Скорошният бунт на бедните в Египет

Когато президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом на 3 април той без съмнение ще представи протестите като нещо от миналото, а своя режим като бастион на стабилността в региона. Въпреки това безредиците със сигурност ще се завърнат в Египет и армията на страната е виновна за тях.

Хлебните бунтове са симптом за криза, началото на която може да се проследи до миналия ноември, когато МВФ одобри заем в размер на 12 млрд. долара за режима на Ас Сиси. Споразумението за кредита изискваше от Египет да направи нещо спрямо хроничния си бюджетен дефицит чрез значителни орязвания на субсидиите и другите форми на обществени разходи. Споразумението също предвиждаше мерки, които да накарат честния сектор да се насочи към икономически растеж и създаване на работни места.

Но египетската армия използва споразумението, за да накаже бедните класи, докато максимизираше търговските си печалби. Военните, които напълно контролират плана за икономически реформи, прилагаха избирателно условията по заема. Те ентусиазирано намаляваха субсидиите за бедните граждани, докато задълбочаваха доминирането си в редица икономически сектори и ожънаха големи печалби за сметка на частния сектор.

Армията е отговорна и за управлението на бизнес-империята си и за управлението на държавата. От една ръка униформените генерали управляват монополистични конгломерати от непроверявани и необлагани кампании, като ферми, мелници, строителни компании, фармацевтични заводи, бензиностанции, рибарници и комбинати за стомана и цимент. От друга страна бивши офицери заемат ключови правителствени позиции, които управляват националната икономика. Те са завзели бюрократичните постове като този на президента, този на министъра на продоволствието, на председателя на агенцията за развитие на земеделието, на заместник-министъра на жилищните въпроси, на заместник-здравния министър. Нещо повече – те са губернатори на провинциите, където избухват хлебните бунтове.

Договорът с МВФ за заема не успя напълно да отчете военното доминиране в икономиката и в държавната администрация. Вместо да приложат споразумението, военните защитаваха собствеността си за сметка на бедните, докато наливаха останалите ресурси на държавата към офицерите, далеч от бедните и страдащи цивилни.

Скорошната каскада от икономически кризи започна миналия юли, когато майки от долните класи се сблъскаха с липса на субсидирани от правителството бебешки храни. Гневът им прерасна в протести. Египетските майки демонстрираха пред правителствените магазини, носейки децата на гърдите си. Армията „патриотично“ разреши проблеми внасяйки кутиите с липсващата бебешка формула. Кутиите, които пристигнаха по-бързо отколкото е нормално при доставка от чужбина, бяха продадени на двойна цена. Министерството на военното производство предложи допълнителна помощ, построявайки собствена фабрика за бебешка формула.

След това, миналия октомври, само месец преди одобряването на заема, египтяните се събудиха една сутрин без захар. Държава не можеше да си позволи субсидии за подсладителя и той изведнъж изчезна от държавните магазини, което доведе до дълги опашки, често съпътствани с буйни спорове при получаването на пакет или два захар. Полицията започна да арестува минувачите, носещи повече от „законния дял“ за семействата им. Армията отново реши да помогне при решаването на проблема. Тя конфискува захарта от частните компании и започна сама да я продава.

По този начин армията се представи като спасител от кризата, която сама произведе и още повече изтласка конкурентите си от частния сектор. Военният управител на Александрия обеща да сложи край на захарната криза, обвинявайки в нея алчните търговци. Междувременно притежаваната от министерството на отбраната компания „Ал Салам – военни продукти“ продаде 3000 тона захар евтино на бедните квартали в града. Продуктът отново се появи по пазарите – след като министърът на продоволствието – военен удвои цената ѝ.

Военният режим също така използва условията по заема, за да направи изменения в администрацията. Десет дни преди одобряването на кредита, режимът прие закон, насочен към намаляването на броя и на заплатите на държавните чиновници в раздутата държавна бюрокрация. Два дни по-късно държавата прие друго важно решение. То девалвира египетската лира, което означаваше, че заплатите на чиновниците загубиха половината си покупателна стойност.

Въпреки че намали размера на бюрокрацията, режимът засили възможността си да поставя лоялни на него лица на ключови позиции. Един от членовете на новото законодателство запази правилата от ерата на Хосни Мубарак, предавайки властта да се назначават държавни служители с водещи позиции на президента. Ас Сиси енергично се възползва от тези правомощия, увеличавайки броя на офицерите начело на цивилни позиции в правителството и в обществения сектор, веднага след като се пенсионират от армията.

Докато парламента гласуваше закона за държавните служители, той одобри и друг закон, увеличаващ пенсиите на военните с 10%. Това не е първото повишаване за офицерите в армията по времето на Ас Сиси. През последните три години президентът на Египет шест пъти повиши пенсиите на военните с общо 35%. Парламентът също така одобри нов фонд, който да предоставя медицински и социални услуги за военните съдии. В Александрия някои от тези съдии работеха тогава по изпращането на десетки работници от притежаваната от армията корабостроителница в града в затворите за това, че са участвали в стачка.

В деня на девалвирането на египетската лира военният режим реши почти да удвои цената на бензина. Това намаляване на субсидиите на горивата бе стъпка към елиминирането им. За радост на министерството на отбраната, то е собственик на верига бензиностанции, разположени по почти всеки път в страната.

През януари правителството увеличи цената на лекарствата с 50%, което заедно с девалвацията на валутата, доведе до трагичен техен недостиг. Докато вземаше това решение, министърът на здравеопазването назначи бивш генерал за президент на държавната компания по производство на ваксини.

Тези следващи се една-друга кризи изискваха усилия по облекчаване на бедността. Армията стартира мегапроекти в строителството, които правителственият пропаганден апарат представи като насочени към долните класи – социални квартири за жителите на гетата и облагородяване на нови земи за разпределяне сред бедната младеж. Военни подизпълнители изпълняваха тези амбициозни проекти, докато отделът на армията за въпросите, свързани с морала, правиха видеоклипове, отразяващи прогреса им.

Един от тези мегапроекти е програмата „Един милион апартамента“, който Ас Сиси стартира миналия май по време на празнично събитие, в което обяви, че ще помогне на бедните да излязат от гетата. Президентът не предаде този проект на публичен търг, а назначи като изпълнител Инженерните власти на въоръжените сили (ИВВС) . Законът за обществените поръчки бе изменен на два пъти – през 2013 и 2016 г. ,за да позволи подобни директни назначения от страна на правителството към военните конгломерати.

По този начин земеделският проект „Милион и половина парцели“ за облагородяване на земята бе предаден на военните инженери от гореспоменатата организация. Обещавайки просперитет на младежите, които кандидатстват за земя, Ас Сиси заповяда бързото изкопаване на водни кладенци и изграждането на къщи, болници и училища в развиващите се региони.

Въпреки че проектът бе представян като инициатива, която да помогне на селската беднота, реалността бе различна. Офицери от армията конфискуваха земя в пустинята от фермерите в бедната южна египетска провинция Кина, която те са облагородявали и култивирали в течение на десетилетия. Армията обвини фермерите, че са иззели държавна собственост неправомерно и ги осъдиха, за да получи необходимата за проекта земя. Губернаторът на Кина, бивш генерал, използва валяци, за да унищожи собствеността на фермерите на 100 000 акра земя. Безпомощните собственици можеха единствено да изпращат оплаквания на властите в Кайро за проекти в селскостопанското развитие, тогава председателствено от друг бивш генерал.

Военният режим също така обяви проекта за развитие „Ос Суецки канал“ в опит да съживи патриотичните спомени на нацията. Отново военните инженери управляват проекта и те наемат работници от различни места на страната за него. Ас Сиси отказва да разчита на индийски работници за проекта и поиска от ИВВС да създаде работни места за местни работници с добро заплащане. Бе публикуван видеоклип, в който бяха интервюирани десетки работници, слизащи от автобус, пристигнал на строителната площадка, след повече от 1500 км. път от провинцията Кина. Интервюираните работници заявиха, че за тях е чест да служат за подобна национална такса и след това се наредиха в редица, за да бъдат регистрирани на бюро, зад което стоеше офицер от армията.

Няколко дни по-късно 200 от тези работници се завърнаха в Кита, твърдейки, че военните инженери не им предоставят справедливо заплащане, добра храна или места за нощувки.

При прилагането на споразумението за заема с МВФ, управляващите в Египет офицери си предоставиха важни изключения.

Намаляването на публичните разноски по основните стоки не спря армията от излишни военни доставки. Миналия март с Франция бяха сключени споразумения за повече от два милиарда долара. Министерството на отбраната не плати за въпросните оръжия от събраните печалби от своите търговски дейности, а изтегли заеми от френски банки. Армията обикновено твърди, че нейните изгодни търговски предприятия целят самодостатъчност при закупуването на оръжие, но в този случай армията не плати собствената си сметка. По-скоро тя поиска от цивилното министерство на финансите да гарантира големия заем и да плати сметките, ако армията обяви несъстоятелност.

Изключиха от парламента на Египет племенник на Ануар Садат

Парламентът на Египет лиши от депутатски мандат Ануар Садат – лидер и основател на Партия за реформи и развитие и племенник на уб...

Прочети повече

Когато хлебните бунтове избухнаха миналата седмица, някои египтяни си спомниха подобни случаи от преди десетилетия. През 1977 г. друг военен президент Ануар Садат също се опита да послуша съвета на МВФ и да намали субсидиите за храна. Протестиращи за хляб демонстранти скандираха срещу Фонда и бяха бързо смазани с танкове. Садат отмени решението си и обяви, че за всичките неприятности са виновни комунистите.

Единствената разлика в днешните бунтове е, че няма комунисти, които да бъдат обвинени. Тези бунтове не са изцяло по вина на МВФ. Организацията си е научила уроците и е включила условие в договора за заема, че египетското правителство трябва да засили „мрежите си на социална сигурност“ за най-уязвимите класи, които могат да пострадат от икономическите реформи.

Въпреки бълбукащото недоволство, военният режим се чувства уверен дотолкова в своята власт, че да предприеме екстремни икономически реформи. Той е напълно отслабил политическите партии в страната, погълнал е лидерите на профсъюзите и е дал на съд активистите за човешки права в опит да предотврати масовите въстания от 2011 г. Въпреки това средните класи, които са подложени на обедняване и долните класи не се нуждаят от окуражаването на професионалните политически активисти, за да излязат на улицата. Гладът и липсата на лекарства на достъпни цени са се доказали като достатъчни причини за спорадични бунтове в северната и в южната част на страната. Това може да ескалира до продължително насилие.

Като се изключат новините за нарушаванията на човешките прави и преследването на политическите опоненти, политическият климат от дълго време изглежда тих и стабилен в Египет. Ас Сиси планира първото си посещение в Белия дом, а наскоро бе посетен от германския канцлер Ангела Меркел и от началникът на Централното командване на въоръжените сили на САЩ. Въпреки това бунтовете разкриват, че под това спокойствие се води война между доминиращата в страната армия и бедняците. Не е сигурно, че стабилността на египетския военен режим ще продължи дълго.

Foreign Policy