САЩ и НАТО опитват да пресекат амбициите на Путин в Черно море

Ако заимствам цитат от члена на парламента Арлингтън Стрингъм, Черно море винаги е произвеждало повече исторически събития, отколкото би могло да погълне.

И откакто Русия започна инвазията в Украйна, историческите събития излязоха наяве с главоломна скорост.

Това море, чиято брегова ивица е споделена от три държави, членки на НАТО, и две други нации, които се събраха в най-кървавата схватка в Европа след Втората световна война. Черно море стана свидетел на драматични военни сблъсъци и болезнени морски поражения на Москва и важни дипломатически сделки, сключени в 14-месечения въоръжен конфликт. Контролът над него е основният компонент на руската стратегия в този конфликт и една от главните причини за анексирането на полуостров Крим, висящ като сталактит от южното крайбрежие на Украйна. 

За Вашингтон и неговите съюзници в НАТО противодействието на руското влияние в Черно море е важна част от борбата за поддържане на опорна точка на югоизточния фланг на Европа и доставка на критични стоки и суровини от така наречената европейска житница за пазарите в Близкия изток и Африка. Но както твърдят много западни политици и американски законодатели, Черноморският регион твърде дълго е заемал второстепенно място в западната стратегия за противодействие на Русия. Сега във Вашингтон, Брюксел и столиците на този регион все повече се отправят искания Черно море да бъде поставено в центъра на стратегия на НАТО. Още: Резников: Украйна готви изненада за руските военни кораби в Черно море (ВИДЕО)

"Ако на Русия бъде позволено да управлява Черно море, нашите съюзници и нашите интереси са изложени на риск. Регионът се нуждае от собствена всеобхватна стратегия, за да попречи на Путин да се утвърди", каза влиятелният сенатор демократ Джин Шейхин (Jeanne Shaheen) пред Foreign Policy.

Шейхин и сенаторът републиканец Мит Ромни внесоха миналия месец законопроект за разработване на стратегия за Черно море относно увеличаване на военното присъствие на САЩ и икономическото сътрудничество в региона. Републиканският представител Майк Търнър, който председателства влиятелната комисия по разузнаването, и представителят на демократите Бил Кийтинг представиха законопроект по същата тема пред Камарата на представителите.

Други западни военни лидери и дипломати (някои от които говориха пред Foreign Policy при условие за анонимност) казват, че Черно море е в „сляпо петно“ между стратегията на НАТО за Украйна и нейния източен фланг, от една страна, и западната политика на южния фланг и в Близкия изток от друга. НАТО трябва да премахне това сляпо петно, докато блокът се подготвя за продължителна конфронтация с реваншистка Русия, твърдят те.

Дебатът за това как да се включи Черно море в антируската стратегия на Запада набира скорост, особено преди дългоочакваната пролетна офанзива на украинските сили, която те могат да предприемат и в посока Крим, както и преди важната срещата на върха на лидерите на НАТО в литовската столица Вилнюс през лятото.

„Ако погледнете какво каза и направи НАТО в Черно море преди този въоръжен конфликт, става ясно, че каза и направи много малко“, заяви бившият старши офицер от разузнаването на ВМС на САЩ Стив Хоръл, сега научен сътрудник в Центъра за европейски анализ на политиката. „Този регион винаги е бил извън светлината на прожекторите.“

Говоренето за разработване на последователна стратегия е по-лесно, отколкото писането на такава. В този регион членката на НАТО Турция играе преувеличена роля като пазител на портите към Черно море. Тя притежава Босфора и Дарданелите и това е единственият и много тесен морски път от Черно до Средиземно море. От много години Турция има обтегнати и много трудни отношения с Вашингтон и други страни от НАТО. Тя гледа с голямо недоверие и тревога на засилването на присъствието на НАТО в Черно море, като не иска да губи ролята си на негов пазител и контрольор.

В същото време Анкара действаше като посредник в решаваща сделка, която позволи на Украйна да изнася своето зърно от черноморските пристанища. Освен това предоставя на Киев важна военна помощ. 

Използвайки правомощията си по Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., Турция скоро след началото на руската инвазия затвори проливите между Средиземно и Черно море за преминаване на военни кораби. С тази мярка тя блокира движението на кораби на руския флот, които не могат да се върнат в базите си от кампании в Черно море. Но корабите на НАТО също не могат да стигнат дотам. Последният американски кораб, който влезе в Черно море, беше разрушителят Arleigh Burke, който напусна водите му през декември 2021 г. Още: Украйна: Русия разполага още кораби в Черно море

С други думи, нито една стратегия за Западно Черно море няма да проработи, ако Анкара не се присъедини към нея. „Турция не е ентусиазирана от предложения, които биха могли да променят нейния статут в Черно море, както и условията за достъп до него“, каза Сонер Чагаптай, експерт по региона във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Много преди Русия да анексира Крим през 2014 г., Черно море винаги е било централен театър на войните в кървавата история на Европа.

Черно море било основният търговски път за древна Гърция и Рим, източник на храна за Атина, мястото на скитските и монголските завоевания преди хиляди години. Крим се превърна в епицентър на разпространението на бубонната чума в Европа и отдавна е ябълката на раздора между Русия и Османската империя. През 19 век, по време на Кримската война, полуостровът става място на ненужни кръвопролития и военни сблъсъци между великите европейски сили, в резултат на което европейската система от съюзи, развила се след Наполеоновите войни, е по същество разрушена. Черноморското пристанище Новоросийск става мястото, където в годините на Гражданската война болшевиките печелят окончателна победа над антикомунистическата Бяла армия, подкрепяна от Запада.

На черноморското крайбрежие на Южна Украйна по време на Втората световна война се водят най-жестоките боеве и са извършени най-ужасните зверства. Съветският съюз при Йосиф Сталин депортира кримските татари, за да засили контрола на Москва върху Крим и Черно море. През 2008 г. Русия проведе тук операция по налагане на мир в Грузия, ориентирана на Запад. Това беше първата европейска война през 21 век. Тя беше предвестник на неоимпериалистическите амбиции на Путин, които го накараха да започне инвазията в Украйна.

Все още не е ясно каква ще бъде крайната роля на Черно море в настоящия конфликт. Но той вече се е превърнал във взривоопасна зона, способна да провокира конфликт между Русия и НАТО. През март руски изтребител се удари в патрулиращ над Черно море американски дрон и го потопи. Ръководството на Белия дом осъди действията на руските пилоти, като ги нарече безразсъдни и безотговорни, тъй като дронът прелетя над международни води, въпреки че Москва твърди, че е влязъл в зоната на тяхната „специална военна операция“ в Украйна.

Според Джин Шейхин именно заради подобни инциденти Вашингтон се нуждае от последователна стратегия за този регион. „Ако САЩ имаха по-широко присъствие в Черно море, бихме могли да лишим Русия от стратегически предимства в региона и да поемем контрола над мястото на катастрофата на дрона“, каза тя. 

Путин от своя страна е съсредоточил цялото си внимание върху установяването на контрол над Крим, виждайки го като най-важния компонент от своята конфронтация с НАТО. Той счита, че Черно море е изключително важно за демонстрацията на руската военна мощ в Средиземно море и извън него. „Русия вижда достъпа до не замръзващи пристанища на Черно море като важен плюс за своята стратегия“, каза Чагаптай.

През последните дни украинските лидери изпращат объркващи и доста противоречиви сигнали за готовността си да обсъдят статута на Крим в бъдещите мирни преговори с Русия. Освобождаването на полуострова обаче може да се превърне в централна цел на предстоящата украинска офанзива. Още: Анализ: Черно море може да реши войната между Русия и Украйна

Крим има не само военна стойност за Русия. Путин даде да се разбере, че собствеността върху полуострова и контролът на Москва над Черно море надхвърлят студената и пресметлива стратегия. Путин в своите публични речи митологизира значението на Крим за руската история и наследство. Той озадачава историците, като дава много съмнителни аргументи и нарича полуострова свещена земя за Русия, земя, подобна на Йерусалим. Путин се сравнява с руския цар Петър I, който в началото на 18 век извършва военна експанзия и завладява територии, създавайки Руската империя, която превзема Крим няколко десетилетия по-късно, когато Екатерина II управлява страната.

„Ако Путин иска да върне на Русия статута на водеща европейска сила, който Петър I и Екатерина II осигуриха, тогава той се нуждае от Крим“, каза Питър Рътланд, изследовател на руската история в Уеслианския университет.

Превод: Ганчо Каменарски