRS все още ще осигуряват на M270 по-малко от една трета от обсега на действане на китайския PHL-16 и само 37,5% от този на севернокорейския KN-25, но все пак би представлявало значително подобрение за западните и съвместимите с НАТО въоръжения, които са изостанали значително в тази област. По-малкият акцент върху артилерията и по-големият акцент върху използването на въздушна мощ е основната причина за недостатъците в техните артилерийски и ракетни артилерийски системи.

Превод: Ганчо Каменарски