След бунта на "Вагнер": Путин не управлява сам и вече го е страх (ВИДЕО)

Инсценираното събитие остави впечатлението за самотен луд цар, презрителен към старшите си съветници. Те се страхуват от него, докато отчаяно се опитват да му угодят. Той ги унижава само заради удоволствието. Големият пример беше държанието на Путин към Сергей Наришкин - директорът на руското външно разузнаване, който явно не подкрепяше бруталното нахлуване в Украйна, но руският диктатор го смаза вербално:

Отговорът на Кремъл на неотдавнашния бунт на Евгений Пригожин, създателят на наемниците "Вагнер", ни принуждава да преразгледаме тази картина. Не Путин, а "колективният Путин" (мистична фигура, включваща, между другото, и Александър Лукашенко, диктатора на Беларус), реши изхода от кризата. Путин беше ядосан и унизен от предателството на "Вагнер" и се яви по телевизията със заплахи "да бъде суров". Но "колективният Путин" реши, че би било по-разумно да преговаря с бунтовниците и да намери стратегия за излизане от ситуацията. Знаем, че Путин се срещна с Пригожин и други командири на "Вагнер" на 29 юни. За някой, обсебен от предателство, това беше горчив хап за преглъщане.

НА ЖИВО: Пригожин тръгна открито срещу Кремъл, обвиниха го в опит за преврат

Какво се промени? На първо място, отношенията между Путин и руските елити. Сега той се страхува от тях не по-малко, отколкото те от него. Много от най-близките му сътрудници го обвиняват лично за сегашното състояние на нещата. Решението на Путин да създаде и използва като властови инструмент конкуренцията между "Вагнер" и руското военно министерство в крайна сметка доведе до марша на "Вагнер" към Москва.

Бунтът на Пригожин разкри основното противоречие в кадровата политика на Путин. За да спечели войната в Украйна, Путин се нуждае от амбициозни, безмилостни лидери като шефа на "Вагнер". Въпреки това, за да осигури властта си и да гарантира единството на елитите, той трябва да разчита на нехаризматични фигури като военния министър Сергей Шойгу и генерал Валерий Герасимов, началник на генералния щаб. Страхът от "ефекта на Жуков" – появата на популярен военен като маршал Георги Жуков, съветският командир, превзел нацистки Берлин – обяснява защо Пригожин трябваше да си отиде. Обществото в Русия може да гледа на такава фигура като на алтернатива на Путин.

Настояването на Путин, че боевете в Украйна са "специална военна операция", а не истинска война, беше опит да увери руснаците, че нищо не се е променило в живота им в момент, когато всичко се е променило. Наемниците на "Вагнер" разбиха фасадата на нормалността, която е толкова важна за Кремъл. Вече не е достатъчно да защитим жизнения стандарт, за да убедим руснаците, че няма за какво да се тревожат.

Всички преврати започват с конспирация. Неуспешните преврати завършват с параноя. Затова е логично да очакваме драматични промени на върха в Кремъл. Но тези очаквания може да са погрешни. Чистките на по-ниските нива на службите за сигурност са неизбежни, но не е ясно дали Кремъл ще рискува промени по-високо.

През първата година от войната в Украйна промените на върха на властта в Москва бяха поразително ограничени. И докато войните обикновено довеждат на власт амбициозни и често безмилостни лидери, които са се доказали в битката, само две групи са се издигнали в йерархията на Путин от февруари 2022 г. Това са синовете на старите приятели на Путин и неговите адютанти - накратко, онези, за които се смята, че са лоялни и които лидерът познава лично.

Стабилността надделя над необходимостта от по-ефективно лидерство. Сега, след бунта на "Вагнер", Путин е изправен пред сложен избор. Той не може лесно да отхвърли руското военно ръководство, без да признае, че Пригожин е бил прав. Но трудно може да спечели войната с това ръководство. Бунтът на "Вагнер" укрепи "колективния Путин".

ОЩЕ: Руски генерал каза "право куме в очи" какво е на фронта в Украйна и беше отстранен (ВИДЕО)

Различните възприятия на бунта в и извън Русия хвърлят светлина върху неговите непредвидени последици. Докато повечето руснаци бяха ужасени от перспективата за гражданска война и рейтингите на одобрение на Пригожин се сринаха, новият консенсус на Запад е, че всяка смяна на властта в Русия е възможност, доколкото всеки лидер, различен от Путин - независимо от неговите политически възгледи - ще бъде по-вероятно да спре войната.

Би било пожелателно мислене да гледаме на похода на Пригожин към Москва като на предвестник на края на режима на Путин. Също така би било грешка да пренебрегнем значението му. Това, което сигнализира, е смяна на властта от царя Путин към колективния Путин.

Автор: Иван Кръстев, за Financial Times. Той е български политолог, сътрудник на FT, председател на Центъра за либерални стратегии в София и сътрудник в IWM Виена

Превод: Ганчо Каменарски